Фишър кимна.
— Това вълнение може да се е дължало и на новата звезда. Всичко се връзва. Естествено, че ще отидат при тази звезда. Ако жена ти я е открила, значи са се канели да отидат при
— Може би. Не мога да отрека.
— Добре тогава. Танаяма иска да те види във връзка с това. Освен това е ядосан. Не на теб, но е ядосан.
21.
Тъй като в този случай не можеше да се отлага, същия ден Крайл Фишър се озова в отдела на Земните Служби за Разследване или както ги наричаха служителите, просто Управлението.
Катиморо Танаяма, който ръководеше управлението вече повече от тридесет години, беше доста остарял. Неговите холографми (които не бяха много) бяха направени преди години, още когато косата му беше лъскава и черна, стойката изправена, а изражението на лицето — жизнено.
Сега косата му беше посивяла, тялото му (което никога не се беше отличавало със забележителен ръст) беше леко изгърбено и излъчваше слабост. Сигурно наближава времето, когато ще се замисли за пенсиониране, си помисли Фишър, ако изобщо можеше да се допусне, че не възнамерява да остане на поста си докато умре. Фишър забеляза погледа му, проницателен и наблюдателен както винаги, между притворените клепачи.
Фишър го разбираше трудно. На Земята английският език беше универсален, доколкото може да бъде универсален един език, но съществуваха негови разновидности и Танаяма не говореше северноамериканския, с който Фишър беше свикнал.
Танаяма започна хладно:
— Е, Фишър, вие се провалихте на Ротор.
Фишър не виждаше смисъл да спори по въпроса; и изобщо да спори с Танаяма.
— Да, г-н Директор, — отвърна той с равен глас.
— И все пак, може би имате какво да ни кажете.
Фишър въздъхна тихо и каза:
— Разпитваха ме многократно.
— Да, казаха ми. Обаче не са ви питали за всичко и имам един въпрос, на който лично
— Да, г-н Директор?
— Докато бяхте на Ротор, забелязахте ли нещо, което да ви накара да мислите, че тамошното ръководство мрази Земята?
Фишър вдигна вежди.
— Да мрази Земята? За мен беше ясно, че хората на Ротор, както и на всички Колонии гледат на Земята от високо, презират я заради упадъка, бруталността и насилието. Но да я мразят? Честно казано не мисля, че мнението им за нас беше достатъчно високо, че да ни мразят.
— Говоря за ръководството, а не за хората.
— Аз също, г-н Директор. Нямаше омраза.
— Няма друго обяснение.
— Обяснение за какво, г-н Директор? Ако мога да задам такъв въпрос.
Танаяма го прониза с поглед (силният му характер рядко позволяваше да се усети точно колко е нисък).
— Знаете ли, че тази нова звезда се движи към нас? Право към нас?
Фишър се сепна и бързо погледна към Уайлър, но той седеше в сянка, доста далече от светлината, която идваше от прозореца, и като че ли не гледаше нищо определено.
Танаяма, който стоеше прав, каза:
— Е, Фишър, седнете, ако това ще ви помогне да мислите. Аз също ще седна. — Той седна на края на бюрото си и късите му крака увиснаха във въздуха. — Знаехте ли за движението на звездата?
— Не, г-н Директор, изобщо не знаех, че тя съществува, докато агентът Уайлър не ми го каза.
— Така ли? Но това сигурно е било известно на Ротор.
— Ако е било така, никой не ми е казал.
— Жена ви е била развълнувана и щастлива известно време преди Ротор да отпътува. Така сте казал на агента Уайлър. Каква беше причината?
— Агентът Уайлър мисли, че е възможно да е така, защото тя е открила звездата.
— А може да е знаела за движението на звездата и да се е радвала при мисълта за това, което ще се случи с нас.
— Не виждам защо тази мисъл може да я радва, г-н Директор. Трябва да ви кажа, че не съм сигурен, че е знаела за движението на звездата и дори за нейното съществуване. Лично на мен не ми е известно някой на Ротор да е знаел за съществуването на тази звезда.
Танаяма го погледна замислено и леко потърка брадата си като че ли го сърбеше.
— Доколкото знам хората на Ротор са били само Евро, — каза той. — Така ли е?
Фишър широко отвори очи. От много време не беше чувал този вулгаризъм и никога не беше чувал държавен служител да го използува. Спомни си определението за Ротор, което беше чул от Уайлър скоро след като се върна на Земята — „Снежинки“. Не беше обърнал внимание на думите му, защото ги беше приел като израз на безвредна язвителност.
Той каза възмутено:
— Не знам, г-н Директор. Не съм изследвал всички роторианци. Не знам какви са били пра-родителите им.
— Хайде, Фишър. Не е необходимо да ги изследвате. Съдете по външността им. През целия си престой на Ротор срещал ли сте и едно лице, което да е Афро или Монго, или Хинду? Срещал ли сте тъмнокож? Или някой с дръпнати очи?
Фишър избухна.
— Г-н Директор, говорите като че ли сме в двадесети век. — (Ако можеше да използува по-остри думи, сигурно щеше да го направи). — Аз изобщо не обръщам внимание на тези неща и мисля, че трябва да бъде така за всички хора на Земята. Изненадан съм, че вие обръщате внимание на това и смятам, че ако вашето отношение беше известно, то нямаше да помогне много на кариерата ви.
— Не се впускайте в празни приказки, агент Фишър, — каза Директорът и размаха предупредително пръст. — Говоря за неща, които съществуват. Знам, че на Земята пренебрегваме всякакви различия помежду си, поне привидно.
— Само привидно? — възмути се Фишър.
— Само привидно, — отвърна Танаяма. — Когато хората от Земята отидат на Колониите, те се разпределят според различията помежду си. Защо ще го правят, ако пренебрегват различията? На всяка Колония хората са еднакви, а ако има някакви примеси, малцинството се чувствува неловко или го карат да се чувствува така, и се премества на Колония, където не е малцинство. Не е ли така?
Фишър откри, че не може да отрече това. Така беше и той го беше приел като даденост, без да си задава въпроси.
— Това е човешката природа, — каза той. — Себеподобните се държат здраво един за друг. Те са създали нещо като… общност.
— Човешката природа, разбира се. Себеподобните се държат здраво, защото себеподобните мразят и презират различните от тях.
— Съществуват и М… Монго Колонии. — Фишър с усилие произнесе тази дума и съвсем ясно осъзна, че може би нанася смъртна обида на Директора, когото беше лесно и опасно да обидиш.
Танаяма не трепна.
— Това ми е добре известно, но хората, които доскоро господствуваха на планетата, бяха именно Евро и те не могат да забравят това, така ли е?
— Вероятно и останалите не могат да го забравят и те имат повече причини за омраза.
