Немезида

— Чувал съм за него. Никога не съм го срещал лично, но же… бившата ми жена работеше с него. Тя смяташе, че той е много способен човек, много интелигентен, много силен.

— Много силен. На останалите Колонии също бяхме чували за него. И общо взето не беше много на почит сред нас. Ако е възнамерявал да намери за Ротор място, неизвестно на останалата част от човечеството, най-подходящото нещо е било да отиде на Звездата Съсед, тъй като е най-близо и по онова време никой освен Ротор не е знаел за съществуването й. Но ако по някаква причина е искал да разполага с цяла система, какъвто си е Дженъс Пит, би се страхувал да не го последват и нарушат монопола му. Ако случайно е намерил планета, която може да се използува от Ротор, чуждата намеса ще му бъде още по-неприятна.

— Накъде биеш? — попита Фишър, който изглеждаше разтревожен, сякаш знаеше накъде бие Уендел.

— Утре излитаме и не след дълго ще бъдем при Звездата Съсед. И ако тя има планета, както ти смяташ, и ако открием, че роторианците са се заселили на нея, въпросът няма да е просто да кацнем на повърхността й и да кажем „Здравейте! Изненада!“. Боя се, че в мига, в който ни забележи, Пит ще ни демонстрира своя вариант на „Здравейте“ и с мощен взрив ще ни прати в забвение.

Двадесет и деветВраг

63.

Рене Д’Обисон, както всички обитатели на Купола на Еритро, периодично посещаваше Ротор. Това беше необходимо докосване до дома, завръщане към корените, вдъхване на нови сили.

Този път обаче Д’Обисон „се качи“ (така наричаха отиването от Еритро до Ротор) малко по-рано отколкото възнамеряваше. Всъщност беше повикана от Губернатора Пит.

Докато седеше в кабинета на Дженъс Пит, от погледа й не убегнаха едва доловимите признаци на остаряване, появили се след последната им среща преди няколко години. Естествено, че работата й не даваше повод за чести срещи с него.

Гласът му обаче беше все така силен, погледът — все така остър и умът — все така жив.

— Получих доклада ви за случилото се извън Купола и забелязах колко предпазливо сте описала ситуацията, — каза Пит. — Но сега искам да ми кажете, неофициално, точно какво се случи с Дженар. Защитното поле е включено и можете да говорите спокойно.

Д’Обисон отвърна сухо:

— Боя се, че докладът ми, колкото и предпазливо да е написан, е пълен и точен. Не знаем точно какво се е случило с Коменданта Дженар. Мозъчното сканиране показа промени, но те са незначителни и неизвестни в досегашния ни опит. Освен това бяха временни, тъй като бързо изчезнаха.

— Но все пак нещо му се е случило?

— Да, но точно в това е въпросът. Не можем да кажем нищо по-точно от „нещо“.

— Може би е някаква форма на Епидемията?

— Никой от познатите симптоми не се прояви в този случай.

— Но в дните на Епидемията мозъчните скенери бяха все още сравнително примитивни. В миналото нямаше да откриете симптомите, които сте открили сега, следователно е възможно да е някаква лека форма на Епидемията, нали?

— Възможно е, но не разполагаме с никакви действителни доказателства, а и Дженар вече е напълно здрав.

— Може да изглежда здрав, но не знаем дали симптомите няма да се проявят отново.

— Нямаме никаква причина да се безпокоим.

За миг лицето на Губернатора издаде раздразнението му:

— Вие спорите с мен, Д’Обисон. Много добре знаете значението на поста, който заема Дженар. Положението в Купола е несигурно, тъй като не знаем дали Епидемията няма да се разрази отново. Ценното у Дженар беше, че сякаш имаше имунитет, но вече не можем да твърдим това. Нещо се е случило и ние трябва да имаме готовност да го заменим.

— Това е решение, което вие трябва да вземете, г-н Губернатор. От медицинска гледна точка, аз не намирам за необходимо да бъде заменен.

— Но, надявам се, че ще го държите под наблюдение и ще имате едно на ум.

— Смятам това за част от професионалните си задължения.

— Чудесно. Още повече, че ако се наложи да бъде сменен, имам предвид вас за негов заместник.

— Мен? — Преди да успее да се овладее, на лицето й се изписа вълнение.

— Да, защо не? Всеизвестно е, че никога не съм бил във възторг от проекта за колонизиране на Еритро. Винаги съм смятал за необходимо човечеството да запази възможността си да се придвижва от едно място на друго и да не допускаме отново да бъдем заробени от някоя голяма планета. Въпреки това би било разумно да колонизираме планетата, не за да се заселим на нея, а за да я използуваме като източник на суровини — нещо като Луната в Слънчевата Система. Но това е невъзможно с тази опасност от Епидемията надвиснала над главите ни, нали?

— Така е, г-н Губернатор.

— Следователно първата ни задача е да решим този проблем. Досега не сме успели. Епидемията просто изчезна и ние приехме това, но това, което се случи, показва, че опасността не е преминала. Независимо дали Дженар е бил засегнат от Епидемията или не, нещо се е случило с него и аз искам този проблем да бъде поставен ма първо място. Естествено вие сте тази, която ще се заеме с тази задача.

— С радост ще поема тази отговорност. Това ще означава да продължа да правя това, което правя, само че с по-големи пълномощия. Да смятам ли, че аз трябва да бъда Комендант на Купола на Еритро?

— Както казахте, това е решение, което аз трябва да взема. Да разбирам ли, че ако ви бъде предложена тази длъжност, вие няма да откажете?

— Да, г-н Губернатор. За мен ще бъде голяма чест.

— Сигурен съм, че е така, — каза сухо Пит. — А какво стана с момичето?

Внезапната промяна на темата сякаш обърка Д’Обисон.

— Момичето? — повтори тя почти заеквайки.

— Да, момичето, което се намираше извън Купола с Дженар, тази, която си свалила предпазния костюм.

— Марлейна Фишър?

— Да, май така се казваше. Какво стана с нея?

Д’Обисон се поколеба:

— Нищо, г-н Губернатор.

— Така пише в доклада. Но сега аз ви питам. Нищо ли?

— Нищо, което да сме забелязали при сканирането или в поведението й.

— Искате да кажете, че докато Дженар, екипиран с Е-костюм, е пострадал, момичето, тази Марлейна Фишър, без Е-костюм, е останала невредима?

Д’Обисон сви рамене:

— Абсолютно невредима според нашите изследвания.

— Това не ви ли се струва странно?

— Тя самата е странно момиче. Мозъчните й изследвания…

— Знам за мозъчните й изследвания. Знам също, че тя има странни способности. Забелязвали ли сте това?

— О, да. Забелязвала съм го.

— И как ви се струват тези нейни способности? Може би чете мисли?

— Не, г-н Губернатор. Това е невъзможно. Понятието телепатия е чиста измислица. Всъщност бих желала да е телепатия, тъй като това нямаше да е толкова опасно. Мислите могат да се контролират.

— А какво у нея е по-опасно?

— Тя явно чете езика на тялото, а това е нещо, което човек не може да контролира. Всяко движение