Шао-Ли Уу се беше облегнал назад, а по проницателното му лице нямаше и следа от умора.
— Нека обобщя — каза той. — Ако оставим настрана съществуването на свръхсветлинен полет, тази звезда Съсед — ще я наричам Немезида като вас — е най-близката звезда до Слънчевата Система, така че всеки кораб, тръгнал към звездите, първо ще спре тук. Когато обаче цялото човечество разполага със свръхсветлинен полет, разстоянието вече няма да е пречка и хората няма да търсят най-близката, а най- удобната звезда. Ще се търсят звезди, подобни на Слънцето, около които обикаля поне една планета, подобна на Земята. Немезида тогава ще остане настрана.
Тогава вече няма да е нужно Ротор да издига в култ секретността, както е правил досега, за да избегне идването на други и да запази тази звездна система за себе си. Тази система не само ще бъде нежелана от другите Колонии, но и самият Ротор може вече да не я иска. Той може да пожелае да издири звезди от Слънчев тип. Такива звезди има с милиарди по страничните рамене на Галактиката.
За да се сдобие Ротор със свръхсветлинен полет, може да ви хрумне да насочите срещу мен оръжие и да поискате да ви кажа всичко, което знам. Аз съм математик, при това теоретик, и информацията, която имам е ограничена. Дори и да плените кораба ни, ще научите много малко от него. Това, което трябва да направите, е да изпратите делегация от учени и инженери на Земята, където ще могат да получат подходящо обучение.
В замяна ние искаме този свят, който вие наричате Еритро. Доколкото разбирам, вие не живеете на него, освен в този Купол, който използвате за астрономически и други проучвания. Вие живеете в Колонии.
Докато Колониите на Слънчевата Система могат да се отразят в търсене на планета от Слънчев тип, хората от Земята не могат. Там има осем милиарда души, които трябва да бъдат евакуирани за няколко хиляди години и колкото повече Немезида се приближава към Слънчевата Система, толкова по-лесно ще става Еритро да служи като временна станция, на която да настаняваме земляни, докато намерим светове, подобни на Земята, на която да ги прехвърлим.
Ще се върнем на Земята с избран от вас роторианец, който да послужи за доказателство, че сме били тук. Ще бъдат построени повече кораби и те ще се върнат — можете да бъдете сигурни, че ще се върнем, защото Еритро ни е необходим. Тогава ще вземем вашите учени, които ще изучат техниката на свръхсветлинния полет, техника, която ще предоставим на останалите Колонии. Достатъчно ясно ли обобщих решенията, до които стигнахме?
— Не е толкова просто — каза Левърет. — Еритро ще трябва да се тераформира, ако трябва да издържа значителен брой земляни.
— Да, аз пропуснах подробностите — каза Шао-Ли Уу. — Те също ще трябва да се вземат предвид, но не от нас.
— Вярно е, че Губернаторът Пит и Съветът ще трябва да вземат решения от името на Ротор.
— А Световният Конгрес от името на Земята. Но като се има предвид в каква опасност се намираме, не очаквам да ни създадат проблеми.
— Ще ни трябват гаранции. Доколко можем да се доверим на Земята?
— Почти толкова, колкото Земята може да се довери на Ротор, предполагам. Осигуряването на гаранции може да отнеме година. Или пет години. Или десет. При всички положения построяването на подходящ брой кораби за начало ще отнеме години, но ние имаме програма, която би трябвало да трае няколко хиляди години и която ще приключи с наложителното изселване на Земята и с началото на колонизирането на Галактиката.
— Ако приемем, че няма да се наложи да съперничим с други форми на разум — изръмжа Левърет.
— Хипотеза, която можем да приемем до доказване на противното. Това остава за в бъдеще. Сега ще се консултирате ли със своя Губернатор? Ще изберете ли роторианец, който да ни придружи, за да можем да тръгнем колкото е възможно по-скоро?
Сега Фишър се наведе напред.
— Може ли да предложа дъщеря ми Марлейна да бъде човекът, който…
Но Дженар не го остави да довърши изречението.
— Съжалявам, Крайл. Вече се консултирах с нея. Тя няма да напусне този свят.
— Ако майка й тръгне с нея, тогава…
— Не, Крайл. Това няма нищо общо с майка й. Дори и да искаше Юджиния да се върне при теб и тя да вземеше решение да тръгне с теб, Марлейна пак би останала на Еритро. И ако ти решиш да останеш тук, за да бъдеш с нея, това също няма да ти помогне, ти вече си я загубил, както и майка й.
Фишър каза гневно:
— Тя е още дете. Не може да взима такива решения.
— За твое съжаление и за съжаление на майка й, и на всички нас тук, а може би и на цялото човечество, тя
— Това положително не е необходимо — каза Шао-Ли Уу.
— Хайде, Сийвър — каза Левърет — не е нужно да искаме разрешение от едно малко момиче.
— Моля Ви да ме изслушате — каза Сийвър — Нужно е и трябва да се обърнем към нея. Разрешете ми един експеримент. Аз предлагам Марлейна да дойде тук, за да й кажем какво сме решили. Ако някой от вас намира, че това не желателно, нека да излезе, нека стане и излезе.
— Мисля, че здравият разум те е напуснал, Сийвър — каза Левърет. — Нямам намерение да си играя на игрички с една тийнейджърка. Ще говоря с Пит. Къде си държите предавателя?
Той се изправи и почти мигновено залитна и падна.
Шао-Ли Уу се надигна уплашено.
— Г-н Левърет…
Левърет се претърколи и вдигна ръка.
— Някой да ми помогне да стане.
Дженар му помогна да се изправи и да седне отново на стола си.
— Какво стана? — попита той.
— Не съм сигурен — отвърна Левърет. — Получих ужасно главоболие, което трая само миг.
— И не успя да излезеш от стаята. — Дженар се обърна към Шао-Ли Уу. — След като не смятате, че е нужно да се видим с Марлейна бихте ли излезли от стаята?
Много внимателно, без да премества поглед от Дженар, Шао-Ли Уу стана бавно от стола си, трепна и отново седна.
Той каза учтиво:
— Може би е по-добре да се видим с младата дама.
— Налага се — каза Дженар. — На този свят поне желанията на тази млада дама са закон.
91.
— Не! — каза Марлейна така силно, че прозвуча почти като писък. — Не можете да направите това!
— Какво не можем да направим? — попита Левърет и белите му вежди се свиха към бръчката помежду им.
— Да използвате Еритро за временна станция… или за каквото и да е.
Левърет я гледаше гневно и устните му се разтеглиха сякаш се канеше да каже нещо, но Шао-Ли Уу се намеси.
— Защо не, млада госпожице? Това е един празен и неизползван свят.
— Не
Дженар каза:
— Това, което Марлейна иска да каже е, че Еритро се обитава от безброй много фотосинтезиращи прокариотни клетки. Това е причината в атмосферата му да има кислород.
— Много хубаво — каза Шао-Ли Уу. — Какво променя това?
Дженар се покашля.
