Байрън превключи на автоматично управление и се завъртя в креслото.
— Не. Разбира се, че не. Би могъл да ни проследи в хиперпространството, както направи преди, но съмнявам се, че е в състояние да ни подслушва. Не помниш ли, че когато ни залови, всичко, което му бе известно, беше от подслушания на четвъртата планета разговор. И нищо повече.
Артемизия влезе в пилотската кабина, поставила пръст на устните си.
— Не говорете толкова високо — предупреди ги тя. — Мисля, че е заспал. Скоро ще стигнем Родиа, нали, Байрън?
— Ще го направим само с един Скок, Арта. Аратап накара да ни изчислят периметрите.
— Отивам да си измия ръцете — подхвърли тактично Рицет.
Едва излязъл и девойката се озова в прегръдките на Байрън. Той я целуна нежно по челото, след това устните му откриха нейните и прегръдката му стана по-страстна. Втората целувка сякаш продължи безкрайно. Най-сетне двамата се спогледаха задъхани.
— Обичам те повече от всичко — рече тя. А той отвърна:
— Обичам те повече, отколкото бих могъл да го изразя с думи.
И по-нататъшният разговор не се отличаваше с особена оригиналност.
— Ще ни ожени ли, преди да кацнем? — попита след известно време Байрън.
Артемизия сбърчи чело.
— Опитах се да му обясня, че той е Управител и капитан на кораба и че на борда няма никакви тиранийци. Но да си призная честно — не знам дали ще го направи. Толкова е объркан! Байрън, той не е на себе си. След като се наспи, ще опитам отново.
Байрън се засмя тихичко.
— Не се тревожи. Ще го убедим.
В коридора се разнесоха шумните стъпки на Рицет.
— Жалко, че не разполагаме с модул — каза той след като влезе. — Тук човек няма къде да си поеме дъх.
— Само след часове ще бъдем на Родиа — успокои го Байрън. — Скокът е съвсем скоро.
— Знам — кимна Рицет. — Знам и че ще останем на Родиа, докато умрем. Не искам да се оплаквам, доволен съм, че се отървах жив. Но все пак това е краят на всичко.
— Няма да има никакъв край — произнесе едва чуто Байрън.
Рицет вдигна глава.
— Искаш да кажеш, че започваме всичко отначало? Ти може и да започнеш, но аз — не. Твърде стар съм за подобни работи. Сега вече и Лингейн ще се нареди под знамената на Тирани и никога повече не ще я видя. Това ме безпокои повече от всичко. Родих се на тази планета и прекарах на нея по-голямата част от живота си. Никъде другаде нямаше да постигна това, което постигнах там. Ти си млад и ще забравиш Нефелос.
— Планетата, макар и родната, не е всичко в един живот, Теодор. Неразбирането на тази факт е било основният недостатък на човечеството през отминалите векове. Всички планети са наши родни планети.
— Може би. Може би. Така щеше да е, ако наистина съществуваше бунтовнически свят.
— Бунтовническият свят съществува, Теодор.
— Сега не ми е до шеги, Байрън.
— Не се шегувам. Наистина има такава планета и аз знам къде се намира тя. Бих могъл да го разбера преди седмици, и то не само аз, а всички членове на групата. Фактите бяха пред очите ни. Всичко беше от ясно по-ясно, само дето не му обръщахме внимание, докато не се озовахме на четвъртата планета, където с твоя помощ победих Джонти. Помниш ли, когато той се изправи на ръба на пропастта и заяви, че никога не ще открием петата планета без негова помощ? Спомняш ли си думите му?
— Дословно ли? Не.
— Е, аз пък ги помня. Той каза: „На всяка звезда се падат средно по седемдесет кубически светлинни години. Ако се захванете да търсите бунтовническия свят, без да знаете точните му координати, шансовете ви ще са двеста и петдесет квадрилиона към едно, че ще се доближите дори на милиард километра от която и да било звезда. Която и да било!“ Точно в този момент, мисля, научих най-важния факт. Във всеки случай нещо прещрака в главата ми.
— В моята нищо не прещрака — отвърна Рицет. — Би ли ми обяснил по-подробно?
— Не разбирам за какво говориш, Байрън — обади се и Артемизия.
— Не виждате ли, че тъкмо този нищожен шанс се е случил на Джилбрет? Помните добре историята му. Сблъскали са се с метеор, корабът променил курса си и в края на поредицата от Скокове се озовал вътре в звездна система. Възможността да се случи това е толкова незначителна, че няма смисъл да говорим за нея.
— То още повече доказва, че твърденията му са налудничави и че няма никакъв бунтовнически свят.
— Освен ако не съществува някакво друго обяснение, което да създава условия за подобна възможност. И такова наистина има. По-точно налице е поредица от обстоятелства, която не само е увеличила шансовете му да попадне в тази система, но и е направила неизбежна тази възможност.
— Каква е тя?
— Спомнете си заключенията на Монарха. Двигателите на кораба, на който се е намирал Джилбрет, не са били засегнати от удара, следователно мощността на хиператомната тяга, или, с други думи, обхватът на Скока е останал непроменен. Изменила се е само посоката на полета, и то по такъв начин, че корабът се е насочил право към една от петте звезди сред иначе невъобразимо просторната мъглявина. Тази интерпретация на случилото се най-малкото звучи невероятно.
— А каква друга възможност има?
— Ами например, че не са били променени нито посоката, нито скоростта. Няма никакви причини посоката на полета да е била повлияна. Това е наше предположение. А защо да не сметнем, че корабът просто е продължил своя първоначален курс? Бил е насочен към някаква звездна система и тъкмо там е пристигнал. Тогава отпада всякаква възможност за съвпадение.
— Но тази звезда система…
— …е Родиа. И той е пристигнал на Родиа. Толкова ли е трудно да разбереш очевидното?
— Искаш да кажеш, че бунтовническият свят се намира на моята родна планета? Това е невъзможно!
— Защо да е невъзможно? Разположен е някъде в родианската система. Има два начина да се скрие някакъв обект. Можеш да го поставиш там, където никой не би го открил — например в мъглявината Конска глава. Или да го пъхнеш на място, където никой не би се сетил да го търси — точно пред очите ти, на открито. Спомнете си какво се е случило с Джилбрет, след като се е приземил на бунтовническия свят. Върнал се е на Родиа жив и здрав. Според неговата теория постъпили са така, за да предотвратят евентуалното издирване на изчезналия близо до бунтовническия свят тиранийски кораб. Но защо тогава са го оставили жив? Биха могли да постигнат същия ефект, ако върнат кораба с мъртвия Джилбрет на борда, и тогава няма да има опасност единственият свидетел да се разприказва. Както и стана впоследствие.
И така, единственото обяснение е, че бунтовническият свят се намира вътре в родианската система. Джилбрет е Хинриад, а къде другаде биха тачили това име повече, отколкото на самата Родиа?
Артемизия неволно стисна юмручета.
— Но ако твоето твърдение е истина, тогава татко е в страшна опасност!
— И то от близо двадесет години — съгласи се Байрън. — Но може би не както ти си я представяш. Джилбрет веднъж ми се оплака колко е трудно да се преструваш на дилетант и некадърник, още повече пред най-близките си приятели и роднини. Разбира се, за него това е било само поза. Той никога не се вживяваше докрай в ролята си. Не беше трудно дори за теб, Арта, да прозреш истинската му същност. Нито пък за Монарха, който не го скри и от мен, докато все още бяхме в приятелски отношения. Но напълно възможно е да водиш подобен живот, ако причините, които те карат да го правиш, са наистина съдбоносни. Човек би могъл да мами дори дъщеря си, да позволи да бъде омъжена насила, само за да не изложи на опасност делото на своя живот, което е в пряка зависимост от пълното доверие на тиранийците. Той ще се преструва на побъркан…
