Освен това е запечатано. Може да се отвори само с моите отпечатъци на пръстите. Това означава, че е толкова секретно, че се налага да те помоля да излезеш, преди да го отворя.
Инсиня рязко се изправи, но Дженар й направи знак да седне:
— Не ставай глупава, Юджиния. Секретността е просто болест на бюрокрацията. Аз не й обръщам внимание.
Той натисна листа с единия си палец, а другия постави на определеното място и буквите започнаха да се появяват. Дженар каза:
— Винаги съм мислил, че ако човек няма палци…
И след това млъкна.
Без да продума, той й подаде бележката.
— Имам ли право да чета това?
Дженар поклати глава.
— Разбира се, че не, но кой го е грижа? Прочети го.
Тя го прочете почти с един поглед и вдигна очи.
— Непознат кораб се готви да кацне
— Поне така пише — кимна Дженар.
— Ами Марлейна? Тя е навън — каза обезумяла Инсиня.
— Еритро ще я пази.
— Откъде знаеш? На този кораб може да има извънземни. Истински извънземни. Нечовеци. Това нещо на Еритро може да няма влияние над тях.
— Ние сме извънземни за Еритро, но въпреки това той лесно може да ни контролира.
— Трябва да изляза.
— Каква полза…
— Трябва да бъда с нея. Ела с мен. Помогни ми. Ще я върнем в Купола.
— Ако това са всемогъщи и враждебни похитители, няма да сме в безопасност в…
— О, Сийвър, сега ли е времето да се разсъждава? Моля
87.
Бяха направили снимки и сега ги изучаваха. Теса Уендел поклати глава.
— Невероятно. Целият свят е абсолютно пуст. С изключение на това.
— Разум навсякъде — каза Мери Бланковиц, сбърчила чело. — Сега, когато се доближихме толкова, това е безспорно. Пуст или не, разум има.
— Но е най-силен при онзи купол. Нали?
— Най-силен, Капитане. Най-лесно забележим, и най-познат. Извън купола има известна разлика и не съм сигурна какво означава това.
— Никога не сме експериментирали с друг високоразвит разум, освен човешкия — каза Шао-Ли Уу — така че, разбира се…
Шао-Ли Уу се обърна към него.
— Ти си на мнение, че разумът извън купола не е човешки?
— След като се съгласихме, че за тринадесет години хората не може да са се заровили навсякъде под земята, какъв друг извод можем да си направим?
— А куполът? Той човешки ли е?
— Това е нещо съвсем различно и не зависи от плексоните на Бланковиц. Там се виждат астрономически уреди — каза Шао-Ли Уу — Куполът или част от него е астрономическа обсерватория.
— Не може ли и извънземните да бъдат астрономи? — попита Дженар малко язвително.
— Разбира се — каза Шао-Ли Уу — но ще имат свои уреди. Когато видя нещо, което ми прилича на инфрачервен компютъризиран скенер, точно какъвто бях видял на Земята… Нека да го погледнем така. Да забравим за произхода на разума. Виждам уреди, които или са произведени на Слънчевата Система, или са конструирани по проекти, изготвени на Слънчевата Система. Това е безспорно. Не мога да допусна, че извънземни са конструирали такива уреди, без да са влизали в контакт с човешки същества.
— Много добре — каза Уендел. — Съгласна съм с теб, Шао-Ли Уу. Каквото и да има на този свят, под този купол има, или е имало човешки същества.
Крайл Фишър каза троснато.
— Не казвай просто „човешки същества“, Капитане. Там има роторианци. Не е възможно да има други човешки същества на този свят, като изключим себе си.
— Това също остава без отговор — каза Шао-Ли Уу.
— Този купол е толкова малък — каза Бланковиц. — На Ротор трябва да е имало десетки хиляди души.
— Шестдесет хиляди — промълви Фишър.
— Невъзможно е всички да се поберат в този купол.
— Може да има и други куполи — каза Фишър. — Можем да направим хиляда обиколки около този свят и пак да не забележим много неща.
— Това е единственото място, където изглежда има разлика във вида на плексоните. Ако съществуваха и други такива куполи, щях да забележа някой от тях, сигурна съм — каза Бланковиц.
— Има и друга вероятност — каза Фишър. — Това, което виждаме, да е малка част от цялостна структура, простираща се на мили под повърхността, откъде можем да знаем.
— Роторианците са дошли с Колония — каза Шао-Ли Уу — Колонията може би все още съществува. Може да има и много други. Този купол може да е само аванпост.
— Не видяхме Колония — каза Джарлоу.
— Не сме
— Не открих разум никъде, освен на този свят — каза Бланковиц.
— Ти също не си търсила — каза Шао-Ли Уу. — Наистина ще е необходимо да претърсим цялото небе, за да открием една или две Колонии, но след като регистрира плексони на този свят, не потърси другаде.
— Ако мислиш, че е необходимо, ще го направя.
Уендел вдигна ръка.
— Ако съществуват Колонии, защо те не са ни забелязали? Не сме се опитвали да прикрием отделяната от кораба ни енергия. В края на краищата бяхме доста сигурни, че тази звездна система е необитавана.
— Те може да са били също толкова уверени, Капитане — каза Шао-Ли Уу. — Те също не са ни търсили, затова сме се промъкнали край тях. Или, ако са ни засекли, може би се чудят кои или какво сме и се колебаят какво действие да предприемат, както и ние. Това, което искам да кажа, обаче е, че знаем едно място на този голям спътник, където трябва да има човешки същества и мисля, че трябва да слезем и да влезем в контакт с тях.
— Мислиш ли, че това ще е безопасно? — попита Бланковиц.
— Предполагам, че да — каза твърдо Шао-Ли Уу. — Не могат да ни застрелят току-тъй. В крайна сметка ще искат да узнаят нещо повече за нас, преди да го направят. Освен това, абсолютно нищо няма да постигнем, ако останем тук и правим догадки, а трябва да се върнем и да разкажем какво сме открили. Земята ще изпрати тук цяла флотилия от свръхсветлинни кораби, но няма да ни бъде благодарна, ако се върнем с минимално количество информация. Ще влезем в историята като експедицията, която се уплашила и избягала.
Той се усмихна мило.
— Както виждате, Капитане, научих нещо от Фишър.
— Значи мислиш, че сега трябва да кацнем и да установим контакт — каза Уендел.
— Точно така — отвърна Шао-Ли Уу.
— А ти, Бланковиц?
— Аз съм любопитна. Не за купола, за евентуалният извънземен живот. Бих искала да узная нещо и за
