И тогава се разнесе нов глас, далеч по-силен и властен, който стигна до всички ъгли на стаята:
„Всички по местата си. Прекратете подготовката за Скок. Проверете хиператомните двигатели.“
Беше Аратап, който се обръщаше към тях по радиоуредбата.
„Доведете младежа при мен“ — нареди той.
Байрън се предаде без никаква съпротива. От двете му страни застана по един войник. Държаха го така, сякаш щеше да избухне. Помъчи се да върви, без да накуцва, но кракът го болеше нетърпимо.
Аратап все още закопчаваше униформата си. Оглеждаше се с присвити, невиждащи очи. Едва сега Байрън се досети, че е носел контактни лещи.
— Създадохте доста голяма бъркотия, Фаръл — заговори той.
— Трябваше, за да спася кораба. Отпратете охраната. Докато не привършат с огледа на двигателите, не възнамерявам да правя нищо.
— Нека да останат, за всеки случай. Ще ги освободя, след като получа доклада от машинното.
Двамата потънаха в мълчаливо очакване и след известно време на пулта светна индикатор с надпис над него „Машинно отделение“.
— Докладвайте! — нареди Аратап.
Отсреща се разнесе припрян и уплашен глас:
— Хиператомните двигатели от ред „В“ бяха свързани накъсо. В момента повредата се отстранява.
— Преизчислете Скока за след шест часа — отвърна Аратап.
Той се обърна към Байрън.
— Оказахте се прав. — При тези думи махна на охраната. Войниците отдадоха чест, завъртяха се на токове и напуснаха стаята в строен ред.
— Подробностите, ако обичате — каза Аратап.
— По време на краткия си престой в машинното Джилбрет фон Хинриад решил, че няма да е лошо, ако включи накъсо двигателите. Този човек не осъзнава какво върши и смятам, че не бива да бъде наказван за постъпката си.
Аратап кимна.
— От години никой не се съобразява с него. Случилото се ще остане само между вас и мен. Но трябва да подчертая, че съм заинтригуван от мотивите, които са ви накарали да спасите кораба от разрушение. Нали няма да сгреша, ако кажа, че не ви е страх да умрете за вашата кауза?
— Няма никаква кауза — отвърна Байрън. — Нито пък бунтовнически свят. Вече ви го казах и ще го повторя. Лингейн беше единственият център на зараждащия се бунт и с него е свършено. Интересувах се само от разкриването на убиеца на баща ми, а лейди Артемизия ме придружи, за да избегне нежелания брак. Що се отнася до Джилбрет, този човек не е с всичкия си.
— И въпреки това Монархът вярваше в съществуването на тази мистериозна планета. Иначе кое е мястото, чиито координати ми съобщи?
— Вярваше, защото позволи да го подведе мечтата на един луд. На Джилбрет му се присънило нещо преди двадесет години. И на основата само на това Монархът изчисли местонахождението на петте планети, където би могъл да се намира този измислен свят.
— Ала има нещо, което не ми дава мира — продължи Аратап.
— Какво?
— Ами толкова се стараете да ме убедите. А аз самият щях да узная истината, след като извършим Скока. Като се има предвид това, нима е изключено един от вас да повреди кораба в отчаянието си, а другият да се опита да го спаси и целият този сложен замисъл да цели само едно — да ме убеди, че няма никакъв смисъл да издирвам бунтовническия свят? Защото тогава ще си помисля следното: Ако наистина този свят съществува, младият Фаръл щеше да остави кораба да се взриви, защото е романтичен и способен да загине за нещо, което в неговите очи ще бъде геройска смърт. Но след като рискува живота си, за да попречи на това, следователно Джилбрет наистина е побъркан, няма никакъв бунтовнически свят и аз мога спокойно да се върна, без да завърша търсенето. Прекалено сложно ли се изразявам?
— Не. Разбирам ви напълно.
— Освен това вие ми спасихте живота и би трябвало да бъдете възнаграден по някакъв начин, когато попаднете в двора на Хана. На всичкото отгоре ще сте спасили вашия живот и вашата кауза. Не, млади човече, не съм готов толкова лесно да повярвам на очевидното. Нека първо да извършим планирания Скок.
— Не възразявам — рече Байрън.
— Хладнокръвен сте — кимна Аратап. — Жалко, че не сте на наша страна.
Думите му прозвучаха като комплимент.
— Сега ще наредя да ви върнат в каютата — продължи Аратап — и да активират силовото поле. Най- обикновена предпазна мярка.
Байрън кимна.
Когато се върнаха обратно, пазачът, когото Байрън бе обезоръжил, си бе отишъл, но докторът беше все още тук. Стоеше приведен над изгубилия съзнание Джилбрет.
— Все още ли не се е свестил? — попита Аратап.
Като чу гласа му, докторът подскочи.
— Въздействието на камшика е преминало, сър, но поразеният е в напреднала възраст и е изтощен от преживените премеждия. Не зная дали ще се възстанови.
Байрън почувства, че го завладява ужас. Коленичи, без да обръща внимание на болката в крака, и сложи нежно ръка на рамото на Джилбрет.
— Джил — прошепна той и плъзна уплашен поглед по влажното, бледо лице.
— Отдръпнете се, човече — тросна се докторът и измъкна от един вътрешен джоб черен лекарски несесер. — Добре, че поне иглите не са счупени — изръмжа той. Наведе се над Джилбрет, стиснал в ръка спринцовка с безцветна течност, заби я в рамото му, а буталото потъна навътре автоматично. Докторът се изправи и тримата зачакаха резултата.
Миглите на Джилбрет потрепнаха и той бавно отвори очи. Известно време се взираше невиждащо наоколо. Най-сетне проговори с отпаднал, безжизнен глас:
— Не мога да виждам, Байрън. Не мога да виждам.
— Всичко е наред, Джил. Пази си силите.
— Не желая. — Джилбрет направи опит да се изправи. — Байрън, кога е Скокът?
— Скоро, скоро.
— Остани при мен тогава. Не искам да умра сам. — Пръстите му се вкопчиха в ръкава на Байрън, после се разтвориха и главата му клюмна.
Докторът се наведе, после бавно се изправи.
— Закъсняхме — произнесе той. — Мъртъв е.
Очите на Байрън се напълниха със сълзи.
— Съжалявам, Джил — каза той, — но ти не знаеше. Ти не разбираше.
Никой не го чу.
Следващите часове бяха изключително тежки за Байрън. Аратап категорично отказа да му позволи да присъства на траурната церемония по изстрелването на тялото в Космоса. Байрън знаеше, че някъде на кораба, в атомната пещ, трупът на Джилбрет ще бъде изгорен, а сетне ще бъде изстрелян в Космоса, където неговите атоми ще се смесят завинаги с прашинките на междузвездно вещество.
Артемизия и Хинрик щяха да присъстват. Дали щяха да го разберат? Дали тя щеше да разбере, че е направил единственото, което е трябвало да направи?
Докторът бе инжектирал на Байрън хрущялен екстракт, който ускоряваше заздравяването на разкъсаните връзки, и той вече усещаше, че болката в коляното отслабва. Но това беше само физическа болка и не беше никак трудно да я игнорира.
Байрън почувства мигновено вътрешно сътресение, което означаваше, че корабът е извършил Скок. А след това дойде най-тежкият период.
Доскоро бе изпълнен с увереност, че анализът на ситуацията, който бе извършил, е правилен. Трябваше да е правилен. Но ако беше сгрешил? Ако сега се намираха в самото сърце на бунта? Съобщението незабавно щеше да бъде изпратено на Тирани и армадата щеше да се понесе насам. Преди смъртта си
