Байрън направи крачка напред.
— Мога да те убия по доста начини, но нито един от тях не би ме задоволил. Ако те застрелям с бластера, само частица от секундата ще дели живота ти от смъртта. Дори няма да почувстваш, че умираш. Не това искам аз. Ето защо бих предпочел някой по-бавен метод, макар и да изисква значително мускулно усилие.
Той напрегна мишци, но така е не успя да извърши замисления скок. Схватката бе прекъсната от пронизителен, слаб, панически вик.
— Рицет! — долетя до слуха му. — Рицет, не стреляй!
Байрън се извърна тъкмо навреме, за да забележи някакво движение сред скалите на стотина стъпки от него и блясъка на метал. В този миг нечие масивно тяло го блъсна в гърба. Байрън приклекна под тежестта му и се стовари на колене.
Изправил се отгоре му, Монархът го натисна с крак в гърдите и замахна с едрия си юмрук. Байрън изпъшка мъчително от тежкия удар.
Все пак успя да напрегне сили, преди да е изгубил съзнание, и отхвърли противника си. Монархът незабавно се изправи, докато Байрън все още лежеше по гръб.
Тъкмо успя да присвие крака под себе си и Монархът отново се нахвърли върху него. Байрън го отблъсна навреме и двамата се вкопчиха, като дишаха тежко, а от челата им струеше пот.
След това се отдръпнаха и се задебнаха. Байрън захвърли бутилката с въглероден двуокис. Монархът също смъкна своята, подържа я замислено, след това се прицели и я запрати към Байрън. Младежът се наведе и бутилката прелетя свистейки съвсем близко над главата му.
Байрън се изправи и полетя напред, преди Монархът да беше възстановил равновесието си. Сграбчи с ръка китката на своя противник и стовари юмрук право в лицето му. Монархът се свлече, а Байрън отстъпи назад.
— Ставай — каза той. — Чакам те, за да получиш още от същото. Няма закъде да бързаме.
Монархът докосна с ръкавица лицето си и втренчи поглед в окървавената материя. Устата му се сгърчи и той затършува за захвърлената бутилка. Кракът на Байрън се стовари върху дланта му и Монархът издаде болезнен стон.
— Твърде близо си до ръба на скалата, Джонти. Не бива да се навеждаш натам. Ставай. Ще те хвърля на другата страна.
— Чакай! — разнесе се гласът на Рицет.
— Застреляй го, Рицет! — изкрещя Монархът. — Застреляй го незабавно! Първо в ръцете, след това в краката и така ще го оставим.
Рицет бавно опря приклада на пушката в рамото си.
— И кой мислиш се погрижи бластерът ти да е празен, Джонти? — попита Байрън.
— Какво? — Монархът го погледна объркано.
— Не аз имах достъп до твоя бластер, Джонти. Кой би могъл да го стори? Кой е насочил оръжието си към теб в този момент? Не към мен, Джонти, а към теб!
Монархът се извърна към Рицет и извика:
— Предател!
— Не аз, сър — отвърна спокойно Рицет. — Предател е онзи, който изпрати на сигурна смърт Фермера на Уайдмос.
— Но това не съм аз! — възрази Монархът. — Ако ти е казал, че вината е моя, излъгал те е.
— Самият вие го признахте. Не само се погрижих да обезвредя оръжието ви, но и се включих към вашия комуникатор, така че всяка дума, произнесена от вас, беше чута от мен и хората от екипажа. Всички разбрахме какво представлявате.
— Аз съм вашият Монарх.
— А също и най-големият предател, който някога е съществувал.
Монархът замлъкна и бавно премести поглед от единия към другия. И двамата го гледаха със замислени изражения. Той се надигна бавно, помъчи се да си възвърне достойната осанка и да я задържи със сетни сили.
Когато отново заговори, гласът му звучеше съвсем хладнокръвно:
— Дори всичко да е истина, какво значение има сега? Нямате друг избор, освен да оставите нещата такива, каквито са. Има само още една планета в този район, на която може да е бунтовническия свят. Трябва да е там и само аз знам координатите й.
Гледаше ги надменно. Едната му ръка висеше безпомощно, прекършена в китката, от устните му се стичаше кръв и въпреки това пред тях стоеше човек, роден, за да управлява.
— Значи ще ни кажеш — рече Байрън.
— Не си въобразявайте, че ще го направя при каквито и да било обстоятелства. Казах ви вече, че на една звезда се падат средно по седемдесет кубически светлинни години. Ако се захванете да търсите бунтовническия свят, без да знаете точните му координати, шансовете ви ще са двеста и петдесет квадрилиона към едно, че ще се доближите дори на милиард километра от която и да било звезда. Която и да било!
Нещо прещрака в главата на Байрън.
— Отведи го на борда на „Безжалостни“! — нареди той.
— Но лейди Артемизия… — заговори Рицет.
— Значи тя е била — прекъсна го Байрън. — Къде е сега?
— Всичко е наред. В безопасност е. Излязла е без бутилка с въглероден двуокис. След като съдържанието на въглеродния двуокис е намаляло под определения критичен праг, автоматичният дихателен регулатор в организма й е забавил дейността си. Опитала се е да побегне, но забравила, че трябва да си наложи да диша, и изгубила съзнание.
— Защо се е помъчила да ти попречи? — попита Байрън, сбърчил вежди. — Може би за да помогне на приятеля си?
— Да, вероятно! — отвърна Рицет. — Само че тя е мислила, че съм човек на Монарха, излязъл да застреля теб. Сега ще отведа този плъх, а ти, Байрън…
— Да?
— Гледай да се върнеш колкото се може по-скоро. Той все още е пълновластен Монарх и може би ще трябва да се поговори с екипажа. Не е лесно да се наруши граденият с десетилетия навик за подчинение… Тя е зад онази скала. Гледай да я намериш, преди да е измръзнала до смърт. Няма да избяга.
Лицето й бе скрито от широката качулка, а линиите на тялото й не личаха под широкия безформен скафандър. Когато я доближи, той неволно ускори крачка.
— Как се чувстваш? — попита я Байрън.
— По-добре, благодаря ти. Съжалявам, ако съм ти причинила неприятности.
Стояха и се гледаха мълчаливо, сякаш всичко, което искаха да си кажат, се бе изчерпало в тези две изречения.
— Знам — заговори Байрън, — че не можем да върнем обратно онова, което сме направили, нито да изтрием думите, които сме си казали. Но бих искал да ме разбереш.
— Защо толкова държиш на това? — В очите й блеснаха огънчета. — От седмици все се опитвам да те разбера. Може би отново ще ме обвиниш заради баща ми.
— Не. Зная, че баща ти е невинен. Още от началото подозирах, че е Монархът, но трябваше да го узная със сигурност. Единственият начин да го докажа бе, като го накарам да си признае. И това можеше да стане само така — като го принудя да ме убие и по такъв начин го примамя в капан. Знам, че не е честно. Също както и онова, което той е направил с баща ми. Не очаквам да ми простиш.
— Не те разбирам — рече тя.
— Арта, добре знаех, че той те иска. От политическа гледна точка ти си идеалната партия за него. Фамилията на Хинриадите е далеч по-подходяща за целите, които си бе поставил, отколкото е Уайдмос. След като спря избора си на теб, той вече не се нуждаеше от мен. Оставих те на него със съвсем конкретна цел. Дори се надявах, че и ти ще проявиш внимание към него. И когато го направи, той сметна, че е настъпил мигът да се отърве от мен. Тогава двамата с Рицет заложихме капана.
— И през цялото време си ме обичал?
