Немезида

беше измамно оптимистичен. Според него откриването на Немезида от Слънчевата Система би трябвало да стане в рамките на следващите хиляда години. Но кога точно? Ами ако това стане утре? Ами ако е станало преди три години? Възможно ли беше някоя Колония, която търси слепешката най-близката звезда и не знае нищо за по-отдалечените вече да върви по следите на Ротор?

Всеки ден Пит се събуждаше с един и същи въпрос: Това ли е денят?

Защо това страдание беше отредено на него? Защо всички останали дремеха тихо в скута на вечността, докато единствен той стоеше изправен всеки ден пред възможността от една своеобразна гибел.

Той, разбира се, не стоеше със скръстени ръце. Беше създал Скенер Служба по целия астероиден пояс, чиято дейност беше да наблюдава автоматизираните приемници, които кръстосваха небето непрестанно и да засече от възможно най-голямо разстояние изобилната отпадъчна енергия, отделяна от евентуална наближаваща Колония.

Правилното организиране на всичко това му беше отнело време, но вече десетина години всяко подозрително късче информация се проследяваше и от време на време изникваше по нещо, достатъчно съмнително, за да бъде отнесено до Пит. И всеки път, когато това се случеше, сигналът за тревога зазвъняваше в главата му.

Винаги — до сега — се оказваше нещо незначително и първоначалното успокоение винаги се превръщаше в гняв към служителите в Скенер Службата. Ако не бяха сигурни в нещо, те си измиваха ръцете, подминаваха го и го прехвърляха на Пит. Нека той се оправя с това, нека той страда, нека той взима трудните решения.

На този етап самосъжалението на Пит ставаше сълзливо и той започваше да изпитва притеснение при мисълта, че може би проявява слабост.

Ето например този. Пит прелисти доклада, който компютърът му беше декодирал и който беше причината за този мислен преглед на самосъжаление към неговата продължителна непоносима и неоценена служба за народа на Ротор.

Това беше първият отнесен до него доклад от четири месеца насам и той му се струваше маловажен. Съмнителен енергиен източник се приближаваше, но като се вземе предвид вероятното разстояние, на което се намира, източникът беше изключително слаб — той излъчваше с около четири степени по-слабо, отколкото би се очаквало от една Колония. Източникът беше толкова слаб, че можеше да се определи почти като шум.

Можеха да му спестят това. Твърдението в доклада, че има особена крива на вълните, която ги караше да допускат човешки произход, беше абсурдно. Как можеха да определят каквото и да било за толкова слаб източник — освен, че не е Колония и следователно не може да има човешки произход, независимо от кривата на вълните?

Тези идиоти от Службата не бива да ме дразнят по този начин — си помисли Пит.

Той захвърли доклада настрана с раздразнение и взе последния доклад на Рене Д’Обисон. Това момиче, Марлейна, все още не беше повалена от Епидемията. Тя все по-настоятелно се излагаше на опасността по най-различни начини, но оставаше непокътната.

Пит въздъхна. Може би това нямаше значение. Момичето изглежда искаше да остана на Еритро, а ако останеше, това щеше да е също толкова добро, колкото ако се разболееше от Епидемията. Това дори щеше да принуди Юджиния Инсиня също да остане на Еритро и той щеше да се отърве и от двете. Той, разбира се, би се чувствал по-спокоен, ако Д’Обисон, а не Дженар поемеше ръководството на Купола, за да наблюдава и майката и дъщерята. Това трябваше да се уреди в близко бъдеще по начин, който да не направи от Дженар мъченик.

Дали беше безопасно да го направи Губернатор на Нови Ротор? Това щеше да се сметне за повишение и вероятността да откаже поста изглеждаше малка, още повече като се има предвид, че на теория това би го поставило на равен пост със самия Пит. Или това би дало на Дженар прекалено голяма власт не само на теория, но и на практика? Имаше ли друг изход?

Трябваше да се помисли над това.

Нелепо! Колко по-лесно щеше да е всичко, ако това момиче, Марлейна, беше направила нещо толкова просто, като това да се разболее от Епидемията.

В пристъп на раздразнение от отказа на Марлейна да постъпи по този начин, той отново взе в ръце доклада за енергийния източник.

Погледнете само! Никаква прашинка енергия, а те да го безпокоят заради нея. Нямаше да понася това. Той вкара в компютъра забележка, която трябваше да бъде предадена веднага. Да не бъде занимаван с дреболии. Да се търси Колония!

81.

На борда на „Свръхсветлинен“ откритията идваха едно след друго като удари с чук.

Все още се намираха на голямо разстояние от Звездата Съсед, когато стана ясно, че тя има планета.

— Планета — каза победоносно Крайл Фишър — Знаех си…

— Не — отвърна бързо Теса Уендел — не е това, което мислиш. Крайл, трябва да разбереш, че съществуват планети и планети. Буквално всяка звезда притежава един или друг вид планетна система. В края на краищата повече от половината звезди в Галактиката представляват звездни системи, а планетите са всъщност звезди, прекалено малки, за да бъдат звезди, нали разбираш. Тази планета, която видяхме, не е обитаема. Ако беше обитаема, нямаше да можем да я видим от такова разстояние, особено при слабата светлина на звезда Съсед.

— Искаш да кажеш, че е газов гигант?

— Разбира се. Бих останала по-изненадана, ако откриехме, че няма такъв, отколкото че съществува.

— Но щом има голяма планета, може да има и малки.

— Може — съгласи се Уендел — но едва ли ще са обитаеми. Ще бъдат или прекалено студени, или ще се въртят, като само едната им страна е обърната към звездата, която ще прави едната им половина прекалено гореща, а другата — прекалено студена за живот. Единственото, което Ротор е могъл да направи — ако е тук — е да влязат в орбита около звездата или около газовия гигант.

— Може би точно това са направили.

— За толкова години? — Уендел сви рамене — Можем да предположим, но не и да разчитаме на това, Крайл.

82.

Последвалите открития бяха още по-удивителни.

— Спътник? — каза Теса Уендел — Да, защо не? Юпитер има четири големи спътника. Защо да се учудваме, че този газов гигант има.

— Спътник като този не съществува никъде в Слънчевата Система, Капитане — каза Хенри Джарлоу. — Според измерванията, които успях да направя, той е горе-долу с размерите на Земята.

— Е? — попита Уендел с безразличие. — Какво следва от това?

— Не е задължително нещо да следва — отвърна Джарлоу. — Но спътникът показва особени характеристики. Иска ми се да бях астроном!

— В момента — каза Уендел. — На мен ми се иска някой на този кораб да беше астроном, но моля те, продължавай. Не си съвсем невеж по астрономия.

— Работата е в това, че след като той обикаля около газов гигант, той винаги е обърнат към него само с едната си страна, което означава, че със завъртането си около газовия гигант всички негови страни се осветяват от Звездата Съсед. А типът на орбита е такъв, че доколкото мога да определя, че спътникът има температура, при която водата е в течно състояние, и има атмосфера. Не познавам всичките тънкости. Както вече казах, не съм астроном. Въпреки това ми се струва, че има голям шанс спътникът да е обитаем.

Крайл Фишър посрещна новината с широка усмивка.