всичко това няма значение. — Гласът му падна до шепот. — Щом те са готови да ни взривят, щом са готови на нещо така жестоко насилствено като това, значи са отчаяни… А ние също. Трябва веднага да сложим край на тази работа и да постъпим възможно най-правилно. Една грешка на този етап може да се окаже фатална.
Лъки извади от джобчето на ризата си една писалка и започна бързо да пише върху къс фолио.
— Това ще направиш, когато кажа думата — рече Лъки и показа написаното на Бигман. Бигман ококори очи.
— Но, Лъки…
— Шт! Не споменавай с думи нищо от написаното.
— Но сигурен ли си, че си прав? — попита Бигман.
— Надявам се. — На лицето на Лъки бе изписано безпокойство. — Земята вече знае за В-жабите, така че те никога няма да спечелят срещу човечеството, но все още могат да нанесат някои поражения тук на Венера. Трябва някак да ги предотвратим. Сега ясно ли ти е какво трябва да направиш?
— Да.
— В такъв случай… — Лъки зави фолиото на руло и го смачка със силните си пръсти. Топчицата, която се получи, той върна в джобчето на ризата си.
— Ние сме в шлюза, Лъки — каза Лу Евънс. — След пет минути ще бъдем в града.
— Добре. Свържи се с Морис по радиото — каза Лъки.
Те отново бяха в Щаба на Съвета в Афродита. В същата стая, мислеше Бигман, в която за пръв път беше срещнал Лу Евънс и за пръв път бе видял В-жаба. Той потръпна при мисълта за тези мисловни пипала, проникнали за пръв път в съзнанието му без да знае.
Единственото нещо, по което стаята се отличаваше сега, беше че липсваха аквариум и блюдата с грахови зърна и грес. Високите маси при фалшивия прозорец бяха празни.
Веднага щом влязоха, Морис мълчаливо им обърна внимание на това. Пълничките му бузи бяха увиснали, а около очите си имаше кръгове от преумора. Ръкостискането на пухкавата му ръка беше неуверено.
Бигман внимателно постави на една от масите това, което носеше.
— Вазелин — поясни той.
Лу Евънс седна. Същото стори и Лъки.
Морис остана прав.
— Освободих се от В-жабите в тази сграда — каза той. — Това е всичко, което можах да направя. Не мога да помоля хората да направят същото със своите любимци без причина. А аз очевидно не можех да им я кажа.
— Това ще е достатъчно — каза Лъки. — По време на тази дискусия, все пак, аз искам да задържащ погледа си върху въглеводорода. Дръж неговото съществуване твърдо в съзнанието си.
— Мислиш ли, че това ще помогне? — попита Морис.
— Така мисля.
Морис спря да се разхожда непосредствено пред Лъки.
— Стар, не вярвам на тази история — прогърмя внезапно гласът му. — В-жабите са от много години в града. Почти от самото му построяване.
— Ти трябва да си спомниш… — започна Лъки.
— Че съм под тяхно влияние ли? — попита почервенял Морис. — Не е вярно, отричам.
— Няма нищо срамно в това, доктор Морис — каза отривисто Лъки. — Евънс беше под техен контрол дни наред, а Бигман и аз също не можахме да го избегнем. Възможно е да не си усетил, че в мозъка ти е било чоплено.
— Не съществува никакво доказателство за това, но няма значение — каза гневно Морис. — Да предположим, че си прав. Въпросът е какво можем да направим? Как да ги победим? Няма полза да изпращаме хора срещу тях. Ако докараме флотата да бомбардира Венера от Космоса, те могат да отворят принудително куполните шлюзове и за отмъщение да потопят всички градове на планетата. Във всеки случай, ние никога няма да можем да убием всички В-жаби на Венера. Те разполагат с осемстотин милиона кубически мили океан, за да се скрият и могат да се размножават бързо, ако поискат. Признавам, че свързването ти със Земята беше крайно необходимо, но все още остават нерешени голям брой проблеми.
— Прав си — съгласи се Лъки, — но работата е, че аз не казах на Земята всичко. Не можех, докато не бях се уверил, че знам истината. Аз …
Светна сигналът на вътрешния визофон.
— Какво има? — попита Морис.
— Лиман Търнър е тук за уговорената среща, сър — беше отговорът.
— Една секунда — каза венерианинът и попита Лъки с нисък глас: — Сигурен ли си, че ни е нужен? — Нали ти уговори тази среща относно укрепването на транзайтовите прегради в града?
— Да, но…
— И Търнър е жертва. Доказателството за това може да бъде изяснено тук. Той е единственият високопоставен служител освен нас, който със сигурност също изглежда засегнат. Мисля, че е необходимо да говорим с него.
— Изпратете го горе — нареди Морис по вътрешния визифон.
Изпитото лице на Търнър и кривият му нос представляваха маска на питащия, когато влезе. Тишината в стаята и начинът, по който другите се взираха в него, можеше да изпълни с лошо предчувствие и далеч по- малко чувствителен човек.
— Нещо лошо ли е станало, джентълмени? — попита той, след като постави куфарчето-компютър на пода.
Бавно и предпазливо Лъки му очерта проблема в общи линии.
— Искате да кажете, моето съзнание… — едва се промъкнаха думите през тънките му устни.
— Как иначе мъжът при шлюза би могъл да узнае точния начин, по който да не допусне неканени гости? Той е бил несръчен и необучен и все пак се е барикадирал с електронно съвършенство.
— Никога не съм мислил за това — измънка почти неразбираемо Търнър. — Как може да съм го пропуснал?
— Те са искали да го пропуснете — каза Лъки.
— Това ме кара да се срамувам.
— Не само вие се срамувате, Търнър. Аз, доктор Морис, членът на Съвета Евънс…
— Тогава какво ще правим?
— Точно за каквото молеше доктор Морис, когато пристигнахте — каза Лъки. — За него ще са необходими мислите на всички ни. Една от причините, поради които предложих да присъствувате на това събиране е, че може да ни бъде нужен вашият компютър.
— Океани на Венера, надявам се, че е така — каза трескаво Търнър — Ако бих могъл да направя нещо, за да компенсирам… — Той млъкна и постави ръка на челото си, сякаш се страхуваше, че има чужда глава на раменете. — Сами ли сме сега?
— Ще бъдем сами, докато се съсредоточаваме върху този вазелин — намеси се Евънс.
— Не разбирам. Защо това трябва да помогне?
— Ще помогне. В момента няма значение как — каза Лъки. — Искам да продължа с това, което говорех при вашето пристигане.
Бигман подскочи заднешком и седна на масата, на която някога стоеше аквариумът и докато слушаше се взираше в стъкленицата на другата маса.
— Сигурни ли сме, че В-жабите са истинската заплаха? — попита Лъки.
— Но тази теория е ваша — отвърна изненадан Морис.
— О, съгласен съм, че са средство за пряко контролиране на човешкото съзнание, но те ли са истинският враг? Те противопоставят своите съзнания на съзнанията на земляните и доказват, че са страхотни опоненти, въпреки че отделните В-жаби съвсем не приличат на разумни същества.
— Как така?
