Немезида

са колонизирали планетата. Защо ще искат да останат под червената светлина на Звездата Съсед, светлина, под която роторианските им растения няма да виреят и под която те самите ще уният? Под земята те могат да използват изкуствено осветление и те и техните растения ще се чувстват по-добре. Освен това…

Той спря и Уендел каза:

— Продължавай. Какво друго?

— Ами, трябва да разберете роторианците. Те живеят от вътрешната страна на своя свят. Така са свикнали и това смятат за нормално. Не биха се чувствали добре на повърхността. С времето биха заживели под нея.

— Значи предполагаш, че невронния детектор на Бланковиц отчита присъствието на човешки същества под повърхността на планетата? — каза Уендел.

— Да. Защо не? Почвеният пласт между техните пещерни галерии и повърхността отслабва сигнала, който невронния детектор отчита.

— Но сигналът, който Бланковиц отчита, е почти равномерен както над сушата, така и над водата — каза Уендел.

— Над цялата планета. Съвсем равномерен е — каза Бланковиц.

— Добре — каза Фишър. — Местен разум в морето, роторианци под земята. Защо не?

— Почакайте — каза Джарлоу. — Бланковиц получава сигнал отвсякъде. Нали?

— Отвсякъде. Засякох някои по-силни и по-слаби места, но сигналът е толкова слаб, че не мога да бъде съвсем сигурна. Със сигурност изглежда, че по цялата планета има някакъв разум.

— Предполагам, че е възможно в морето, но на сушата? Смятате ли, че роторианците, за тринадесет години, за тринадесет години са успели да прокопаят мрежа от тунели под повърхността на целия този свят. Ако получавате сигнал от един или дори два района, простиращи се на съвсем малка част от повърхността, бих приел възможността роторианците да живеят в дупки. Но под цялата повърхност? Моля ви! Тези ги разправяйте на леля ми Тили.

— Да разбирам ли, Хенри — каза Уендел, — че намекваш, че под цялата повърхност има извънземен разум?

— Не виждам до какво друго заключение можем да стигнем, освен ако не искаме да приемем, че уредът на Бланковиц е абсолютно безполезен — каза Джарлоу.

— В такъв случай — каза Уендел — се питам дали е безопасно да кацнем и да изследваме. Извънземният разум не е непременно дружелюбен, а „Свръхсветлинен“ не е оборудван за водене на война.

— Мисля, че не можем да се откажем — каза Шао-Ли Уу. — Трябва да разберем що за разумен живот има тук и как може да се намеси, ако изобщо, в евентуалните ни планове да евакуираме Земята и да дойдем тук.

— Има едно място, където сигналът е съвсем малко по-силен от другаде — каза Бланковиц. — Да се опитам ли да го намеря отново?

— Опитай — каза Уендел. — Можем внимателно да изследваме околността му и тогава да решим дали да кацнем или не.

— Сигурен съм, че това ще бъде съвсем безопасно — каза спокойно Шао-Ли Уу.

Уендел се навъси.

85.

Странното в Солтейд Левърет според Дженъс Пит беше, че на него му харесваше в астероидния пояс. Явно имаше хора, на които празнотата доставяше истинско удоволствие и които обичаха неживата природа.

— Не че не обичам хората — обясняваше Левърет. — Мога да получа всичко, което ми е нужно от тях, по холовизията — да разговарям с тях, да ги слушам, да се смея с тях. Мога да направя всичко, освен да ги докосна или да ги помириша, но на кого му е притрябвало това? Освен това в астероидния пояс строим пет Колонии и аз мога да посетя която и да е от тях и да се наситя на хора, както и да ги помириша, ако това ще ми достави удоволствие.

А когато дойдеше на Ротор — метрополисът, както той настояваше да го нарича — се оглеждаше като че ли сякаш очакваше хората да се скупчат около него.

Дори и столовете гледаше с подозрение и сядаше на тях със странично плъзване сякаш се надяваше да изтрие аурата, която предишният задник е оставил на тях.

Дженъс Пит винаги го беше смятал за идеалния Изпълнителен Губернатор по Астероидния проект. Този пост на практика му даваше свобода на действие във всичко, свързано с външния пояс на Системата на Немезида. Това включваше не само новостроящите се колонии, но и самата Скенер Служба.

Бяха обядвали насаме в апартамента на Пит, тъй като Солтейд по-скоро би останал гладен, отколкото да обядва в трапезария, достъпна за обществото (което можеше да представлява дори само трети човек, който той не познава). Всъщност Пит се изненада донякъде и Левърет се съгласи да обядват с него.

Пит го огледа небрежно. Левърет беше сух и жилест, източения му жилав вид създаваше впечатлението, че никога не е бил млад, нищо че ще остарее. Очите му бяха бледо сини, а косата бледо руса.

— Кога за последен път беше на Ротор, Солтейд? — попита Пит.

— Преди около две години и намирам, че не е любезно от твоя страна да ме подлагаш на това.

— Защо, какво съм направил? Не съм те викал, но след като си тук, стари приятелю, ти си добре дошъл.

— По-добре да ме беше извикал. Какво е това съобщение, което си изпратил и в което казваш да не те безпокоят с дреболии. Да не си станал толкова голям, че искаш само големи неща?

Усмивката на Пит стана напрегната:

— Не разбирам за какво говориш, Солтейд.

— Изготвиха ти един доклад. Открили слаб източник на радиация, идваща отвън — една от твоите специални забележки да не те занимават.

— А, това ли! — (Пит си спомни. Това беше онзи момент на самосъжаление и раздразнение. Нямаше ли право от време на време да се нервира?). — Ами твоите хора търсят Колонии. Те трябва да ме занимават с дреболии.

— Ако такова е отношението ти, добре. Но ето, че те откриха нещо, което не е Колония и за което не искат да ти докладват. Докладваха на мен и ме помолиха да го доведа до твоето знание, въпреки нареждането ти да не бъдеш занимаван с дреболии. Те смятат, че е моя работа да се оправя с теб, но аз предпочитам да не го правя, Дженъс. Да не си започнал да ставаш свадлив на стари години?

— Престани да дрънкаш, Солтейд. Какво ти докладваха? — попита Пит.

— Забелязали са кораб.

— Какво искаш да каже — кораб? Не е ли Колония?

Левърет вдигна възлестата си лапа:

— Не е Колония. Казах кораб.

— Не разбирам.

— Какво има за разбиране? Компютър ли ти е нужен? Ако е така, ето ти го там. Корабът е машина, която се движи през пространството с екипаж на борда.

— Колко голям?

— Предполагам, че би могъл да носи пет-шест души.

— Тогава сигурно е от нашите.

— Не е. Всеки един от нашите се води на отчет. Този просто не е роторианско производство. От Скенер Службата може да не са искали да говорят с теб за това, но са свършили малко работа самостоятелно. Нито един компютър в цялата система не е използван за конструирането на кораб като този, а никой не би могъл да построи такъв кораб без да използва компютър на някой етап от работата.

— И ти смяташ?

— Че това не е роториански кораб. Идва от другаде. Докато съществуваше и най-малкото съмнение, че