съобщение на другите господари на втората по мощ планета в Галактиката (първата бе Трантор, която управляваше половин милион светове).
— Получих много любопитно послание — започна той.
Останалите мълчаха. Чакаха.
Файф подаде отпечатък от метализиран филм на своя секретар, който обиколи един по един присъстващите, като даде възможност на всеки да прочете записаното върху него.
За всеки от петимата останалите четирима бяха образи. Филмът също беше образ. Можеха само да седят и да наблюдават светлинните лъчи, които прекосяваха пространството от кабинета на Файф до отделните континенти. Текстът беше сянка като всичко останало.
Единствен Борт, човек, непосредствен и прям, забравил за разстоянията, посегна да вземе текста в ръка.
Дланта му излезе извън обсега на камерата и ръката му изглеждаше като отсечена. Файф си представи как пръстите на Борт висят във въздуха, докосвайки нищото. Усмихна се, както се усмихнаха и останалите. Само Стийн се изкиска невъздържано.
Борт пламна и бързо прибра ръката си.
— И така — обади се накрая Файф, — всички го прочетохте, а сега, докато обмисляте нещата, ще ви го прочета на глас.
За части от секундата секретарят се озова до него с филма.
Великият Скуайър зачете плавно, подчертавайки драматично по-емоционалните пасажи, сякаш той сам бе автор на текста:
„Вие сте Велик Скуайър на Сарк и никой не може да се мери с Вашето богатство и Вашата власт. Но искам да ви предупредя, че и властта и богатството Ви се крепят на твърде крехки основи. Може би си въобразявате, че добивът на кирт, такъв, какъвто е сега на Флорина, съвсем не е крехка основа, но не е зле да се попитате още колко време ще съществува Флорина? Вечна ли е тя?
Не! Флорина може да бъде разрушена още утре. В същото време нищо чудно да просъществува и хиляда години. По-вероятно е да се случи първото. Не аз ще бъда причината, но това може да се случи, и то без вие да успеете да го предвидите или предотвратите. Помислете си за тази гибел. Помислете и за това, че Вашата власт и богатство вече си отиват, ето защо аз настоявам да получа по-голямата част от тях. Ще имате време да си помислите, но не се бавете много.
Отложите ли прекалено отговора си, ще съобщя на цялата Галактика и най-вече на жителите на Флорина истината за предстоящата гибел. След това няма да има нито кирт, нито богатство, нито власт. За мен това не е страшно, тъй като никога не съм имал нищо. Но вие сте родени в охолство и живеете като много богат човек и ще Ви бъде много тежко.
Ще прехвърлите на мое име повечето от вашите имения (по начин, който много скоро ще ви съобщя), така ще успеете да запазите поне част от това, което имате. То няма да е много и няма да може да поддържа сегашния ви стандарт на живот, но ще е повече от нищо. И то не е за изпускане, защото Флорина може да съществува, докато сте жив, и тогава ще можете да живеете ако не луксозно, то поне прилично.“
Файф свърши и замислено повъртя филма в ръцете си, сетне го нави внимателно и го прибра в прозрачната цилиндрична кутийка, през чиито стени буквите смътно червенееха.
— Любопитно писмо — обади се той най-накрая. — Няма подпис, а стилът е скован и надут. Какво мислите за него, Скуайъри?
Червендалестото лице на Рун изразяваше силно недоволство:
— Очевидно човекът наскоро е бил пуснат от психиатрична болница. Пише като автор на исторически романи. И да ти кажа честно, Файф, не мисля, че този боклук е достатъчно сериозно основание, за да се нарушава традицията за континентална автономност и да ни събираш. При това никак не ми харесва фактът, че говорим пред твоя секретар.
— Секретарят ми ли? И то, защото е флорин? Да не би да се опасяваш, че това писмо ще му повлияе? Що за глупост? Я се обърни към Скуайър Рун! — Последното изречение Файф изрече с подчертано заповеден тон.
Секретарят се подчини. Навел бе почтително очи. Лицето му беше бяло, без никакви бръчки и лишено от каквото и да било изражение. Почти нямаше живот в него.
— Този флорин — започна Файф, без ни най-малко да се притеснява от присъствието на човека — е мой личен прислужник. Никога не се отделя от мен, никога не се среща със сънародниците си. Но не за това му имам пълно доверие. Разгледай го добре. Виж и очите му. Не ти ли е ясно, че е обработен с психосонда? Не е способен на каквото и да е действие, което би ми навредило. Без да се засягате, на него имам повече доверие, отколкото на всеки един от вас.
Борт се изсмя.
— Не мога да те обвинявам. Никой от нас не ти дължи лоялността, която се очаква от един минал през психосонда флорин.
Стийн също се засмя и се размърда на стола си, сякаш бе започнал да му пари.
Никой не посмя да коментира факта, че Файф е използвал психосонда за своите прислужници. А и да бяха го сторили, това страшно би учудило Файф. Употребата на психосонда за друга цел, освен за корекция на мозъчни отклонения или за отстраняване на склонности към криминални престъпления, беше абсолютно забранена. Забранена бе дори и на Скуайърите.
И въпреки всичко Файф си позволяваше да я прилага, когато сметне за добре, особено върху флорини. При саркитите въпросът съвсем не беше така прост. Скуайър Стийн, чието размърдване на стола при споменаването на психосондата не убегна от погледа на Файф, бе известен с това, че използва сондата при флорини и от двата пола, за да му вършат работа, доста по-различна от секретарската.
— Не ви събрах тук, за да ви прочета само едно любопитно писмо — поясни Файф и подпирайки лакти на бюрото си, събра пръстите на двете си ръце. — Надявам се, че това ви е ясно. Боя се, че сме изправени пред важен проблем. Питам се защо са се обърнали само към мен? Очевидно аз съм най-богат от Скуайърите, но контролирам само една трета от търговията с кирт. Ние всички владеем цялата. Би било много лесно да се направят пет копия на това писмо.
— Нещо много го увърташ — обади се Борт. — Какво искаш?
— Иска да разбере, уважаеми Господарю Борт, дали и ние сме получили подобни писма — помръднаха едва-едва безцветните устни върху посивялото лице на Бол.
— Ами да го каже.
— Струва ми се, че точно това казах — произнесе безстрастно Файф.
Великите мъже се спогледаха — кой с подозрение, кой с предизвикателство в очите.
Пръв се обади Рун. Розовото му чело се бе покрило с капки пот и той извади киртова носна кърпа, за да попие влагата от гънките, които се диплеха по тлъстото му лице.
— Не зная, Файф. Трябва да попитам секретарите си, които между другото са саркити. Защото, в края на краищата, дори такова писмо да е стигнало до канцеларията ми, нищо чудно да е било сметнато за дело на маниак. Никога няма да стигне до мен. Това е сигурно. При тази странна твоя система нищо чудно, че се налага да четеш подобни боклуци.
Той се огледа и се усмихна, разкривайки влажните си венци и изкуствените зъби от хромирана стомана. Всеки от тях бе завинтен в костта и беше по-здрав от най-здравия зъб, покрит с емайл. Усмивката му плашеше повече и от най-сърдитото му изражение.
Бол само сви рамене.
— Струва ми се, че думите на Рун спокойно могат да се отнесат до всеки от нас.
— Никога не чета поща — изкиска се Стийн. — Ама наистина не я чета. Толкова е досадно, а и толкова писма пристигат, че никога не ми остава време — и той се огледа настоятелно, сякаш наистина му бе необходимо да убеди останалите във важността на този факт.
— Глупости — рече Борт. — Какво ви става на вас тук? От Файф ли се страхувате? Виж какво, Файф, не държа никакъв секретар, защото според мен е напълно излишно някой да стои между мен и работата ми. Получих копие от това писмо и съм абсолютно сигурен, че и останалите трима са получили по едно. Може би
