да избухне в сълзи, а това ще има благотворно влияние върху младежа. Без съмнение двамата бяха любовници. Запита се дали при тези обстоятелства Поханг все още би я желал. Вероятно да. Момичето беше доста привлекателно, а и сделката си е сделка.
Все пак Артемизия успя да запази душевно равновесие. Не беше се прекършила. Много добре, помисли си Аратап. Значи освен всичко имаше и силна воля. В края на краищата Поханг можеше и да съжалява за сключената сделка.
— Ще ходатайствате ли и за братовчед си? — обърна се Аратап към Хинрик.
Събеседникът му само раздвижи беззвучно устни.
— Не искам никой да моли за мен! — извика Джилбрет. — Не желая милост от тиранийците. Хайде, наредете да ме застрелят!
— Държите се истерично — укори го Аратап. — Знаете добре, че не мога да ви разстрелям без съд.
— Той е мой братовчед — прошепна Хинрик.
— И това ще бъде взето предвид. Така подчинените ви ще разберат, че дори вие не можете да се осланяте до безкрайност на ползата, която можем да извлечем от вас. Чудя се дали братовчед ви е научил този урок.
Аратап остана доволен от реакцията на Джилбрет. Ето поне един, който искрено желаеше своята смърт, неспособен да издържи на бремето на живота. Но остави ли го твърде дълго жив, той пръв ще се пречупи.
Комисарят спря замислен пред Рицет. Той беше дясната ръка на Монарха. При тази мисъл почувства леко смущение. Когато се впусна в преследване, беше изключил Монарха от кръга на заподозрените, основавайки се на собствената си логика. Е, полезно беше от време на време да се греши. Така се балансираше самоувереността, без да доближи опасно границата на високомерието.
— Значи ти си глупакът, който служи на предателя? — попита той. — По-добре да беше служил на нас.
Лицето на Рицет почервеня.
— Дори и да си притежавал някаква репутация — продължи Аратап — опасявам се, че вече си я изгубил. Ти не си благородник и няма кой да се застъпи за теб. Ще бъдеш съден публично и всички ще узнаят, че си бил оръдие в ръцете на друго оръдие. Жалко.
— Предполагам, че ще ми предложите някаква сделка? — запита Рицет.
— Сделка ли?
— Пълни признания пред Хана например. Разполагате само с косвени доказателства. Не ви ли интересува цялостният замисъл на бунта?
Аратап поклати леко глава.
— Не. Монархът е в наши ръце. Той ще ни разкаже каквото е нужно. Дори и без него можем да обявим война на Лингейн. Когато приключим, от бунтовническия замисъл няма да има и помен. Никакви сделки повече.
След тези думи той пристъпи към младежа. Оставил го бе последен, защото знаеше, че е най-умният и опасен противник. Но беше прекалено млад, а младите хора рядко представляваха заплаха. Не им достига търпение.
— Как ни проследихте? — заговори го пръв Байрън. — Той за вас ли работеше?
— Монархът? Не и в този случай. Нещастният глупак се опита да изиграе и двете страни, но нищо не спечели, както обикновено става с неопитните хора.
В този момент Хинрик го прекъсна, завладян от почти детински плам:
— Тиранийците притежават устройство, което позволява корабите им да бъдат проследявани през хиперпространството.
Аратап се извърна рязко.
— Ще помоля ваше превъзходителство за в бъдеще да избягва подобни подмятания — натъртено рече той и Хинрик се сви.
Не че това имаше значение. Никой от четиримата нямаше да представлява опасност, когато всичко свърши, но Аратап не искаше преждевременно да успокоява обърканите мисли на младежа.
— Добре тогава — продължи Байрън, — да говорим по същество. Не сте ни повикал тук, защото се обичаме. Защо не ни изпратихте на Тирани заедно с другите? Може би защото сте намислил да ни премахнете предварително? Двама от нас са от рода на Хинриадите. Аз съм Уайдмос. Рицет е известен офицер от лингейнския флот. Петият, когото заловихте, е вашият послушен предател — Монархът на Лингейн. Не можете да убиете нито един от нас, без да предизвикате възмущението на обитателите на кралствата. Принуден сте да сключите с нас сделка, защото друг изход просто нямате.
— Не сте далеч от истината — съгласи се Аратап. — Позволете да ви обясня как виждам нещата. Проследихме ви, няма значение как. Не обръщайте внимание на Управителя, той страда от прекомерно въображение. Спряхте край три поредни звезди, без да се слизате на планети. Приближихте четвъртата звезда и кацнахте на една от нейните планети. Ние също се приземихме и зачакахме, без да ви изпускаме от очи. Решихме, че някаква причина ви кара да се задържате тук, и познахме. Спречкахте се с Монарха и това спречкване бе излъчвано и от двама ви в ефира. Зная, направили сте го с определена цел, но тя послужи и на нас. Подслушахме целия ви разговор. Монархът сам призна, че оставало да посетите само още една планета в мъглявината и тя би трябвало да е бунтовническият свят. Много интересно, не мислите ли? Бунтовническият свят. Направо събудихте любопитството ми. И къде ли се намира тази пета и последна планета?
Той направи продължителна пауза, настани се в креслото и ги огледа безстрастно.
— Няма никакъв бунтовнически свят — каза Байрън.
— Значи сте търсили напразно?
— Не сме.
— Това, което твърдите, е смешно.
— Вие самият ставате смешен, щом очаквате друг отговор.
— Не забравяйте — продължи Аратап, — че споменатият бунтовнически свят е главата на октопода. Единствената причина, поради която все още ви държа живи, е, за да ми помогнете да го открия. Всеки от нас ще спечели по нещо. Милейди, вие ще се освободите от нежелания брак. Милорд Джилбрет, вие ще получите лаборатория, където ще се занимавате необезпокояван от никого. Да, знаем за вас много повече, отколкото си мислите. — Аратап побърза да премести поглед. Човекът срещу него бе сбърчил лице и всеки миг можеше да се разплаче. — Полковник Рицет, вие ще си спестите унижението на военния съд и присъдата, както и загубата на вашата репутация. Вие, Байрън Фаръл, отново ще станете Фермер на Уайдмос. Възможно е дори да отменим присъдата на баща ви.
— И да му върнете отнетия живот?
— Да му възвърнем отнетата чест.
— Честта му — отвърна Байрън — е неделимо свързана с действията, които доведоха до присъдата и екзекуцията му. Извън вашите възможности е както да му я отнемете, така и да я върнете.
— Един от вас четиримата — продължи Аратап — ще ми каже къде да открия света, който търсехте. Един от вас ще прояви достатъчно разум. Който и да е той, ще спечели обещаното от мен. Останалите ще бъдат омъжени, затворени, екзекутирани — тоест всеки ще си получи заслуженото. Предупреждавам ви, ако се наложи, мога да бъда жесток. И така, кой ще бъде пръв? Ако не го направите, може да ви изпревари човекът до вас. Тогава ще изгубите всичко, а аз пак ще получа информацията, която ми е нужна.
— Няма никакъв смисъл — заговори Байрън. — Замислили сте всичко много внимателно, но и това няма да ви помогне. Няма никакъв бунтовнически свят.
— Монархът твърди, че има.
— Тогава задайте този въпрос на него.
Аратап се намръщи. Младежът се държеше за своя блъф далеч отвъд рамките на разумното.
— Предпочитам да сключа сделка с един от вас — заяви той.
— Но вече сте сключвали подобни сделки с Монарха в миналото. Направете го и сега. Нищо от онова, което ни предлагате, не ни е нужно. — Байрън се огледа въпросително. — Прав ли съм?
Артемизия направи крачка към него и пъхна ръката си под лакътя му. Рицет кимна отсечено, а Джилбрет потвърди с тих глас.
