Немезида

93.

Съществуването на Вселената беше натрапчиво.

Шао-Ли Уу се протегна и каза:

— Някой друг изпита ли същото?

Фишър кимна.

Левърет каза:

— Е, аз повярвах. Ако това е лудост, тогава всички сме луди.

Но Дженар все още държеше Марлейна и се бе навел над нея. Тя дишаше неравномерно.

— Марлейна, Марлейна.

Фишър се бе изправил с усилие.

— Добре ли е тя?

— Не знам — промълви Дженар. — Жива е, но това не е достатъчно.

Тя отвори очи. Беше вперила в Дженар празен, невиждащ поглед.

— Марлейна — отчаяно пошепна Дженар.

— Чичо Сийвър — тихо отвърна тя.

Дженар отпусна дъха си. Поне го беше познала.

— Не мърдай — каза той. — Почакай докато всичко премине.

— То вече премина. Толкова се радвам, че свърши.

— А ти добре ли си?

Тя замълча за миг, след това каза:

— Да, чувствам се добре. Еритро казва, че съм добре.

— Откри ли скритото знание, което трябва да имаме? — попита Шао-Ли Уу.

— Да, Д-р Шао-Ли Уу, открих го. — Тя прокара ръка по влажното си чело. — Всъщност вие сте този, в когото се намира.

— Аз? — каза Шао-Ли Уу разпалено. — Какво е то?

— Аз не го разбирам — каза Марлейна. — Може би вие ще го разберете, ако ви го опиша.

— Какво да ми опишеш?

— Нещо, свързано с гравитация, която отблъсква вместо да привлича.

— Да, гравитационното отблъскване — каза Шао-Ли Уу. — Това е свързано със свръхсветлинния полет. — Той пое дълбоко дъх и тялото му се изпъна. — Аз направих това откритие.

— В такъв случай — каза Марлейна — ако преминете близо до Немезида със свръхсветлинна скорост, ще има гравитационно отблъскване. Колкото по-бързо прелетите, толкова по-силно ще бъде отблъскването.

— Да, корабът ще бъде отблъснат.

— А Немезида няма ли да бъде отблъсната в обратна посока?

— Да, обратно пропорционално на масата, но преместването на Немезида ще бъде неизмеримо малко.

— А ако това се повтаря стотици години?

— Преместването на Немезида пак ще е съвсем малко.

— Но пътят й ще се измени леко и с изминаването на светлинните години разстоянието ще се увеличи и може би Немезида ще премине достатъчно далече от Земята, за да не я унищожи.

Уендел каза:

— Ами…

— Може ли да се направи нещо такова? — попита Левърет.

— Бихме могли да опитаме. Един астероид, който се движи с нормална скорост, преминава в хиперпространството за една тримилионна част от секундата, след което се появява обратно в пространството на хиляди мили. Астероидите могат да обикалят около Немезида и винаги да преминават в хиперпространството от едната й страна. — За момент той потъна в размисъл. След това, сякаш да се защити, каза: — Сигурно и сам щях да се сетя за това след известно време.

— Заслугата и така е твоя. В края на краищата Марлейна взе идеята от теб — каза Дженар.

Той се обърна към останалите трима и каза:

— Е, господа, освен ако нещо не се обърка, нека забравим за възможността да използваме Еритро като временна станция, която той и без друго не би допуснал. Няма да е необходимо да се занимаваме с евакуирането на Земята, ако се научим да използваме гравитационното отблъскване правилно и пълноценно. Мисля, че положението значително се подобри благодарение на Марлейна.

— Чичо Сийвър — каза Марлейна.

— Да, скъпа.

— Много ми се спи.

94.

Теса Уендел погледна Крайл Фишър сериозно.

— През цялото време си повтарям „Ти се върна“. Някак си не вярвах, че ще се върнеш, щом разбрах, че си намерил роторианците.

— Марлейна беше първият човек — съвсем първият човек, когото видях.

Той стоеше загледан в нищото и Уендел го остави на мира. Той трябваше да премисли всичко. Имаха достатъчно много неща, над които да помислят.

Щяха да вземат и един човек от Ротор: Рене Д’Обисон, неврофизик. Преди двадесет години тя беше работила в една болница на Земята. Със сигурност щеше да има хора, които я помнят и ще я познаят. Сигурно имаше архиви, които да послужат за нейното идентифициране. И тя щеше да е живото доказателство за това, което са направили.

Шао-Ли Уу също се беше променил. Той беше пълен с планове как да се използва гравитационното отблъскване, за да отклони движението на Звездата Съсед. Сега той я наричаше Немезида, но ако успееше да изготви план за да я отмести дори съвсем малко, тя може би нямаше вече да бъде Земната Немезида.

Шао-Ли Уу беше станал по-скромен. Не искаше за себе си признанието за това откритие и Уендел намираше това за абсолютно невероятно. Той твърдеше, че проектът е бил изработен на конференция и отказваше да каже нещо повече.

Освен това, той беше твърдо решен да се върне в системата на Немезида — не само за да ръководи проекта. Той искаше да бъде там. „Ако трябва, ще отида пеша“ — казваше той.

Уендел усети, че Фишър я гледа леко намръщен.

— Защо не вярваше, че ще се върна, Теса?

Тя реши да бъде делова.

— Жена ти е по-млада от мен, Крайл и не би пуснала дъщеря ти. Бях сигурна в това. И като знам колко отчаяно искаше да бъдеш с дъщеря си, си помислих…

— Че ще остана с Юджиния, защото това е единствения начин?

— Нещо такова.

Фишър поклати глава.

— Това нямаше да стане независимо от всичко. Отначало я помислих за Роузан — сестра ми. Най-вече заради очите, а и в други неща приличаше на Роузан. Но тя беше много повече от Роузан. Теса, тя не беше човек, не е човек. По-късно ще ти обясня. Аз…

Той поклати глава.

— Нищо, Крайл — каза Уендел. — Ще ми обясниш, когато пожелаеш.

— Това не беше напразно. Видях я. Жива е. Добре е. И в края на краищата предполагам, че не съм искал нищо повече. Някак си след преживяното Марлейна стана… просто Марлейна. До края на живота си, Теса, искам единствено теб.