друг и врагове, които се шпионират. Не се знае какво може да знае някой от тях — без дори да подозира, че го знае.
— Често казано, старче, — отговори Уайлър, — и ние се движим в тази посока и освен това сме се съсредоточили върху Космическата Сонда. Има логика в това на Ротор да са открили нещо, което не знаем. Ние никога не сме изпращали Космическа Сонда. Останалите Колонии също. Само Ротор имаше такива възможности. Това, което са открили, сигурно е в данните от Космическата Сонда.
— Добре. Прегледайте данните. Сигурно има достатъчно материал, който да изследвате с години. А мен всички да ме оставят намира.
— Между другото, — каза Уайлър, — материалът наистина е достатъчен да ни осигури работа за години напред. По линията на Споразумението за Огласяване на Научните Постижения, Ротор ни е предоставил голямо количество информация. И по-специално притежаваме снимки на звездите направени на всички дължини на вълните. Фотокамерите на Космическата Сонда са достигнали почти всяко кътче на небето и ние подробно изследваме информацията, но не сме открили нищо интересно.
— Нищо ли?
— Засега нищо. Както казваш, можем да продължим да ги изследваме години наред. Разбира се, вече имаме няколко неща, които очароваха астрономите. Те са доволни и заети, но няма нищо, дори бегла следа, която да ни насочи към мястото, накъдето е отпътувал Ротор. Поне засега. Доколкото разбирам, няма абсолютно нищо, което например да ни накара да мислим, че има планети около двете големи звезди на системата Алфа Кентавър. Нито са открили непознати звезди подобни на Слънцето близо до нас. Лично аз не вярвам да открием нещо съществено. Какво ще е това, което Космическата Сонда е открила, а ние не можем да видим от Слънчевата Система? Тя беше стигнала само на няколко светлинни месеца оттук. Това не е толкова голямо разстояние. И все пак някои смятат, че Ротор е открил
— Защо при мен?
— Защото бившата ти жена е била Ръководител на проекта Космическа Сонда.
— Не е точно така. Назначиха я като Главен Астроном, когато данните вече бяха събрани.
— Била е шеф след събирането им, но сигурно и по време на събирането им. Никога ли не ти е казвала какво са открили с Космическата Сонда?
— Нито дума. Чакай, нали каза, че фотокамерите на Космическата Сонда са достигнали почти всички кътчета на небето?
— Да.
— Какво означава „почти всички“?
— По този въпрос не получавам точна информация, не ми се доверяват дотолкова, че да разполагам с точни цифри. Доколкото знам, това са около деветдесет процента.
— Може и повече?
— Може и повече.
— Чудя се…
— Какво се чудиш?
— На Ротор имаше един човек, който ръководеше нещата — Пит.
— Знаем за него.
— Но мисля, че знам как би постъпил той. Той би предавал данните от Космическата Сонда малко по малко, като се придържа към Споразумението за Огласяване на Научните Постижения, но само отчасти. И когато Ротор е заминал, по една или друга причина Пит не е успял да ви изпрати останалата част от информацията — около десет процента. А това сигурно е съществената информация.
— Искаш да кажеш информацията, която би ни показала къде е отишъл Ротор.
— Може би.
— Но ние не разполагаме с нея.
— Напротив.
— Какво имаш предвид?
— Само преди малко ти се чудеше какво повече могат да покажат снимките от Космическата Сонда от това, което може да се види в данните, получени от Слънчевата Система. Защо си губите времето с това, което са ви дали? Направете карта на този сектор от небето, от който
Уайлър замислено каза:
— Няма логика.
— Напротив. Съвсем логично е. Само намери някого в Управлението, който мисли с главата си и може да се доберете до нещо.
— Ще видим, — каза Уайлър. Той подаде ръка на Фишър. Фишър се намръщи и не я пое.
Уайлър се появи отново чак след няколко месеца и Фишър го прие студено. Фишър имаше почивен ден, беше спокоен, дори четеше книга.
Той не беше от хората, които смятат, че книгата е някаква гадна отживелица от двадесети век и признават само гледането. Той намираше, че е приятно да държиш книга, да прелистваш страниците й, да потънеш в размисъл над това, което си прочел, дори да задремеш, а не като при гледането, когато се събудиш да откриеш, че са изминали сто страници от филма или че е свършил. Фишър беше на мнение, че от двете, книгата е по-цивилизованото занимание.
Ето защо се раздразни, че нарушават приятната летаргия, която го бе обзела.
— Какво има сега, Гаранд? — неучтиво попита той.
Любезната усмивка на Уайлър остана на лицето му. Той каза ухилено:
— Намерихме го, точно както ти беше казал.
— Какво намерихте? — попита Фишър, който не можеше да си спомни за какво става дума. След това, като се сети за какво говори Уайлър, бързо продължи. — Не ми казвай нищо, което не трябва да знам. Не искам повече да се обвързвам с Управлението.
— Късно е, Крайл. Викат те. Самият Танаяма иска да те види.
— Кога?
— Веднага щом те заведа.
— В такъв случай ми кажи какво става. Не искам да се явя пред него неподготвен.
— Точно това смятам да направя. Изследвахме всяко кътче от небето, за което нямахме сведения от Космическата Сонда. Явно хората, които се занимаваха с това, са си задали въпроса, както ти каза, какво ли е това, което фотокамерата на Космическата Сонда може да улови, а камера от Слънчевата Система не може. Очевидният отговор беше едно изместване на по-близките звезди и щом разбраха това, астрономите откриха нещо удивително, нещо, което не са можели да предвидят.
— Какво?
— Откриха една съвсем бледа звезда с паралакс доста по-голям от една секунда от градуса.
— Не съм астроном. Това необичайно ли е?
— Това означава, че звездата е само на половината разстояние до Алфа Кентавър.
— Ти каза, че е „съвсем бледа“.
— Казаха ми, че е зад малък облак от звезден прах. Слушай, ти не си астроном, но жена ти на Ротор беше астроном. Може тя да е открила звездата. Казвала ли ти е някога нещо за нея?
Фишър поклати глава.
— Нито дума. Разбира се…
— Да?
— През последните няколко месеца тя беше развълнувана. Като че ли преливаше от вълнение.
— Не я ли попита защо?
— Предположих, че е заради предстоящото отпътуване на Ротор. Тя се вълнуваше за заминаването и това ме влудяваше.
— Заради дъщеря ти ли?
