— Значи взехте решението си — въздъхна Аратап и постави пръста си на предварително избраното копче.
Дясната китка на Монарха бе обездвижена с помощта на лека метална шина и фиксирана с магнитна закопчалка към металическия колан на пояса му. Лявата страна на лицето му беше подпухнала и посиняла, ако се изключи червеникавият разкривен белег. Стоеше неподвижно пред тях след онзи първи миг, в който бе издърпал с рязко движение здравата си ръка от хватката на въоръжения пазач до него.
— Какво желаете?
— Ще ви кажа след минутка — увери го Аратап. — Но първо бих искал да огледате внимателно присъстващите. Вижте кого сме събрали тук. Ето този млад човек например — толкова грижливо бяхте подготвили неговата смърт, ала той не само оцеля, но и съумя да разруши всички ваши планове, въпреки че вие сте Монарх, а той бе само един изгнаник.
Трудно беше да се каже дали лицето на Монарха потъмня, но нито едно мускулче по него не трепваше.
Аратап дори не го погледна, а продължи с тих, настойчив глас:
— До него стои Джилбрет фон Хинриад, човекът, който спаси живота на младежа и ви го доведе. А ето я и лейди Артемизия, която, научих, сте ухажвали с всички сили, но въпреки това тя ви предаде заради обичта си към младия човек. И накрая, полковник Рицет, вашият доверен военен помощник, който също ви предаде. Дължите ли нещо на тези хора?
— Какво желаете от мен? — повтори Монархът.
— Информация. Дайте ми я и отново ще бъдете пълноправен Монарх. Помощта, която и друг път сте ни оказвали, ще изиграе важна роля, когато въпросът ви се решава в двора на Хана. В противен случай…
— В противен случай?
— В противен случай ще науча, каквото ми е нужно, от някого от четиримата. Той ще се спаси, а вие ще бъдете екзекутиран. Затова ви питах дали им дължите нещо, защото ще им дадете възможност да си спасят живота с вашия глупав инат.
Лицето на Монарха се изкриви в мъчителна усмивка.
— Те не биха могли да се спасят за моя сметка — отвърна той. — Защото никой от тях не знае местоположението на света, който търсехме. Знам го единствено аз.
— Не съм уточнявал каква информация ми е нужна.
— Има само едно нещо, което би ви заинтересувало. — Гласът на Монарха звучеше дрезгаво, почти неузнаваемо. — Значи, ако реша да говоря, ще запазя поста си, така ли?
— И ще се радвате на нашата подкрепа — добави вежливо Аратап.
— Ако му повярваш — изкрещя Рицет, — ще прибавиш ново предателство към досегашните и накрая ще срещнеш смъртта си.
Пазачът пристъпи напред, но Байрън го изпревари. Той се хвърли към Рицет и се опита да го задържи.
— Не ставай глупак — прошепна Байрън. — Нищо не можеш да направиш.
— Не ме е грижа нита за поста, нито дори за живота ми, Рицет — произнесе Монархът. След това се обърна към Аратап: — А те ще бъдат ли убити? Това поне можете да ми обещаете. — Подпухналото му лице се изкриви в сатанинска гримаса. — И най-вече този — и посочи с пръст Байрън.
— Щом това е цената, която желаете.
— Ако ми позволите да бъда негов екзекутор, ще смятам сделката за приключена. За мен ще е достатъчна отплата, собственоръчно да натисна спусъка, който ще го изтрие от този свят. Но дори и да не ми разрешите, пак ще ви съобщя онова, което той толкова държи да запазя в тайна от вас. Ще ви кажа точните ро, тета и фи в парсеци и радиани: 7352.43, 1.7836, 5.2112. Тези три координати определят с математическа точност местонахождението на един свят в галактиката. Вече ги имате.
— Имам ги — отвърна Аратап, докато записваше цифрите.
— Предател! Предател! — извика невъздържано Рицет.
Заварен неподготвен от този неочакван изблик, Байрън изпусна ръката на лингееца, подхлъзна се и се подпря на коляно.
— Рицет! — извика безпомощно той.
С разкривено от гняв лице офицерът се вкопчи в пазача. Дотичаха още войници, но Рицет вече бе изтръгнал бластера от ръцете му. Той продължи да отблъсква нападателите с ръце и крака. Байрън се хвърли в плетеницата от тела и се включи в боя. Най-сетне успя да сграбчи Рицет за гърлото и го издърпа назад.
— Предател — изсъска сподавено офицерът, опитвайки да се прицели в Монарха, който се сви уплашено. Последва изстрел! Миг след това го разоръжиха и го събориха на земята.
Но дясното рамо на Монарха и половината от гърдите му бяха изпепелени. Само китката му се поклащаше зловещо на магнитната закопчалка. За един безкрайно дълъг миг очите на Монарха останаха вперени право напред, след това погледът му се замъгли и тялото му се свлече.
Артемизия изхлипа сподавено и зарови лице на гърдите на Байрън. Не без усилие на волята той хвърли последен поглед към убиеца на баща си, след това извърна глава. От ъгъла на стаята се чу обърканият кикот на Хинрик.
Единствено Аратап съумя да запази спокойствие.
— Изнесете тялото — нареди той.
Изпълниха заповедта му, а сетне обработиха пода с топлинни лъчи, за да го почистят от кръвта. Накрая останаха само изгорените следи по стените.
Помогнаха на Рицет да се изправи и още неотърсил се, той се нахвърли срещу Байрън.
— Какво правиш? Замалко да пропусна това нищожество!
— Рицет, не разбираш ли, че сам падна в капана на Аратап? — запита го с уморен глас Байрън.
— Капан ли? Но нали убих предателя!
— Това беше капан. Ти му направи услуга.
Рицет не отговори, а Аратап не си направи труда да се намеси. Слушаше разговора им с очевиден интерес. На младежа му сечеше пипето.
— Ако Аратап наистина е подслушал разговора, както твърдеше одеве, значи е знаел, че само Монархът притежава информацията, която му е нужна. Джонти сам го потвърди след нашия бой. Вече няма съмнение, че през целия разпит Аратап е целял само едно — да ни раздразни и да ни накара да предприемем някоя необмислена постъпка. Очаквал е да го сторя аз. А го направи ти.
— Да си призная — намеси се Аратап, — наистина се надявах вие да свършите тази работа.
— Ако бях аз — отвърна Байрън, — щях да се прицеля във вас. — Той отново се обърна към Рицет. — Не разбираш ли, че той не желаеше Монархът да остане жив? Тиранийците са като змии. Искал е единствено информацията, без да заплати обещаното за нея и без да рискува, като го убие собственоръчно. Ти го направи вместо него.
— Съвършено вярно — кимна Аратап. — И сега знам онова, което ми е нужно.
Някъде отдалеч се разнесе звън.
— Добре де — съгласи се Рицет, — и да съм му направил услуга, направил съм и на себе си.
— Не съвсем — поправи го Комисарят. — Защото нашият млад приятел не довърши разсъжденията си. Виждате ли, налице е ново престъпление. Ако въпросът опираше само до предателство, вашето премахване щеше да е проблематично от политическа гледна точка. Но сега, след като станахте съучастници в убийството на Монарха на Лингейн, вие ще бъдете съдени и екзекутирани според лингейнските закони и тиранийците няма да имат нищо общо с вашата присъда. Какво по-удобно за…
Той ненадейно се намръщи и млъкна. Зад вратата нещо изтропа. Аратап пристъпи към нея и я отключи.
— Какво става?
Застаналият на прага войник отдаде припряно чест.
— Обща тревога, сър. От складовите помещения.
— Пожар?
— Още не знаем, сър.
„Велика Галактика!“ — помисли си Аратап и се върна в стаята.
