нищо повече, но от бързият скрит поглед на Макиан към масата на Грисуълд можеше да предположи, не се касаеше за комплимент по адрес на дългогодишния земеделски работник.
Дейвид долови шум от стъпки в стаята си и се задействува още преди да се беше събудил напълно. Той се плъзна бързо от далечната страна на леглото и се скри под него. На фона на проникващата през прозореца бледа флуоресцентна светлина му се мярнаха нечии боси крака. Част от лампите в купола на фермата се оставяха да светят и през периода за сън, за да се избегне необичайно черния мрак.
Дейвид чакаше. Той чу шумоленето на чаршафите при напразното опипване на леглото му, а след това и тих шепот.
— Землянино, землянино! Къде си по дяволите…
Дейвид докосна едно от стъпалата и бе възнаграден от внезапно отдръпване и рязко задържане на дъха.
Имаше пауза и после една глава, безформена в здрача, се доближи до неговата.
— Землянино, тук ли спиш?
— Че къде другаде, Бигман? Под леглото ми харесва.
— Можеше да ме принудиш да извикам и тогава щях да си имам големи неприятности. Трябва да говоря с теб — шепнеше сърдито дребният мъж.
— Сега е твоят шанс — засмя се тихо Дейвид и изпълзя изпод леглото.
— Ти си твърде подозрителен за един землянин — каза Бигман.
— Разбира се — отвърна Дейвид, — защото искам да живея.
— Ако не внимаваш, няма да можеш.
— Така ли?
— Така. Глупаво е, че дойдох. Ако ме заловят тук, никога няма да получа документите си. Ти ми помогна, когато бях в нужда и сега е моментът да ти се отплатя. Какво си направил на този отвратителен Грисуълд?
— Дадох му малък урок.
— Малък урок ли? Той беше побеснял. Хенес направи всичко възможно, за да го успокои.
— Това ли дойде да ми кажеш, Бигман?
— Част от него. Бях зад гаража точно след изключване на светлините. Не подозираха, че съм наблизо, а аз не им се обадих. Във всеки случай, Хенес четеше конско на Грисуълд: първо, че се е спречкал с тебе пред очите на Стареца и второ, че не е имал мъжеството да доведе спречкването докрай, щом веднъж го е започнал. Грисуълд беше твърде разгневен, за да говори смислено. Той изгъргори нещо относно това как щял да се добере до твоята гуша. Хенес каза… — започна той и спря. — Слушай, не ми ли каза, че за тебе Хенес е съвсем чист?
— Такъв изглежда.
— Тези среднощни пътувания…
— Видял си го само веднъж.
— Веднъж е достатъчно. Ако това е било законно, защо не ми го кажеш направо?
— Не е моя работа да го казвам, Бигман, но всичко изглежда законно.
— Ако случаят е такъв, какво тогава има той срещу теб? Защо не си отзове кучетата?
— Какво искаш да кажеш?
— Когато Грисуълд свърши да говори, Хенес каза, че той трябва да се въздържа. Каза още, че утре ще бъдеш на проверка и това ще бъде удобен момент. Тогава помислих, че трябва да дойда и те предупредя. Землянино, по-добре не ходи на тази проверка.
— Каза ли Хенес за какво ще бъде проверката? — попита невъзмутимо той.
— Не чух. Те отминаха, а аз не можех да ги последвам, защото щях да се окажа на открито. Предполагам, че не е трудно за досещане.
— Може би, но представи си, че се опитаме да открием точно каква цел преследват.
— Как мислиш да го направиш?
— Като бъда на проверката и дам възможност на момчетата да ми покажат.
— Не можеш да направиш това — каза Бигман. — Не можеш да се мериш с тях на една проверка. Ти, бедни Землянино, не знаеш нищо за Марс.
— Тогава, предполагам, това би означавало самоубийство — рече флегматично Дейвид. — Нека почакаме и ще видим.
Той потупа Бигман по рамото, обърна се на другата страна и се приготви да спи.
6. ПЯСЪЦИ, МАХАЙТЕ СЕ!
Вълнението под купола на фермата по повод на проверката започна веднага щом бе включена главното флуоресцентно осветление. Имаше ужасен шум и лудо препускане. Пясъкоходите бяха изведени в редици, като всеки земеделски работник се грижеше за своя.
Макиан беше навсякъде без да се задържи никъде твърде дълго. Хенес определяше групите и уточняваше пътищата през огромната площ на фермата. Той вдигна поглед, когато минаваше край Дейвид и спря.
— Още ли имаш намерение да участвуваш в проверката, Уилямс? — попита той.
— Не бих я пропуснал.
— Добре тогава, тъй като нямаш собствена кола, ще ти зачисля една от общия склад. Щом веднъж ти бъде зачислена, тя е твоя и трябва да се грижиш за нея и да я поддържаш в работно състояние. Всеки ремонт или повреда, които счетем, че са по твоя вина, ще бъдат за сметка на заплатата ти. Разбра ли?
— Съвсем честно.
— Ще те сложа в групата на Грисуълд. Зная, че не се разбирате много, но той е нашият най-добър човек на полетата, а ти си само един землянин без опит. Можеш ли да управляваш пясъкоход?
— Мисля, че с малко практика ще мога да се справя с всяко движещо се превозно средство.
— Ще можеш, а? Ще ти дадем твоя шанс. — Той се готвеше да отмине, когато забеляза Бигман и излая: — Къде мислиш, че отиваш, а?
Бигман беше току-що престъпил прага на залата за събрания. Той бе с нова екипировка, а ботушите му лъщяха като огледало. Беше с гладко сресана коса и порозовяло от търкане лице.
— На проверката, Хенес… мистър Хенес — отвърна провлачено Бигман. — Не съм под арест и все още притежавам своята квалификация на земеделски работник. Това означава също, че имам право на моята стара кола и на моята стара група.
— Ти четеш много правилници — сви рамене Хенес — и сигурно така пише в тях. Но само още една седмица Бигман, само още една седмица. Носа си само да покажеш след това на макианска територия, ще те стъпча.
Бигман направи заканителен жест по посока на отдалечаващия се гръб на Хенес и после се обърна към Дейвид.
— Използувал ли си някога филтър за нос, Землянино?
— Не, никога. Но, разбира се, съм чувал за него.
— Да си чувал не е като да си го използувал. Намерих един и за теб. Гледай, ще ти покажа как да го сложиш. Не, не. Извади си палците оттам. Наблюдавай сега как си държа ръцете. Така е правилно, сега над главата и се уверяваш, че лентите на врата не са усукани, иначе ще получиш главобол. Сега можеш ли да виждаш през тях?
Горната част на лицето на Дейвид се беше превърнал в опакована в пластмаса уродливост, а двойният маркуч, който идваше от кислородните цилиндри и минаваше нагоре от всяка страна на брадичката, му допринасяше още повече за нечовешкия му вид.
— Дишаш ли трудно? — попита Бигман. Дейвид се мъчеше и бореше за глътка въздух. Той махна филтъра.
— Как го пускаш в действие? Филтърът няма дозатор.
— Връщам си гдето ме уплаши миналата вечер — смееше се Бигман. — Не е необходим дозатор. Бутилките подават автоматично кислород при контакт на филтъра с лицето ти и автоматично го спират, когато го махнеш.
