то съвсем побеля между пръстите й.
— Какво ще правим с нея? — попита саркитът.
— Нищо.
— Но тя ни видя. Няма да сме изминали и един километър и цялата планета ще е по петите ни.
— Да не искаш да ликвидираш най-видната дама на Сарк? — попита го арктурианецът саркастично.
— Не, но… можем поне да разбием колата й. Докато стигне до радиофон, ще бъдем далеч.
— Не е нужно. — Арктурианецът се надвеси вътре в колата. — Госпожо — повика я той. — Имам само един миг. Чувате ли ме?
Са̀мия не помръдваше.
— Добре ще направите, ако ме чуете. Моля да ни извините, че се намесихме в такъв нежен момент, но за щастие успяхме да се възползваме от него. Заснимах с триизмерна камера сцената. И не ви лъжа. Само след няколко минути негативът ще бъде на сигурно място и от този момент нататък всеки опит от ваша страна да проявите сила срещу мен, ще завърши с разпространяването на филма. Сигурен съм, че разбрахте какво ви говоря — и той се обърна към спътниците си. — Убеден съм, че няма да предприемете нищо. Да вървим, Пълномощнико.
Теренс го последва. Нямаше сили да се обърне и да види побелялото и изкривено лице в колата.
Каквото и да се случеше оттук нататък, той знаеше, че е направил чудо. Макар и за миг бе целувал най-гордата жена на Сарк, почувствал бе докосването на нейните нежни ароматни устни.
16
Обвиняемият
Дипломацията си има свой собствен език и свой собствен начин на поведение. Ако отношенията между представителите на суверенни държави се поддържат точно по протокол, те имат стилизиран, почти абсурден изказ. Например фраза като „неприятни последици“ е синоним на война, а „съответно споразумение“ — капитулация.
Когато зависеше от него, Абел предпочиташе да не използва двусмисления дипломатически език. Ако човек го чуеше как разговаря с Файф по директната връзка, щеше да си каже, че това е разговор между двама възрастни мъже на чаша вино.
— Не е лесно да те открие човек, Файф — каза той.
Файф се усмихна. Видът му беше спокоен и невъзмутим.
— Тежък ден, Абел.
— Чух нещо такова.
— А Стийн? — небрежно подхвърли Файф.
— При нас е от седем часа.
— Зная. И това е моя грешка. Мислиш ли да ни го върнеш?
— Мисля, че няма да го направя.
— Но той е престъпник.
Абел се позасмя и повъртя чашата си в ръце, наблюдавайки мързеливите въздушни мехурчета.
— Струва ми се, че можем да наречем постъпката му „търсене на политическо убежище“. Междупланетарният закон го пази на територията на Трантор.
— Правителството ти ще те подкрепи ли?
— Мисля, че да. Не съм във външната политика вече тридесет и седем години, за да не зная какво ще подкрепи Трантор и какво — не.
— Може да поискам Сарк да те отзове.
— Не виждам какво ще спечелиш? Аз съм миролюбив, добре ме познаваш. А тук може да пристигне и някой случаен човек.
Настъпи мълчание. Лъвското изражение на Файф се сгърчи.
— Имам чувството, че искаш да предложиш нещо — рече Великият Скуайър.
— Така е. При вас има един наш човек.
— Какъв човек?
— Космоаналитик. От планетата Земя, която, както знаеш, между другото е в рамките на Транторската империя.
— Стийн ли ти каза?
— Между другото и това.
— Той виждал ли го е?
— Не е споменавал такова нещо.
— Значи не е. При създадените обстоятелства мисля, че не бива да му се доверявате прекалено.
Абел остави чашата си. Отпусна в скута сключените си ръце и продължи:
— И въпреки това съм сигурен, че такъв човек съществува. Искам двамата с теб да се справим с тази история. При нас е Стийн, а при вас — човекът от Земята. В известен смисъл сме в равни позиции. Защо преди да започнеш осъществяването на плановете си, преди да изтече ултиматумът ти и да проведеш своя преврат, не проведем едно обсъждане по въпросите на кирта?
— Мисля, че не е наложително. Всичко онова, което става в момента на Сарк, е изцяло вътрешен въпрос. Искам най-сериозно да те уверя, че независимо от политическите събития тук, няма да има никакво нарушение в ритъма на киртовото производство. Струва ми се, че законният интерес, който Трантор има право да прояви, спира дотук.
Абел отпи от виното, давайки си вид, че обмисля нещо.
— Имам чувството, че при нас има и втори политически беглец — рече той. — Много странен случай. Флорински гражданин между другото. Един Пълномощник. Каза, че името му е Мирлин Теренс.
— Почти го очаквахме — блеснаха очите на Файф. — В името на Сарк, Абел, съществуват известни граници за намесата на Трантор на тази планета. Човекът, който сте отвлекли, е убиец. Не можеш да му даваш политическо убежище.
— Добре, искаш ли го?
— Намислил си нещо, нали?
— Да, обсъждането, за което ти споменах.
— Само заради един флорин-убиец! И дума да не става!
— Но обстоятелствата, при които Пълномощникът е успял да избяга, са много любопитни. Може би ще ти бъде интересно…
Джунц крачеше напред-назад, като от време на време поклащаше глава. Отдавна бе настъпила нощта, много му се искате да заспи, но знаеше, че това няма да стане без приспивателния газ.
— Можех, както Стийн предложи, да го заплаша със сила — разсъждаваше Абел. — Но тогава положението щеше да се усложни. Рисковете са неимоверно повече, а резултатите — твърде съмнителни. И въпреки всичко, докато не ни доведоха Пълномощника, не виждах друга алтернатива освен политиката на изчакване.
— Нещо трябва да се направи — поклати енергично глава Джунц. — Макар че вече граничи с изнудване.
— От формална гледна точка — предполагам, че да. Какво друго можех според вас да направя?
— Точно това, което и направихте. Аз не съм лицемер, Абел. Или поне се опитвам да не бъда. Не мога да критикувам методите ви, след като имам намерение да се възползвам от резултатите им. И въпреки всичко, какво ще стане с момичето?
— Тя няма да пострада, докато Файф държи на думата си.
— Мъчно ми е за нея. Като имам предвид какво правят с флорините, изпитвам искрена ненавист към аристократите на Сарк, но не мога да не изпитам съжаление към нея.
— Ако питаш мен, и аз я съжалявам. Но истинската отговорност за нейното страдание носи Сарк. Вижте какво, случвало ли ви се е да целувате момиче в някоя кола?
— Да — в ъгълчетата на устните на Джунц заигра лека усмивка.
— На мен — също, макар че сигурно е било много преди вас. Нищо чудно в този момент най-голямата ми внучка да е заета точно с такава дейност. Какво е една открадната целувка в кола? Нищо повече от
