— Би ли могла да ми повярваш, Арта? — запита Байрън.
— Искаш да кажеш, че си бил готов да пожертваш тази обич в името на баща ти и на честа на твоята фамилия? Както е било в старите времена — не можеш да обичаш когото и да било повече от честта си?
— Моля те, Арта! — прекъсна я с нещастен вид Байрън. — Не се гордея с постъпката си, но нямах друг избор.
— Можеше поне да ме посветиш в плана си и да ме направиш свой съмишленик, а не послушно оръдие.
— Въпросът не засягаше теб. Можех да се проваля и тогава ти щеше да си извън всякакво подозрение. Нямаше да го понесеш толкова тежко, ако Монархът успееше да ме премахне. Може би дори щеше да се омъжиш за него и да бъдеш щастлива.
— А сега, след като ти спечели, не мислиш ли, че бих могла да съжалявам за неговата загуба?
— Но не съжаляваш, нали?
— Откъде знаеш?
— Помъчи се поне — заговори отчаяно Байрън — да разбереш мотивите ми. Признавам, че се държах глупаво, може би прекалено глупаво, но можеш ли да ме разбереш? Ще се опиташ ли да не ме мразиш?
— Опитах се да не те обичам и както сам виждаш, се провалих — отвърна нежно тя.
— Тогава прости ми.
— Защо? Защото съм те разбрала? Не! Ако въпросът опираше само да разбера мотивите ти, не бих ти простила онова, което стори, за нищо на света. Ако беше само това и нищо повече! Но аз ще ти простя, Байрън, защото не мога иначе. Как бих могла да те помоля да се върнеш при мен, ако не ти простя?
Тя се хвърли в прегръдките му и впи студените си устни в неговите. Единственото, което ги отделяше един от друг, бяха плътните дебели дрехи. Ръцете му, облечени в ръкавици, не чувстваха тялото, което прегръщаха, но устните му усещаха нежната кожа на лицето й. Байрън пръв наруши мълчанието и рече загрижено:
— Слънцето се скрива. Ще стане още по-студено.
— Странно — отвърна тя, — защото на мен ми става все по-топло.
Двамата тръгнаха назад към кораба.
Макар да изглеждаше съвсем спокоен и уверен, Байрън не се чувстваше така. Лингейнският кораб бе голям и екипажът му надхвърляше петдесет души. Всички го очакваха с нетърпение. Петдесет лица! Петдесет лингейци, отгледани и възпитани от съвсем малки в послушание към Монарха.
Някои вече бяха разубедени от Рицет, други бяха променили мнението си под въздействие на подслушания разговор. Но колко още се колебаеха и дори се отнасяха враждебно към него?
Не беше никак лесно за Байрън да намери верния тон. Той се наведе напред и заговори с поверителен глас:
— Задайте си въпроса — за какво се биете? За какво рискувате живота си? За една свободна галактика, ето за какво. За галактика, в която всеки свят може да решава сам какво да прави, да твори сам благата си, да не робува на никого и никой да не господства над него. Прав ли съм?
Около него се разнесе тих шепот, който можеше да е признак на одобрение, само че беше лишен от ентусиазъм.
— А за какво воюва Монархът? За себе си. Той е Монарх на Лингейн. Ако победи, ще стане Монарх на кралствата от мъглявината. Вие ще смените Хана с Монарх. И каква ще е ползата от всичко това? Има ли смисъл да се умира за тази идея?
Някой от тълпата се провикна:
— Но той ще бъде един от нас, а не от омразните тиранийци.
Друг добави:
— Монархът търсеше бунтовническия свят, за да им предложи услугите си. Това не е ли достойна амбиция?
— Какво обаче се е криело зад тази амбиция? — запита иронично Байрън. — Искал е да им предложи съдействието на своята организация. Да им обещае помощта на Лингейн, дори съюз с фамилията на Хинриадите. За да се сдобие в края на краищата с власт над бунтовническия свят. Да, такава е била неговата амбиция. Но поколеба ли се той, когато плановете и амбициите му се оказаха в противоречие с безопасността на тайното движение? Баща ми беше заплаха за него. Баща ми беше човек честен и отдаден на свободата. Но беше твърде популярен и затова беше предаден. С това предателство Монархът изложи на опасност организацията и всеки един от вас. Ще се чувствате ли спокойни, ако ви ръководи човек, готов на сделки с тиранийците всеки път, когато това му е изгодно? Кой би служил вярно на един страхлив предател?
— Дръж се за тази идея — посъветва го Рицет. — Гледай да се връщаш към нея.
Отново от задните редове се обади познатият глас:
— Монархът знае къде е бунтовническият свят. А вие?
— Ще разговаряме за това по-късно. А междувременно помислете си, че Монархът ни водеше към поражение, че все още не е късно да намерим пътя за спасение, че все още можем да се измъкнем от лапите на…
— Да спрем до поражението, млади човече — прекъсна го тихо нечий глас и Байрън се извърна ужасен.
Всички членове на екипажа скочиха на крака и за миг изглеждаше, че ще се втурнат напред, но за нещастие Рицет се беше погрижил да дойдат на съвета без оръжие. А през вратата нахлуваше отряд тиранийци с насочени оръжия.
Зад Байрън и Рицет се изправи Саймък Аратап, стиснал във всяка ръка по един бластер.
ГЛАВА ХХ
Къде е?
Докато претегляше внимателно качествата на четиримата, изправени срещу него, Саймък Аратап почувства, че го завладява вълнение. Предстоеше сложна игра. Всеки един от фактите постепенно заемаше своето място. Трябваше да бъде благодарен на майор Андрос, че вече не е с него и че и тиранийските крайцери ги няма.
Останал бе сам, със своя флагман и екипажа му. Но и това щеше да е напълно достатъчно. Не обичаше бъркотиите.
— Милейди и господа, позволете да ви изнеса кратка информация. Екипажът бе натоварен на кораба на Монарха и бе ескортиран до Тирани лично от майор Андрос. Хората на Монарха ще бъдат съдени по закона и в случай че бъдат признати за виновни в измяна, ще получат полагащото им се наказание. Те са най- обикновени конспиратори и като такива ги чака обичайната процедура. Но как да постъпя с вас?
Зад него стоеше Хинрик от Родиа, лицето му бе сгърчено в нещастна гримаса.
— Моля ви — обади се той, — не забравяйте, че дъщеря ми е само едно малко момиче! Била е подведена и е тръгнала с тях въпреки волята си. Артемизия, кажи им, че си…
— Вашата дъщеря — прекъсна го Аратап — вероятно ще бъде освободена. Доколкото ми е известно, на нея й предстои да се сгоди с един тиранийски благородник, заемащ висок пост. Естествено този факт ще бъде взет под внимание.
— Ще се омъжа за него само ако освободите всички останали — заяви Артемизия.
Байрън се надигна, но Аратап му махна с ръка да седне. След това тиранийският Комисар се усмихна и продължи:
— Но моля ви, милейди! Вярно, склонен съм към известни сделки, но аз не съм Великият Хан, а само негов скромен служител. Ето защо каквато и сделка да сключа, ще трябва да получа неговата благословия. И така — какво точно предлагате?
— Съгласието си за женитба.
— Но то не ви принадлежи! Баща ви вече го даде и това е напълно достатъчно. Имате ли нещо друго?
Аратап не бързаше, уверен, че времето само подкопава волята им. Фактът, че никак не харесва отредената му роля, не означаваше че няма да я изиграе докрай. Момичето например всеки момент щеше
