се превърнем в горещ прах? Защото ти си тук като примамка, за сигурност че сме заблудени по подходящ начин. Само че аз не съм глупак!
Хората му се бяха струпали около тях. Динго облиза устни.
Антън извади бластера, а в очите му нямаше и следа от милост.
— Чакайте! Велика Галактико, чакайте! Не зная нищо за това. Нямате право да ме застреляте без причина — Лъки се напрегна за скок, за последна битка преди смъртта.
— Нямам право! — С горещи очи Антън внезапно наведе дулото на бластера. — Как се осмеляваш да кажеш, че нямам право? На този кораб имам всички права.
— Не можете да убиете един полезен човек. Хората от астероидите се нуждаят от полезни мъже. Не се лишавайте от един от тях за нищо.
Внезапно сред пиратите се разнесе неочаквано мърморене.
— Той е смел, капитане. Вероятно ще можем да го използуваме… — обади се един глас и замря, когато Антън се обърна.
— Какво те прави полезен човек, Уилямс? — попита Антън, след като отново се обърна към Лъки. — Отговори ми на този въпрос и ще си помисля.
— Готов съм да се бия с всеки от присъстващите. С голи юмруци или с каквото и да е оръжие.
— Така ли? — ухили се Антън. — Чухте ли това, момчета?
Последва одобрителен рев.
— Предизвикателството е твое, Уилямс. С каквото и да е оръжие. Добре. Ако останеш жив, няма да бъдеш разстрелян. Ще бъдеш считан за член на моя екипаж.
— Имам ли вашата дума, капитане?
— Имаш я. Никога не я нарушавам. Екипажът ме слуша. Ако останеш жив.
— С кого ще се бия? — попита Лъки.
— Динго е един добър боец. Който може да го бие, е много добър боец.
Лъки измери с поглед огромната буца хрущял и сухожилия, която стоеше пред него и чиито малки очи блестяха в очакване и мрачно съгласие с капитана.
— С какво оръжие? Или ще се бием с голи юмруци? — попита решително той.
— Пистолети. С ракетни пистолети, за да бъда точен. В открития космос.
За момент Лъки откри, че е трудно да се прави на безразличен.
— Страх те е, че това няма да бъде подходяща проверка за теб ли? — усмихна се Антън. — Не се страхувай. Динго е най-добрият боец с ракетни пистолети в цялата ни флота.
Лъки почувствува тежест на сърцето. За дуел с ракетни пистолети се изискваше специалист. Това беше всеизвестно. Да се играе, както бе играл в колежа, беше спорт. Борбата между професионалисти беше смъртоносна!
А той не беше професионалист!
4. ДУЕЛ НА ДЕЛО
Пиратите се тълпяха върху външните повърхности на „Атлас“ и на собствения си кораб сириусианка конструкция. Някои стояха прави, крепени от магнитното поле на обувките си. Други, прикрепени посредством къси магнитни кабели към корпуса на кораба, се движеха свободно, за да виждат по- добре.
Раздалечени на петдесет мили един от друг бяха разположени два поста от метално фолио. При площ не повече от три квадратни фута в сгънато състояние на кораба, постовете от тънко изковано берилий- магнезиево фолио бяха разгънати на стотици фута в двете посоки. Непотъмняващи и неповреждащи се във великата честота на космоса, те бяха завъртяни, а пробляскващите отражения на Слънцето върху лъскавите им повърхности изпращаха лъчи, които се виждаха на разстояние много мили.
— Знаете правилата — прозвуча силно в ушите на Лъки, а навярно й в ушите на Динго, гласът на Антън.
Лъки можеше да различи облечената в скафандьр фигура на другия като осветено от Слънцето петно на разстояние половин миля от себе си. Спасителната ракета, която ги беше довела тук, сега бързаше обратно към пиратския кораб.
— Знаете правилата — каза гласът на Антън. — Губи този, който се остави да бъде изтласкан назад до собствения му пост. Ако някой от двамата не бъде изтласкан назад, губи този, чийто ракетен пистолет се изтощи по-рано. Времето е неограничено. Без преминаване отвъд границите. Имате на разположение пет минути, за да се приготвите. Ракетните пистолети не могат да се използуват преди да е даден знак.
Без преминаване отвъд границите, помисли Лъки. Това беше отказването. Дуелите с отблъскване, като легален спорт не можеха да се провеждат на разстояние по-голямо от сто мили от астероид с диаметър най-малко петдесет мили. Така би съществувало определено, макар и малко, гравитационно притегляне на играчите. То не можеше да бъде така силно, че да пречи на подвижността, но бе достатъчно, за да спаси състезател, намиращ се отдалечен на мили в космоса с изтощен ракетен пистолет. Дори да не бъде прибран от спасителна ракета, той трябва само да остане неподвижен и за няколко часа или най-много един-два дни ще се приземи обратно на повърхността на астероида.
От друга страна тук, в района с диаметър стотици хиляди мили, нямаше подходящ астероид. Едно истинско отблъскване би продължило неопределено дълго време. То би завършило най-вероятно в Слънцето дълго след като нещастният състезател се е задушил поради свършване на кислорода му. При такива условия обикновено се е разбирало, че когато един или друг състезател премине отвъд някакви установени граници, се изисква време за неговото завръщане.
Да се каже „без преминаване отвъд границите“ означаваше да се каже „до смърт“.
Гласът на Антън дойде ясен и рязък през милите разстояние между него и радиоприемника в шлема на Лъки.
— Остават ви две минути до старта — рече той. — Нагласете сигналните светлини на скафандрите си.
Лъки доближи ръката си и затвори веригата на включвателя на гърдите. Оцветеното метално фолио, което беше предварително магнитно закрепено в шлема му, започна да се върти. То представляваше миниатюрен пост. Фигурата на Динго, която само преди минута беше черна точка, засвети с червеникава светлина. Лъки знаеше, че собственият му сигнал беше ослепително зелен. А постовете бяха чисто бели.
Дори сега една частица от съзнанието на Лъки беше много далеч. Още в самото начало той се опита да възрази:
— Вижте, вие разбирате, че всичко това ми допада. Но докато се маем, някой правителствен кораб може…
— Не се тревожи — изрева презрително Антън. — Никой патрулен кораб не би се осмелил да отиде толкова далеч сред скалите. С едно повикване могат да пристигнат сто кораба, а хиляди скали могат да ни подслонят, ако се наложи да се спасяваме с бягство. Обличай си скафандъра.
Сто кораба! Хиляди скали! Ако това е вярно, значи пиратите никога досега не бяха показвали цялата си мощ. Какво ставаше?
— Остава още една минута! — премина през пространството гласът на Антън.
Лъки измъкна решително двата ракетни пистолета. Те представляваха Г-образни предмети, свързани посредством еластични тръби от гумирана материя с приличащите на кегли газови цилиндри (с течен въглероден двуокис под налягане), които бяха прикрепени на кръста му. Едно време свързващите тръби са били от метална мрежа. Но така, макар и по-здрави, са били по-масивни и са увеличавали момента и инерцията на пистолета. В дуелите с ракетни пистолети бързото прицелване и стрелба са от съществено значение. След като е бил изобретен флуоресциращият силикон, който остава гъвкав при космическа температура и не се размеква от преките лъчи на Слънцето, лекият тръбен материал бе станал за универсална употреба.
— Когато сте готови, стреляйте! — извика Антън.
За миг единият от ракетните пистолети на Динго бе задействан. Течният въглероден двуокис в газовия цилиндър закипя и започна да излиза през тънкия като игла отвор на пистолета. Газът замръзваше в линия
