състоят от закривено тяло, което е голямо само колкото да се задържи един човек при командното табло. Отгоре има един ротор с четири перки, а отдолу един единствен метален крак с гумен накрайник. Хопърът приличаше на някаква гигантска блатна птица, заспала с единия си крак сгънат под тялото.
Лъки докосна копчето за подскачане и кракът на хопъра се скъси. Тялото му потъна до седем фута от земята, когато кракът се придвижи нагоре в кухата тръба, пробождаща хопъра точно зад командното табло. Кракът се освобождаваше със силно щракане в момента на максимално скъсяване, след което хопърът подскачаше тридесет фута във въздуха.
Въртящите се перки задържаха хопъра за няколко дълги секунди в най-високата точка на скока. За това време Лъки успя да хвърли поглед на хората непосредствено под себе си. Тълпата се простираше на половин миля, което означаваше, че за преодоляването й ще са необходими няколко скока. Лъки стисна устни. Щяха да бъдат загубени ценни минути.
Сега хопърът падаше надолу с разтегнат крак. Тълпата под него се опита да се разпръсне, но не беше нужно. Четири струи сгъстен въздух издухаха хората достатъчно встрани, а кракът се удари в земята, без да причини никому вреда.
Кракът се удари в бетона и се скъси. Лъки успя да види за миг учудените лица на хората около себе си и после хопърът се придвижи отново нагоре.
Лъки трябваше да признае, че надбягването с хопъри е вълнуващо. Като младеж той бе вземал участие в няколко надбягвания. Опитният „ездач на хопър“ можеше да извърта своя странен кон по невероятни начини, намирайки място за крака, където изглеждаше, че не съществува такова. Тук, в покритите с купол градове на Венера, състезанията трябва да са били скучни и безинтересни в сравнение с главоломните надбягвания в огромните открити пространства със скалиста неравна почва на Земята.
С четири скока Лъки се измъкна от тълпата. Той изключи двигателя и след серия малки подскоци хопърът спря. Лъки скочи от него. Пътуването по въздуха продължаваше да бъде невъзможно, но сега можеше да реквизира някакъв вид наземна кола.
Обаче щеше да бъде загубено много време.
Бигман се запъхтя н направи малка пауза, за да си поеме дъх. Събитията се развиха бързо. Той беше се хвърлил в едно течение, което продължаваше да го движи бързо напред.
Преди двадесет минути Бигман беше направил своето предложение на Морис. Сега той беше затворен в една тръба, която плътно прилепваше около тялото му и потопен в тъмнина.
Бигман започна отново да се движи по лакти, промъквайки се все по-навътре. Той трябваше ежеминутно да спира, за да използува малкото фенерче, чийто тънък като главичка на карфица светлинен лъч му показваше стесняващите се до нула млечнобели стени пред него. В единия ръкав върху китката си той държеше една бързо скицирана карта.
Морис беше стиснал ръката на Бигман преди последният да се полуизкатери-полускочи в страничния отвор при една компресорна станция. Роторът на огромния вентилатор бе спрян, а въздушното течение преустановено.
— Надявам се, че това няма да го накара да дръпне лоста — беше измърморил Морис и му бе стиснал ръката.
Бигман беше му отвърнал криво-ляво с усмивка и после бе започнал да пълзи по своя път в тъмнината, докато другите си тръгнаха. Никой не почувствува необходимост да спомене очевидното. Бигман трябваше да отиде от застрашената страна на транзайтовата преграда, откъдето другите се изтегляха. Ако лостът на куполния шлюз се спуснеше надолу, нахлуващата вода щеше да смачка тръбата и стените като картонени. Бигман се питаше, докато се промъкваше напред, дали щеше да чуе първо шума, дали бушуващите води щяха да загатнат за присъствието си, преди да го ударят. Надяваше се, че това няма да се случи. Не искаше да чака дори секунда. Ако водата дойдеше, той искаше тя да си свърши бързо работата.
Бигман почувствува, че стената започна да завива и спря, за да се консултира с картата. Малкото фенерче осветяваше пространството около него със студен блясък. Това беше вторият завой, показан на картата, която бяха нарисували за него и сега тръбата трябваше да извие нагоре.
Бигман се обърна на една страна и последва извивката на завоя. Това допринесе за разваляне на настроението и натъртване на месата му. — Марсиански пясъци — мърмореше той. Бедрените мускули го заболяха, когато натисна с колена срещуположните страни на тръбата, за да се предпази от плъзгане надолу. Той се придвижваше инч по инч нагоре по лекия наклон.
Морис беше изкопирал картата от йероглифните карти, държани пред един визифонен предавател в Отдела за обществени работи на Афродита. Той бе следвал кривите цветни линии и бе питал за интерпретацията на обозначенията и символите.
Бигман стигна до едно от укрепванията, прекарани диагонално през тръбата. Той почти го посрещна като нещо добре дошло, за което да може да се хване, да го обгърне с ръце и облекчи малко натиска върху болящите го лакти и колена. Бигман притисна картата нагоре в ръкава и хвана укрепването с лявата си ръка. Дясната му ръка обърна малкото фенерче на сто и осемдесет градуса и опря задния му край в единия край на укрепването.
Енергията от капсулования микрореактор, който обикновено захранваше с електричество малката крушка на фенерчето и го превръщаше в студена светлина можеше също при друго нагласяваме на копчето да излъчва от противоположния си край силово поле.
То можеше да среже моментално всичко материално, което би се изпречило на пътя му. Бигман нагласи копчето и веднага единият край на укрепването беше прерязан. После премести резачката в другия му край. Още едно леко докосване на копчето и укрепването остана в ръката му. Бигман го промуши покрай тялото си и го пусна. То се плъзна и затрака надолу по тръбата.
Водата все още не идваше. Бигман продължаваше да пъхти и се извива като червей. Той премина през още две укрепвания и през още един завой. После тръбата отново тръгна хоризонтално и накрая Бигман стигна до поредица прегради, които бяха ясно обозначени върху картата. Цялото разстояние беше в общи линии по-малко от двеста ярда, но за колко ли време го беше изминал?
А водата все още не идваше.
Преградите представляваха перки, които се показваха периодично от всички страни на тръбата, за да запазват турболентността на въздушния поток и бяха последният знак за ориентиране. Той отряза всяка перка с бързо движение на задната част на фенерчето и сега трябваше да измери девет фута от най- отдалечената от тях, Бигман отново използува фенерчето. То беше дълго шест инча и той трябваше да го наложи осемнадесет пъти по дължината на стената.
Фенерчето два пъти му се изплъзна и му се наложи два пъти да се връща обратно до мястото на последната отрязана преградна перка, лазейки на заден ход и ругаейки шепнешком: „Марсиански пясъци“!
Третият път осемнадесетата дължина на фенерчето бе поставена правилно. Бигман задържа пръста си в тази точка. Морис беше казал, че търсеното място трябва да бъде почти директно над главата му. Бигман светна с фенерчето и, обръщайки се по гръб, прекара пръста си по кривата вътрешна повърхност на тръбата.
Използувайки режещия край на фенерчето и държейки го на около четвърт инч от стената (силовото поле не трябваше да се приближава твърде много), доколкото можеше да прецени в тъмнината, той направи с него един кръг. Изрязаният метал падна в тръбата и Бигман го бутна настрана. После той насочи светлината на фенерчето към разкрилите се жици и внимателно ги изучи. Няколко инча по-навътре трябваше да започва вътрешността на едно помещение, намиращо се на не повече от сто фута от мястото на седящия при шлюза човек. Седеше ли той все още там? Очевидно още не беше дръпнал лоста (какво ли чакаше?). В противен случай Бигман щеше да е вече залят с вода и съвсем мъртъв. Бяха ли го спрели по някакъв начин? Вероятно бе арестуван?
Кисела усмивка се появи на лицето на Бигман, когато си помисли, че може да се е промъквал напразно през вътрешностите на един метален червей.
Той проследи жиците. Някъде тук трябваше да има някакво реле. Бигман леко подръпна първо едната, а после и другата жица. Едната се придвижи и в зрителното му поле попадна малък черен двоен конус. Той облекчено въздъхна и захапа фенерчето, за да освободи и двете си ръце.
Предпазливо, много предпазливо Бигман завъртя двете половини на конуса в противоположни посоки.
