Немезида

— Не съм изненадан. Игор Коропатски предрече съществуването на обитаема планета. И то без да разполага с никаква информация. Беше просто въпрос на дедукция.

— Така ли каза Коропатски? Интересно кога сте разговаряли с него?

— Малко преди да тръгнем, той предположи, че с Ротор не се е случило нищо по пътя за Звездата Съсед и че след като не са се върнали, трябва да са открили планета, която да са колонизирали. Ето я и нея.

— А защо именно ти каза това, Крайл?

Крайл направи пауза за да помисли, след което продължи.

— Искаше да бъде сигурен, че планетата ще бъде изследвана, за да може евентуално в бъдеще да се използва от Земята, когато дойде време да се евакуира нашата стара планета.

— И защо според теб не е казал това на мен? Имаш ли някаква представа?

— Предполагам, Теса — отвърна внимателно Крайл, — че е сметнал, че от нас двамата аз ще се впечатля повече, ще имам по-силно желание да настоявам планетата да бъде изследвана…

— Заради дъщеря ти!

— Той беше наясно с положението, Теса.

— А ти защо не ми каза това?

— Не бях сигурен дали има нещо за казване. Сметнах, че мога да изчакам и да видя дали Коропатски е прав. Тъй като се оказа прав, сега ти казвам. Според него тази планета може да е обитаема.

— Това е спътник — отбеляза гневно Теса.

— Безсмислено разграничаване.

— Виж какво, Крайл — каза Уендел — в цялата тази работа май никой не взима под внимание моята позиция. Коропатски ти пълни главата с глупости, за да ни накара да изследваме тази система, след което се предполага, че ще се върнем на Земята с новините. Шао-Ли Уу искаше да се върнем с новини още преди да стигнем до тази система. Ти искаш да се събереш отново със семейството си без да те интересуват никакви други съображения. Изглежда фактът, че аз съм Капитан и аз ще вземам решенията, почти не се зачита.

Фишър се опита да я придума. Гласът му стана ласкав:

— Бъди разумна, Теса. Какво има да се решава? Какъв избор имаш? Казваш, че Коропатски е напълнил главата ми с глупости, но това не е вярно. Ето я планетата. Или спътника, ако така предпочиташ. Той трябва да бъде изследван. Неговото съществуване може да означава животът за Земята. Това може би е бъдещият дом на човечеството. Част от човечеството може би дори вече е там.

— Ти бъди разумен, Крайл. Един свят може да има подходящи размери и температура и въпреки това да е необитаем поради редица причини. Атмосферата му може да е отровна или да има прекалено бурна вулканична дейност или да има висока степен радиоактивност. Разполага само с една звезда червено джудже, която да го грее и топли, и се намира в непосредствена близост до газов гигант. Това не е естествената среда за планета от земен тип и не знаем как ще ни повлияе тази среда.

— Въпреки това трябва да бъде изследвана, дори ако това докаже със сигурност, че е необитаема.

— Затова може да не е нужно да се приземяваме — каза Теса мрачно. — Ще се приближим и ще преценим по-добре. Крайл, моля те, опитай се да не изпреварваш събитията. Не бих могла да понеса разочарованието ти.

— Ще се опитам — кимна Фишър. — И въпреки това Коропатски стигна до заключението за обитаема планета когато всички ми казваха, че това е напълно невъзможно. Ти също, Теса. Неведнъж. Но ето я и може би е обитаема. Така че остави ме да се надявам докато мога. Може би хората на Ротор се намират там сега и може би дъщеря ми също е там.

83.

Шао-Ли Уу каза с известно безразличие:

— Капитан Уендел наистина е бясна. Последното нещо, което искаше тя, е да открием тук планета — искам да кажа свят, след като тя не позволява да го наричаме планета, който може би е обитаем. Това означава, че ще трябва да го изследваме, след което да се върнем и да докладваме. Знаете, че не това иска тя. Това е единственият й шанс в дълбокия космос. Когато всичко това свърши, тя приключва. Други ще работят по свръхсветлинната технология, други ще изследват космоса. Тя ще се пенсионира и ще получи съветнически пост. Това ще й е много неприятно.

— А ти, Шао-Ли Уу? Ще излезеш ли отново в космоса, ако имаш възможност? — попита Мери Бланковиц.

Шао-Ли Уу отвърна без колебание:

— Не съм сигурен, че искам да се скитам из космоса. Нямам изследователски хъс. Но знаеш ли, снощи ми хрумна странната идея, че може би искам да остана тук, ако мястото е обитаемо. А ти?

— Да остана тук? В никакъв случай. Не казвам, че искам вечно да остана на Земята, но бих искала да се върна там поне за малко преди отново да отпътувам.

— Мислих над това. Този спътник е един на… колко? Десет хиляди? Кой би предположил, че в системата на Червеното Джудже съществува обитаем свят? Той трябва да бъде изследван. Дори ми се иска да остана на него известно време, а някой друг да се върне на Земята и да се погрижи за заслугите ми по гравитационния ефект. Ти би защитавала моите интереси, нали, Мери?

— Разбира се Шао-Ли Уу. Капитан Уендел също. Тя разполага с цялата информация, подписана пред свидетели.

— Ето на. Аз смятам, че Капитан Уендел не е права, че иска да изследва Галактиката. Може да отиде до стотици звезди, но никъде да не открие толкова необикновен свят като този. За какво ти е количество, когато в ръцете си имаш качество?

— Аз лично мисля, че това, което я тревожи, е детето на Фишър — каза Мери Бланковиц. — Ами ако я намери?

— Какво от това? Може да я вземе със себе си на Земята. Какво значение би имало това за Капитана?

— Той има и жена, нали знаеш?

— Някога чувала ли си го да я споменава?

— Това не означава, че…

Тя млъкна внезапно, защото се чу шум и Крайл Фишър влезе и им кимна за поздрав.

— Хенри приключи ли със спектроскопията? — попита бързо Бланковиц, сякаш да заличи следите от предишния разговор.

Фишър поклати глава.

— Не знам. Много е притеснен горкият. Предполагам, че се страхува да не разчете погрешно данните.

— Ами. Разчитането на данните се извършва от компютърът. Той може да се прикрие зад него — отвърна Шао-Ли Уу.

— Не, не може — каза разпалено Бланковиц. — И таз добра. Вие теоретиците смятате, че работата на наблюдателя се състои в това да обслужва компютъра, да го погали един два пъти, да му каже „Добро кученце“ и след това да разчете резултатите. Не е така. Това, какво ще каже компютърът, зависи от това какви данни си вкарал в него и никога не съм срещала теоретик, който да не обвинява наблюдателите, ако не харесва резултатите от някое наблюдение. Никога не казвайте „Сигурно има някаква грешка в компю…“

— Почакай малко — каза Шао-Ли Уу. — Хайде да не си хвърляме взаимни обвинения. Някога да си чувала аз да обвинявам някой наблюдател.

— Ако не ти харесат резултатите от наблюденията на Хенри…

— Ще ги приема. Аз нямам никаква теория за тази планета.

— И затова ще приемеш каквото и да ти каже.

В този момент влезе Хенри Джарлоу и веднага след него Теса Уендел. Той изглеждаше като облак, който е решил да завали.