обзаведена като съчетание между лаборатория, обсерватория и площадка за излитане. На нея нямаше нито ферми, нито къщи — нито едно от съоръженията на една Колония, колкото и малка да е тя. Тя дори не се въртеше около оста си, с което да създава подходящо псевдогравитационно поле.
В действителност, тя не беше нищо друго освен гигантски космически кораб. Въпреки че имаше условия за живот при редовно снабдяване с храна, въздух и вода (имаше съоръжение за преработване на вода, но то не вършеше добра работа), беше ясно, че никой не би останал тук за дълго.
Крайл Фишър заядливо изкоментира, че Станция Четири прилича на старомодна космическа станция от ранните дни на Космическата Ера, която непонятно как бе оцеляла до двадесет и трети век.
Тя обаче беше неповторима в едно отношение. Предлагаше панорамна гледка към системата Земя-Луна. От Колониите, обикалящи около Земята, рядко можеше да се види истинската връзка между тези две тела. От Станция Четири обаче разстоянието между Земята и Луната винаги беше най-много петнадесет градуса и докато Станция Четири се въртеше около гравитационния център на тази система (което грубо се равняваше на въртене около Земята), промените във взаимоотношението между двете планети, както в позиция, така и във фаза, и променящата се големина на Луната (в зависимост от това дали се намира от страната на Станцията или от другата страна на Земята) бяха едно безкрайно чудо.
Слънчевата светлина се блокираше автоматично посредством устройството Изат (Уендел научи, че това означава „Изкуствено Затъмнение“) и гледката на небето на Станцията се нарушаваше единствено, когато Слънцето беше прекалено близо до Земята или Луната.
Колониалният произход на Уендел се прояви, тъй като тя обичаше да гледа играта между Земята и Луната най-вече (както казваше тя), защото това й напомняше, че вече не е на Земята.
Тя сподели това с Фишър, който се усмихна кисело. Беше забелязал, че докато го казва, тя се озърта наоколо.
— Виждам, че не се притесняваш да ми кажеш това, въпреки че аз съм Землянин и мога да се засегна. Но не се тревожи, няма да се разчуе.
— Имам ти пълно доверие, Крайл. — Тя му се усмихна щастливо. Той се беше променил значително след разговора, който бяха провели при пристигането си на Станция Четири. Вярно, беше мрачен, но това беше по-добре от трескавото очакване да се случи невъзможното.
— Наистина ли мислиш, че фактът, че си Заселник, ги смущава на този етап от играта? — попита той.
— Разбира се. Те никога не забравят това. Те са не по-малко тесногръди от мен, а аз никога не забравям, че те са Земляни.
— Но явно забравяш, че аз съм Землянин.
— Така е, защото ти си Крайл и не спадаш към никаква друга категория. Аз съм Теса. И толкова.
— Теса, — замислено попита Фишър, — не те ли смущава това, че ти разработи свръхсветлинния полет за Земята, а не за своята Колония — Аделия?
— Но аз не съм направила това за Земята, а при други обстоятелства не бих го направила за Аделия. И в двата случая бих го направила заради себе си. Имах да разреша един проблем и свърших това успешно. Сега ще вляза в историята като изобретателя на свръхсветлинния полет, а това е нещо, което направих за себе си. Може да звучи превзето, но го направих и за човечеството. Няма значение къде е направено изобретението. Някакъв човек или хора на Ротор изобретили хиперпространствения метод, но сега и ние, и всички Колонии разполагаме с него. В последствие Колониите ще разполагат и със свръхсветлинния полет. Където и да се постигне някакъв напредък, в крайна сметка печели цялото човечество.
— Само че Земята се нуждае от него повече отколкото Колониите.
— Имаш предвид приближаването на Звездата Съсед, от която Колониите лесно могат да се измъкнат, ако това се наложи, докато Земята не може. Ще оставя този проблем на ръководителите на Земята. Аз осигурих средството, а те могат да разработят методите за най-подходящото му прилагане.
— Доколкото разбрах, тръгваме утре, — каза Крайл.
— Да, най-сетне. Ще направят холографски записи и ще ни дадат пълни указания. Не се знае обаче кога ще могат да ги направят достояние на широката публика и на Колониите.
— Не преди да се завърнем, — каза Фишър. — Не би имало смисъл да ги разгласяват, ако не са сигурни дали изобщо ще се върнем. За тях това ще бъде едно мъчително чакане, тъй като няма да имат никаква връзка с нас. Когато астронавтите кацнали на Луната за пръв път, през цялото време поддържали връзка със Земята.
— Вярно е, — отвърна Уендел, — но когато Колумб отплавал в Атлантическия океан, испанските монарси нямали вест от него, докато не се завърнал след седем месеца.
— В момента Земята е изложена на много по-голяма опасност, отколкото е била Испания преди седем века и половина, — каза Фишър. — Наистина е жалко, че нямаме свръхсветлинна комуникация след като имаме свръхсветлинен полет.
— И аз съжалявам. Както и Коропатски, който постоянно ми повтаря да разработя телекомуникация. Но, както му казах, аз не съм някаква свръхестествена сила, която с един замах да изпълни желанията на всеки. Едно е да накараш материя да се предвижва през хиперпространството, а съвсем друго — някакви вълни. Те се подчиняват на различни закони дори в обикновеното пространство, затова Максуел изведе електромагнитните си уравнения два века след като Нютон изведе своя закон за гравитацията. Материята и вълните следват различни закони и в хиперпространството, а законите, на които се подчиняват вълните, все още ни затрудняват. Някой ден ще разработим свръхсветлинна комуникация, но засега не можем.
— Жалко, — каза замислено Фишър. — Възможно е без свръхсветлинна комуникация полетът да се окаже безсмислен.
— Защо?
— Липсата на свръхсветлинна комуникация прекъсва пъпната връв. Възможно ли е една Колония да просъществува далеч от Земята и останалата част от човечеството?
Уендел се намръщи.
— Каква е тази нова философска линия?
— Просто ми хрумна нещо. Като Заселник, Теса, ти си свикнала с това и може би не си се замисляла, че животът на Колониите не е съвсем естествен за хората.
— Така ли? Никога не ми е изглеждал неестествен.
— Защото Колонията, на която си живяла, не е единствена. Ти си живяла в цяла система от Колонии, сред които има една голяма планета, на която живеят милиарди хора. Не допускаш ли, че след като са достигнали Звездата Съсед, роторианците са установили, че не ги задоволява животът на една изолирана Колония? В такъв случай те щяха да се върнат на Земята, но не са го направили. Дали причината е в това, че са намерили планета, на която да живеят?
— Обитаема планета в орбита около червено джудже? Почти невъзможно.
— Природата умее да се шегува с нас и да ни изненадва. Ами ако там
— Започвам да разбирам накъде биеш, — каза Уендел. — Мислиш, че корабът може да стигне до Звездата Съсед и да открие, че там има някаква планета. В такъв случай ние ще регистрираме нейното съществуване, ще преценим от разстояние, че е необитаема и ще продължим с по-нататъшните си изследователски задачи. Ти обаче ще настояваш да кацнем на нея и да я изследваме много по-щателно, за да се опитаме да намерим дъщеря ти. Но какво ще стане, ако нашите невронни детектори не засекат разум никъде в евентуалната планетна система на Звездата Съсед, не трябва ли, въпреки това да претърсим всяка отделна планета?
Фишър се поколеба.
— Да. Ако има някакви признаци, че планетите са обитаеми, мисля, че трябва да ги изследваме. Трябва да научим колкото може повече за всяка такава планета. Може да се наложи скоро да започнем евакуирането на Земята и трябва да знаем къде да заведем хората. На теб ти е лесно да пренебрегваш това, тъй като Колониите могат да отпътуват дори и без да се налага евакуа…
— Крайл! Не се дръж с мен като с враг! Не започвай да гледаш на мен като на Заселник. Аз съм
