— Сигурен ли си? Няма ли грешка?
— Никаква. Дори от там ме свързаха със Земята и говорих лично с Конуей. Тази част е уредена.
— Тогава значи всичко е уредено! — извика радостно Бигман. — Земята е подготвена. Тя знае вече истината за В-жабите.
Лъки се усмихна, но не направи никакъв коментар.
— Само едно нещо, Лъки — каза Бигман. — Кажи ми какво се случи. Как разчупи тяхната хватка? Марсиански пясъци! Какво направи?
— Нещо, за което трябваше да помисля много по-рано и което щеше да спести на всички ни голяма ненужна неприятност — отвърна той. — Гласът каза, че всичко, от което се нуждаят в живота, е да живеят и да мислят. Нали си спомняш, Бигман? По-късно той каза, че ние не можем по никакъв начин да ги заплашим или подкупим, нали така? Едва в последния момент установих, че ти и аз знаехме по-добре от тях.
— Аз ли знам по-добре? — попита смутено Бигман.
— Разбира се, че ти. Две минути след като видя първата В-жаба в живота си, ти откри, че да живеят и да мислят не е всичко, от което се нуждаят. Аз ти казах по пътя към повърхността, че венерианските животни приемат своя кислород от храната си и не е необходимо да дишат. Фактически казах, че те вероятно приемат твърде много кислород и поради тази причина така много обичат храните с ниско кислородно съдържание като въглеводородите. Например, грес. Не си ли спомняш?
— Разбира се, че си спомням — ококори очи Бигман.
— Сега В-жабите ни държаха под умствен контрол, но за да го поддържат продължително време, те трябваше да се съсредоточат. И така, аз само трябваше да отвлека вниманието им или поне на тези, които бяха най-близо до подводницата и имаха най-силно влияние върху нас. За тази цел аз изхвърлих едно очевидно нещо.
— Но какво? Не се прави на интересен. Лъки.
— Изхвърлих една отворена стъкленица с вазелин, която взех от аптечката. Той е чист въглеводород в много по-висока степен от греста. Те не можаха да устоят въпреки така големия залог. Най-близкостоящите до стъкленицата се гмурнаха за него. Намиращите се по-далеч В-жаби бяха в мисловна връзка с първите и техните съзнания мигновено се съсредоточиха върху въглеводорода. Те загубиха контрола си над нас и аз успях да се свържа с космическата станция. Това беше всичко.
— Е, тогава значи сме приключили с тях — заключи Евънс.
— Колкото се отнася до това, аз не съм съвсем сигурен — каза Лъки. — Има няколко неща…
Той се обърна, мръщейки се, и стисна устни, сякаш беше казал вече твърде много.
Куполът проблясваше величествено отвън люка, а сърцето на Бигман подскочи при вида на тази гледка. След като се бе нахранил и даже беше дремнал малко, от него както винаги бликаше жизнерадостност. Лу Евънс се беше възстановил в значителна степен от своя собствен песимизъм. Само Лъки не беше загубил уморения си вид.
— Казвам ти, В-жабите са деморализирани, Лъки — рече Бигман. — Виж, ние се върнахме, изминавайки почти сто мили през океана, а те нито веднъж не ни докоснаха. Е, не е ли така?
— Точно в този момент се чудя защо не получаваме отговор от купола — каза Лъки.
— Не би трябвало да се забавят толкова много — намръщи се на свой ред и Евънс.
— Нали не мислите, че може нещо вътре в града да не е в ред? — попита Бигман, местейки погледа си от единия към другия.
Лъки им направи знак с ръка да мълчат. От приемника се чу един нисък и бързо говорещ глас.
— Идентифицирайте се, моля.
— Това е наетата от Съвета подводница „Хилда“ — каза Лъки. — Тя е излязла от Афродита и сега се връща в Афродита. Дейвид Стар я командва и той говори.
— Ще трябва да почакате.
— Каква е причината, моля?
— В момента всички шлюзове са заети.
— Това е невъзможно, Лъки — промърмори Евънс и се намръщи.
— Кога ще се освободи някой? — попита Лъки. — Дайте ми местоположението му и ме насочвайте към неговата околност с ултразвук.
— Ще трябва да чакате.
Връзката остана отворена, но човекът от другата страна престана да говори.
— Свържи се с члена на Съвета Морис, Лъки — предложи възмутен Бигман. — Така ще задвижим малко нещата.
— Морис мисли, че съм предател — каза колебливо Евънс. — Допускаш ли да е решил, че си потънал заедно с мен, Лъки?
— Ако е така, той би бил любопитен да ни приеме в града — предложи Лъки. — Не, мисля си, че човекът, с който говорих, е под умствен контрол.
— За да не ни пусне да влезем ли? — попита Евънс. — Сериозно ли говориш?
— Съвсем сериозно.
— В края на краищата, няма начин по който да ни спрат да влезем, освен ако… — Евънс прибледня и с две бързи крачки отиде до люка. — Лъки, ти си прав. Те докарват едно бластерно оръдие! Възнамеряват да ни взривят!
Бигман също беше при люка. Нямаше никаква грешка. Част от купола се беше отместила на една страна, а през отвореното пространство някак нереална през слоя вода надничаше тумбеста тръба.
Замаян от ужас Бигман наблюдаваше как дулото се снишава и съсредоточава върху тях. „Хилда“ не беше въоръжена. Тя не можеше достатъчно бързо да набере скорост, за да избегне взривяването. Изглежда нямаше спасение от мигновената смърт.
15. ВРАГЪТ?
Но още докато чувствуваше как стомахът му се свива при перспективата за предстоящото унищожение, Бигман чу равния глас на Лъки да говори убедително по предавателя:
— Подводницата „Хилда“ пристига с товар петрол… Подводницата „Хилда“ пристига с товар петрол… Подводницата „Хилда“ …
От другата страна се чу един развълнуван глас.
— Говори Клемънт Хебър при управлението на шлюза. Какво не е в ред? Повтарям. Какво не е в ред? Клемънт Хебър…
— Те изтеглят оръдието обратно. Лъки! — извика Бигман.
Лъки въздъхна дълбоко, но само по този начин показа някакъв признак на напрегнатост.
— Подводницата „Хилда“ съобщава за влизане в Афродита — каза Лъки. — Моля, посочете шлюз. Повтарям. Моля, посочете шлюз.
— Можете да влезете в шлюз номер петнадесет. Следвайте насочващия сигнал. Изглежда, че тук има някакво объркване.
— Лу, поеми управлението — каза Лъки на Евънс като се изправи — и въведи по възможно най-бързия начин подводницата в шлюза.
Лъки направи знак на Бигман да го последва в другото помещение.
— Какво… какво… — запелтечи Бигман като повреден детски тапешник. Лъки въздъхна и каза:
— Помислих си, че В-жабите ще се опитат да ни задържат навън, но аз оправих нещата чрез номера с петрола. Не предполагах обаче, че ще се стигне дотам да насочват оръдие срещу нас. Това направи положението много тежко. Изобщо не бях сигурен, че номерът с петрола ще подействува.
— Но как го направи?
— Отново въглеводород. Петролът е въглеводород. Думите ми прозвучаха по общата радиоуредба, а на В-жабите, които държаха под умствен контрол охраната на купола, бе отвлечено вниманието.
— Как В-жабите разбраха какво представлява петрола?
— Обрисувах го в моето съзнание, Бигман, и то с най-големите подробности, на които бе способно въображението ми. Знаеш, че могат да четат в съзнанието, когато подсилиш мисловните картини с говор. Но
