— Ритни ги настрана — заповяда Хенес.
Дейвид се подчини.
— Кажи сега какво се случи.
— Ти знаеш какво — отвърна Дейвид. — Зъкис се опита да ме убие по твое нареждане, а аз не стоях мирно.
— Не сър… мистър Хенес, не е вярно — ломотеше Зъкис. — Носех му обяда, когато той скочи върху мен. Ръцете ми бяха заети с подноса и не можах да се защитя.
— Млъкни — рече презрително Хенес. — За това ще говорим по-късно. Махай се оттук и бързо се върни с малко връзки за превързване на ръцете към тялото.
Зъкис побърза да излезе.
— Защо връзки, Хенес? — запита тихо Макиан.
— Защото този човек е опасен мошеник, мистър Макиан. Вие си спомняте, че го доведох, защото изглежда знаеше нещо за отравянето с храна.
— Да, да, разбира се.
— Той ни разказа как по-малката му сестра се била отровила с марсиански конфитюр, спомняте ли си? Аз проверих. Не е имало твърде много смъртни случаи от отравяне, за които властите да са научили. Фактически са по-малко от двеста и петдесет. Не беше трудно да ги проверя всичките и аз го направих. При нито един от тях не се съобщава за отравяне с марсиански конфитюр на дванадесетгодишно момиче с брат на годините на Уилямс.
Макиан беше поразен.
— Откога знаеш това, Хенес? — попита той.
— Почти откакто е тук, но исках да разбера намеренията му. Наредих на Грисуълд да го следи…
— Да се опита да ме убие, искаш да кажеш — прекъсна го Дейвид.
— Така приказваш, защото си го убил, щом е бил достатъчно глупав да се остави да го заподозреш. — Той се обърна отново към Макиан. — После успял да се вмъкне под кожата на този слабоучен глупак Бенсън и така да следи как напредва нашето разследване на отравянията. Като капак на всичко преди три нощи се измъкна от купола, без да каже къде отива. И знаете ли защо? За да докладва на хората, които са го наели и които стоят зад цялата тази работа. Не е случайно съвпадение фактът, че ултиматумът дойде в негово отсъствие.
— А вие къде бяхте? — внезапно попита Дейвид. — Престанахте ли да вървите по петите ми след смъртта на Грисуълд? Ако подозирахте, че съм излязъл с такава цел, защо не изпратихте някой да ме следи?
Макиан изглеждаше озадачен.
— Е… — започна той, но Дейвид го прекъсна.
— Позволете ми да завърша, мистър Макиан. Аз мисля, че Хенес не е бил в купола в нощта, когато излязох и дори едно денонощие след това. Къде бяхте, Хенес?
Хенес пристъпи напред с изкривена от ярост уста. Свитата в шепа ръка на Дейвид беше близо до лицето му. Не вярваше Хенес да посмее да стреля, но бе готов да използува маската-щит, ако се наложи.
— Предлагам да го предадем на Съвета — намеси се Макиан и сложи нервно ръка на рамото на Дейвид.
— Какъв е този Съвет? — попита бързо Дейвид.
— Не е твоя работа — изръмжа Хенес.
Междувременно Зъкис се беше върнал с връзките. Те представляваха гъвкави пластмасови пръти, които можеха да бъдат прегънати по произволен начин и замразени в това положение. Бяха безкрайно по-здрави от въжета или дори от стоманени белезници.
— Протегни си ръцете — заповяда Хенес. Дейвид безмълвно ги протегна. Връзките бяха увити два пъти около китките му. Зъкис ги стегна ужасно силно и после изтегли иглата, с което предизвика автоматично пререждане на молекулите, втвърдяващо пластмасата. Отделяната при пререждането енергия правеше пластмасата топла на пипане. Друга връзка стегна глезените му.
Дейвид седеше спокойно в леглото. В едната ръка все още държеше маската-щит. Забележката на Макиан относно Съвета бе за Дейвид достатъчно доказателство, че няма да остане дълго вързан. Междувременно той нямаше нищо против по-нататъшния развой на нещата.
— Какво представлява този Съвет? — попита отново той.
Но не бе необходимо да пита. Отвън се чу вик „Къде е Уилямс?“ и една фигура префуча като снаряд през вратата.
Това бе самият Бигман. Той не обърна внимание на никой друг освен на седящата фигура на Дейвид и заговори бързо и задъхано:
— Чух че си минал през прашна буря, едва когато влязох в купола. Горещи Серес, ти трябва да си се изпържил! Как го направи? Аз… аз… — В този момент за пръв път забеляза положението на Дейвид. — Кой, по дяволите, го е вързал така? — извика яростно той.
Хенес улови грубо Бигман за яката и го вдигна от пода.
— Нали ти казах какво ще ти се случи, ако те видя отново тук.
— Пусни ме, невротик такъв! — извика Бигман. — Имам право да съм тук. Ако до секунда и половина не ме пуснеш, ще отговаряш пред Научния съвет.
— В името на Марс, Хенес, пусни го — рече Макиан. Хенес го пусна на пода.
— Махай се оттук! — изсъска той.
— За нищо на света! Аз съм акредитиран служител на Съвета и дойдох тук с доктор Силвърс. Попитай го, ако не вярваш.
Бигман кимна към високия слаб мъж на прага. Името му подхождаше. Косата и мустаците му бяха сребристобели.
— Извинете — рече доктор Силвърс, — но бих желал да поема нещата в свои ръце. Правителството в Международния град на Земята е обявило извънредно положение и отсега нататък всички ферми ще бъдат под контрола на Научния съвет. Упълномощен съм да поема фермата на Макиан.
— Очаквах подобно нещо — промърмори тъжно Макиан.
— Махнете връзките от този човек — нареди д-р Силвърс.
— Той е опасен — опита се да възрази Хенес.
— Ще поема пълната отговорност.
Бигман подскочи и удари токовете.
— Върви си по пътя, Хенес — каза той.
Хенес пребледня от гняв, но не отрони нито дума. След три часа д-р Силвърс се срещна отново с Макиан и Хенес в квартирата на Макиан.
— Искам да прегледам всички документи за продукцията на фермата през последните шест месеца — каза той. — Трябва да видя и вашия доктор Бенсън и да се запозная докъде е стигнал в решаването на проблема с отравянето. Разполагаме с шест седмици. Не повече.
— Шест седмици! — избухна Хенес. — Искате да кажете един ден!
— Не, сър. Ако не решим този проблем до изтичане на срока на ултиматума, ще бъде спрян целият износ на храна от Марс. Ние няма да се предадем, докато съществува и най-малкият шанс.
— Но Земята ще умре от глад — възрази Хенес.
— До шест седмици това няма да се случи — каза д-р Силвърс. — При определена дажба запасите ще стигнат за това време.
— Ще предизвика паника и бунт — възрази отново Хенес.
— Вярно — мрачно се съгласи д-р Силвърс. — Ще бъде много неприятно.
— Вие ще разорите земеделските синдикати — изпъшка Макиан.
— Те във всички случаи ще бъдат разорени. Тази вечер възнамерявам да видя доктор Бенсън, а утре на обяд ще имаме конференция. Ако до утре в полунощ нищо не бъде постигнато, забраната ще влезе в сила и ще бъде организирана всеобща конференция за целия Марс, в която ще участвуват многобройните членове на синдикатите.
— Защо? — попита Хенес.
— Защото има основание да се предполага, че който и да стои зад това безумно криминално
