Немезида

— Наистина ли? — каза Шао-Ли Уу — Този малък Купол? С Флотилия?

— Този малък купол е само аванпост — каза Левърет. — Флотилията е с мен. Не се надявайте, че блъфирам.

— Ще приема думите Ви за истина — каза Шао-Ли Уу. — Но нашият малък кораб идва от Земята. Той е със възможности за свръхсветлинно летене. Разбирате ли ме? Пътуване със скорост, по-голяма от тази на светлината.

— Разбирам ви.

Внезапно Дженар каза.

— Истината ли казва д-р Шао-Ли Уу, Марлейна?

— Да, чичо Сийвър — отвърна Марлейна.

— Интересно — промърмори Дженар.

— Радвам се, че думите ми бяха потвърдени от тази млада дама — каза спокойно Шао-Ли Уу. — Да разбирам ли, че тя е експертът по свръхсветлинни полети на Ротор?

— Не е необходимо да разбирате нещо — каза Левърет нетърпеливо. — Защо сте тук? Не сме ви канили.

— Вероятно. Не знаехме, че някой тук ще има нещо против нашето идване. Но аз ви съветвам да не ставате раздразнителен без повод. При първата погрешна стъпка от ваша страна, нашият кораб ще изчезне в хиперпространството.

— Не е сигурен в това — каза Марлейна.

Шао-Ли Уу се намръщи.

— Достатъчно съм сигурен. А дори и да успеете да унищожите кораба, нашата база на Земята знае къде се намираме и поддържаме непрекъсната връзка. Ако нещо се случи с нас, следващата експедиция ще бъде от петдесет бойни кораба. Недейте да рискувате, сър.

— Това не е вярно — каза Марлейна.

— Кое не е вярно, Марлейна? — попита Дженар.

— Когато каза, че базата на Земята знае къде се намират, това не беше вярно и той го знаеше.

— Добре. Солтейд, тези хора не разполагат с хиперкомуникация — каза Дженар.

Изражението на Шао-Ли Уу остана непроменено.

— Нима се доверявате на предположенията на една тийнейджърка?

— Това не са предположения. Това е истината, Солтейд. По-късно ще ти обясня. Разчитай на думата ми.

Внезапно Марлейна каза:

— Попитайте баща ми. Той ще ви каже.

Тя не разбираше напълно откъде баща й ще знае за нейната дарба — със сигурност не я бе притежавала или поне не я бе показвала, когато е била на една година, но й беше ясно, че той разбира. Въпреки, че останалите не виждаха това, то й се набиваше в очите.

— Няма смисъл, Шао-Ли Уу — каза Фишър. — Ние сме прозрачни за Марлейна.

За пръв път хладнокръвието на Шао-Ли Уу изглежда го напусна. Той се навъси и каза язвително:

— Откъде знаеш каквото и да е за това момиче, дори да ти е дъщеря? Не си я виждал откакто е била бебе.

— Някога имах по-малка сестра — тихо каза Фишър.

Внезапно оживен, Дженар каза:

— Значи се предава в рода. Интересно, Юджиния, д-р Шао-Ли Уу, както виждате тук имаме средство, което не позволява да се блъфира. Нека в такъв случай да говорим открито. Защо сте дошли на тази планета?

— За да спасим Слънчевата Система. Попитайте младата дама — след като тя е вашият абсолютен авторитет — дали този пъти казвам истината.

— Разбира се, че казвате истината, д-р Шао-Ли Уу. Ние знаем за опасността. Майка ми я откри.

— Ние също я открихме, млада госпожице, без никаква помощ от страна на майка ви.

Солтейд Левърет гледаше ту към единия, ту към другия и накрая каза:

— Може ли да попитам за какво става дума?

— Вярвай ми, Солтейд, Дженъс Пит знае всичко това — каза Дженар. — Съжалявам, че не ти е казал, но ако влезеш във връзка с него сега, ще го направи. Кажи му, че си имаме работа с хора, които умеят да пътуват по-бързо от светлината и че може би ще успеем да се споразумеем.

90.

Четиримата седяха в дома на Сийвър Дженар в Купола и Дженар се опитваше да не се отдаде на чувството, че това е историческо събитие.

Това беше първият пример за междузвездни преговори в човешката история. Дори и никой от четиримата да не беше известен с нищо друго, това беше достатъчно имената им да отекнат по коридорите на Галактическата история.

Двама на двама.

Шао-Ли Уу и Крайл Фишър представляваха Слънчевата Система (всъщност Земята, а кой би помислил, че упадъчната Земя ще представлява Слънчевата Система, че те ще открият свръхсветлинния полет вместо някой от съвременните жизнени Колонии).

Шао-Ли Уу беше приказлив и говореше с намеци. Той беше математик, но явно притежаваше практическа находчивост. Фишър, от друга страна (Дженар все още не можеше да свикне с мисълта, че наистина го вижда отново) седеше мълчаливо, потънал в мисли и почти не взимаше участие.

От страната на Дженар беше Солтейд Левърет — недоверчив и неспокоен от това, че се намира в толкова близък контакт с трима души наведнъж, но твърд — липсваше му словоохотливостта на Шао-Ли Уу, но въпреки това не му беше трудно да се изразява ясно.

Що се отнася до Дженар, и той мълчеше като Фишър, но изчакваше останалите трима да решат въпроса — тъй като той знаеше нещо, което те не знаеха.

Бяха изминали часове и вече беше паднала нощ. Бяха им донесли обяда, а след това и вечерята. Биха правили почивки, за да разсеят напрежението и по време на една от тях Дженар излезе, за да види Юджиния Инсиня и Марлейна.

— Не върви зле — каза Дженар. — И двете страни могат да спечелят много.

— А Крайл? — попита нервно Инсиня. — Повдигна ли въпроса за Марлейна?

— Наистина, Юджиния, това не е темата на разговора и той не е повдигал въпроса за нея. Мисля, че е много нещастен.

— Би трябвало да бъде — каза Инсиня с горчивина.

Дженар се поколеба.

— Ти какво мислиш, Марлейна?

Марлейна го погледна с тъмните си непроницаеми очи.

— Аз съм над това, чичо Сийвър.

— Това е малко коравосърдечно — промълви Сийвър.

Но Инсиня му се сопна.

— А защо да не е? Изоставена като бебе.

— Не съм коравосърдечна — каза замислено Марлейна. — Ако мога да помогна да се успокои, ще го направя. Но моето място не е при него. Нито пък при теб, мамо. Съжалявам, но моето място е на Еритро. Чичо Сийвър, нали ще ми кажеш какво решение сте взели?

— Нали ти обещах.

— Важно е.

— Знам.

— Би трябвало да дойда като представител на Еритро.

— Предполагам, че Еритро присъства, но ти ще се включиш преди да свършим. Дори аз да не ти го гарантирах, мисля че Еритро ще се погрижи за това.

След това той се върна, за да продължи разговора.