космоаналитика, че е станал жертва на психосондиране. Файф твърдеше, че този „Х“ извършил убийството, за да скрие идентичността на космоаналитика. Точно така каза. Попитайте го. Питайте го не беше ли точно това.
— Дори да съм го казал, и какво? — попита Файф.
— Нека обясни как е стигнал до картотеката на лекар, който е починал преди месеци, ако не я е имал при себе си. Нали така?
— Но това е пълна глупост. Така ще загубим страшно много време. Друг лекар е поел пациентите на починалия и, естествено, заедно с картотеката. Да не би някой от вас да си въобразява, че със смъртта на лекарите картотеките и дневниците им биват унищожавани?
— Естествено, че не — обади се Абел.
Стийн заекна и седна.
— Още някой? Няма ли още някой да каже нещо? Някакви други обвинения? — Файф говореше тихо, с пълен с горчивина глас.
— Изслушахме Стийн. А ние с Джунц сме тук по една друга работа. Бихме искали да се срещнем с космоаналитика.
До този момент ръцете на Файф лежаха спокойно върху бюрото му. Но при думите на Абел той ги вдигна и се улови за ръба. Черните му вежди се сключиха.
— Прибрахме един човек с непълноценна мисловна дейност, който твърди, че е космоаналитик. Ще наредя да го доведат.
Валона Марч никога през живота си не бе и сънувала, че може някъде да съществуват такива чудеса. Бе минал вече цял един ден, откакто бяха на Сарк, но почти всяка минута й носеше среща с удивителното. Дори затворническите килии, в които тя и Рик бяха настанени отделно, бяха пълни със смайващи неща. Натискаш копче и от тръбата потича вода. Откъм стената лъхаше топлина, макар въздухът навън да бе толкова студен, колкото никога не си бе представяла. А всички, които говореха с нея, носеха такива красиви дрехи.
Тя влизаше и излизаше от стаи, пълни с предмети, каквито никога не беше виждала. Ето тази сега беше гола, но много по-голяма от другите. Вътре обаче имаше много хора. Зад някакво бюро седеше строг човек, малко по-нататък — старец с лице, цялото в бръчки, а други трима…
Единият от тях беше Пълномощникът.
Валона се хвърли към него:
— Пълномощнико! Пълномощнико! — възкликна тя.
Но него всъщност го нямаше тук.
Беше станал и махаше с ръка.
— Стой настрани, Лона! Стой настрани!
Ала тя вече премина през него. Посегнала бе да го улови за ръкава, но той се бе дръпнал. Пристъпвайки напред, тя отново мина през него. За миг младата жена загуби ума и дума. Пълномощникът се бе отдръпнал пак и я наблюдаваше, а тя не можеше да откъсне очи от краката си.
Те бяха минали през страничната облегалка на стола, на който допреди миг бе седял Пълномощникът. Виждаше всичко толкова ясно. Столът обгръщаше краката й, а тя не усещаше нищо. Протегна разтреперана ръка и пръстите й потънаха в призрачната облегалка. Валона изписка и се свлече на земята. Последният й спомен бяха ръцете на Пълномощника, който бе протегнал към нея безплътните си ръце с надеждата, че може да я задържи.
Когато дойде на себе си, Валона видя, че са я сложили на някакъв стол. Рик здраво стискаше ръката й, а над нея се бе надвесил старецът.
— Не се плаши, мила. Това с само картина. Една снимка, разбираш ли?
Валона се огледа. Пълномощникът пак беше тук, но не гледаше към нея.
— Той не е ли тук? — попита тя, сочейки го с пръст.
— Това е триизмерна персонификация, Лона — обясни неочаквано за самия себе си Рик. — Той е на друго място, но ние можем да го видим тук.
Валона поклати глава. Щом Рик го казва, значи е така, но не искаше да вдигне очи. Не смееше да гледа хора, които хем са тук, хем не са.
— Значи си чувал за триизмерната персонификация?
— Да, господине — отвърна той. За него този ден също бе наситен с вълнения, но колкото повече Валона се объркваше, толкова по-познато му се струваше на него всичко наоколо.
— Кога го научихте?
— Не зная точно. Знам го от преди… преди да забравя.
По време на безумния устрем на Валона Марч към Пълномощника Файф бе останал невъзмутим на своето място.
— Много съжалявам, че редът на нашата среша се наруши с влизането на тази истерична местна жена. Но така нареченият космоаналитик отказва да отиде където и да било без нея.
— Няма нищо — успокои го Абел. — Но ми направи впечатление, че вашият флорин с непълноценна мисловна дейност е добре запознат с триизмерната персонификация.
— Изглежда, дълго е бил обучаван — поясни Файф.
— Разпитван ли е, откакто е на Сарк?
— Да, разбира се.
— И какъв е резултатът?
— Нищо ново.
— Как е името ти? — обърна се Абел към Рик.
— Рик е единственото име, което си спомням — гласеше спокойният отговор.
— Познаваш ли някой от присъстващите тук?
Без никакъв страх Рик обиколи с поглед лицата.
— Само Пълномощника. И, естествено, Лона.
— Ето този човек — и Абел посочи Файф — е най-великият Скуайър на всички времена. Притежава целия този свят. Какво ще кажеш за него?
— Аз съм жител на Земята. Мен не може да ме притежава.
— Не мога да си представя, че при каквото и да е обучение един възрастен флорин може да бъде толкова предизвикателен — рече Абел на Файф така, че само той да го чуе.
— Дори след психосонда ли? — презрително подметна Скуайърът.
— Познаваш ли този мъж? — обърна се Абел към Рик.
— Не, господине.
— Това е доктор Селим Джунц. Много важна личност в Междупланетарното бюро за космоанализа.
— В такъв случай е някой от моите шефове — каза Рик, след като внимателно изгледа доктора. — Но за съжаление не го познавам. А нищо чудно и да не си го спомням.
— Не съм срещал този човек, Абел — поклати глава Джунц.
— Ето това трябва да се запише — промърмори Файф.
— Чуй ме сега, Рик — продължаваше Абел. — Ще ги разкажа една история. Искам да ме слушаш много внимателно и да мислиш. Да мислиш и пак да мислиш! Нали ме разбра?
Рик кимна.
Абел заговори много бавно. Дълго време в стаята се чуваше само неговият глас. По едно време Рик притвори очи и стисна клепачи. Устните му се разтвориха. Вдигна юмруци към гърдите си и сведе надолу глава. Имаше вид на човек в агония.
Абел продължаваше разказа си, следвайки своя подредба на събитията, разказани от Файф. Спомена за първоначалното съобщение за катастрофата, за неговото залавяне; за срещата на Рик с „Х“, за обработката с психосонда, за това, как Рик е бил намерен и откаран на Флорина, за лекаря, който е познал, че му е прилагано психосондиране, за смъртта на този лекар и за постепенното възвръщане на паметта на Рик. След като завърши, той рече:
— Това е всичко, Рик. Разказах ти го от игла до конец. Кое от всичко дотук ти е познато?
Бавно и мъчително Рик заговори:
