не оказа никаква съпротива, но се подчиняваше с готовност. Дори хипнотаблетките не събудиха подозренията му. Предложиха му ги, той се усмихна измъчено и веднага ги погълна.
Лаборантът вече приключваше с подготовката на синапсатора. Натисна едно копче и поляризираните стъкла на операционната станаха мътновато-непрозрачни, под въздействие на молекулярните промени в тях. Единствената светлина идваше от млечнобялото сияние на диамагнетичното поле, върху което бе положен пациентът, който сякаш плуваше само на сантиметри над операционната маса, където го бяха преместили.
Арбин продължаваше да седи в мрака, без да разбира нищо, но твърдо убеден, че единствено с присъствието си ще гарантира успешния изход на операцията.
Физиците не му обръщаха никакво внимание. Прилепиха няколко електрода към главата на пациента. Без да бързат огледаха внимателно структурата на черепа му, използвайки техниката на Ълстър и очертаха местата, където се съчленяваха черепните кости. Шект продължаваше да се усмихва мрачно. Макар и не особено точен, като метод за определяне на предполагаемата възраст, в случая щеше да им свърши работа. Едно бе ясно — този човек отдавна бе прехвърлил петдесетте.
А сетне усмивката му изчезна. Той свъси вежди. Имаше нещо много странно в тези съчленения. Нещо, което не съвпадаше с…
За миг беше готов да се закълне, че формата на черепа е досущ като при някой първобитен човек от далечното минало, но после… Е, какво пък, може би е нормално за болен с увредена психика. Защо не?
Почти бе готов да забрави за откритието си, когато нещо ново привлече вниманието му и го накара да възкликне:
— Ей, щях да пропусна! Този човек има косми по лицето си! — Той се извърна към Арбин. — Винаги ли е имал брада?
— Брада?
— Коса по лицето! Елате тук! Не виждате ли?
— Да, сър — закима Арбин. Беше го забелязал още сутринта, но вече бе забравил. — Така си е по рождение — обясни той с изплашен глас и добави: — Струва ми се.
— По-добре да ги премахнем. Едва ли ще ви бъде приятно да се движите в компанията на някое космато чудовище.
— Не, сър.
Космите се отделиха с лекота веднага щом намазаха лицето на мъжа с депилаторен крем, като за целта един от лаборантите си постави ръкавици.
— Има косми и по гърдите си, доктор Шект — докладва той.
— Велика галактика! — отвърна Шект. — Дайте да видя! Този човек е като килим! Нищо, оставете ги. Няма да се виждат през ризата, а и ще ми се да привършваме с електродите. Поставете датчици тук, тук и тук.
Електродите бяха тънки като нишки платинови жички. Въведени в кожата на определените места, те достигаха на дълбочина до съчлененията и улавяха в непосредствена близост едва доловимото ехо на микровълните, които се носеха между всяка една клетка в мозъка.
Всички следяха напрегнато циферблата, чийто стрелки трепваха всеки път, когато включваха поредния датчик. Иглите на записващото устройство рисуваха нежни паяжини по милиметровата хартия и от време на време очертаваха по някой пик или падина.
След известно време откъснаха хартията и я поставиха пред един ярко осветен, но мътен екран. Наведоха се над записа и се заеха да го изучават, като си мърмореха тихичко.
От време на време, Арбин долавяше откъслечни фрази:
— …забележителна повтаряемост… вижте размера на квинтернерния пик… май трябва да го анализираме внимателно…
Когато приключиха, заеха се да нагласяват синапсатора. Въртяха копчета, следяха внимателно множеството скали, понякога правеха запис на данните. Всеки един от приборите бе проверяван и нагласяван многократно.
Накрая Шект се усмихна на Арбин и рече:
— Скоро ще свършваме.
Изтикаха грамадната машина, приличаща на огромно и мудно чудовище, в близост до спящия пациент. Четири дълги кабели се протягаха към крайниците му, а под врата му бе поставена навита на руло гума, прикрепена за раменете с металически клампи. Последният акорд бе даден, когато разтвориха два гигантски електрода, наподобяващи челюсти, и ги разположиха около главата, така че да сочат слепоочията.
Шект не сваляше очи от хронометъра си, другата ръка бе поставил на превключватела. Размърда палец, но на пръв поглед не се случи нищо — дори изострените от уплахата сетива на Арбин не регистрираха каквато и да било промяна. Измина известен период, който на всички се стори като часове, но едва ли надвишаваше няколко минути и Шект дръпна обратно превключватела.
Помощникът му се наведе над безгрижно спящия Шварц, сетне се изправи и докладва триумфиращо:
— Жив е.
От експеримента оставаха още няколко часа, през които трябваше да вземат лабораторни показатели, да приключат със записите и всичко това в обстановка на нарастваща възбуда. Минаваше полунощ, когато направиха последната инжекция и спящият пациент бавно отвори очи.
Шект отстъпи назад, изтощен, но щастлив. Обърса чело с опакото на ръката си и рече:
— Всичко е наред. — После се обърна към Арбин. — Ще трябва да прекара още няколко дни при нас.
В очите на Арбин отново се появи тревога.
— Но… но…
— Спокойно, разчитайте на мен — прекъсна го Шект. — Тук ще е в пълна безопасност, залагам живота си за това. Моят живот. Оставете го на нас, няма да допуснем когото и да било при него. Ако го отведете, може и да загине. Какво ще спечелите от това? А ако умре, ще трябва да давате обяснения пред Древните.
Това беше последният и най-важен довод. Арбин преглътна и каза:
— Но вижте, откъде ще узная, кога да дойда за него? Не бих желал да ви съобщавам името си!
Шект беше спечелил.
— Не ви искам името — каза той. — Елате точно след седмица, в десет сутринта. Ще ви чакам при вратата на гаража, онази, през която вкарахте двуколесника. Повярвайте ми, човече, няма от какво да се боите.
Беше късна вечер, когато Арбин напусна Чика. Изминали бяха двадесет и четири часа от мига, когато непознатият бе почукал на вратата му и за това време престъпленията му спрямо закона се бяха удвоили. Кога ли ще свърши всичко това?
Докато се носеше по шосето, Арбин все поглеждаше зад себе си. Дали няма да го последват? Да го проследят до фермата? Или вече са го заснели? А сега вече сравняват данните в архивата на Братството във Вашен, където разполагат със сведения за всички жители на планетата — включително и техните физически характеристики — за да ги използват, когато бъде навършен Срокът.
Да, Срокът, който рано или късно настъпваше за всички земни жители. Що се отнася до него, оставаше му близо четвърт век до онзи далечен момент, но покрай Грю мислеше непрестанно за него. А също и покрай непознатия.
Ами ако не се върне в Чика?
Не! Двамата с Лоа нямаше да издържат още дълго на работа за трима, а провалят ли се, веднага ще бъде разкрито първото им престъпление — че укриват Грю. Нарушили веднъж закона, нямаха друг изход, освен да го нарушат и втори път.
Арбин знаеше, че ще се върне, въпреки риска.
Минаваше полунощ, преди Шект да помисли за отдих и то само благодарение изричното настояване на Пола. Но въпреки всичко сънят не идваше. Всяка гънка на възглавницата го дразнеше, чаршафите го вбесяваха. Той се надигна и застана до прозореца. Градът тънеше в мрак, само на хоризонта, отвъд езерото, се виждаше смъртоносното синкаво сияние, така характерно за земния пейзаж.
