— В-жабата, която имахте в тази стая, не беше достатъчно разумна, за да стои настрана от нашите съзнания. Тя предаде своята изненада от факта, че ние сме без мустаци. Тя нареди на Бигман да й даде грахово зърно потопено в грес. Беше ли това разумно? Тя веднага се издаде.
— Може би не всички В-жаби са разумни същества — предположи Морис, свивайки рамена.
— Работата е по-дълбока. Ние бяхме безпомощни в тяхната умствена хватка върху океанската повърхност. Все пак, понеже се досетих за някои неща, аз им подхвърлих една стъкленица с вазелин и това даде резултат. Той ги разпръсна. Обърнете внимание че бе поставена на карта цялата им кампания. Те трябваше да ни попречат да разкажем на Земята за тях, но развалиха всичко заради една стъкленица с вазелин. Те отново почти ни надвиха, когато се опитвахме да се върнем в Афродита. Оръдието вече се насочваше към нас, когато само споменаването на петрол провали плановете им.
Търнър се размърда на мястото си.
— Вече разбирам какво искате да кажете чрез петрола, Стар — рече той. — Всички знаят, че В-жабите са луди за всякакви видове грес и че я желаят твърде силно.
— Твърде силно я желаят същества, които са достатъчно разумни, за да се борят със земляните ли? Бихте ли изоставили жизнено важна победа, Търнър, заради една пържола или парче шоколадова торта?
— Разбира се, че не. Но това не доказва, че една В-жаба не би постъпила така.
— Съгласен съм, че не го доказва. Съзнанието на В-жабата е чуждо за нас и не можем да предполагаме, че каквото оказва влияние на нас трябва да влияе й на тях. Все пак работата с отвличането на вниманието им с помощта на въглеводород е подозрителна. Това ме кара да сравнявам В-жабите по-скоро с кучетата, отколкото с хората.
— По какъв начин? — попита Морис.
— Ами помислете — каза Лъки. — Едно куче може да бъде обучено да прави голям брой неща, изглеждащи на пръв поглед разумни. Едно същество, което никога преди не е виждало или чувало за куче, наблюдавайки куче-водач на слепия си господар, би се запитало кой от двамата е по-разумно същество. Но ако съществото мине покрай тях, носейки кокал с месо и забележи, че вниманието на кучето моментално се отклонява, то би се досетило за истината.
— Опитвате се да кажете, че В-жабите са само оръжие в ръцете на човека ли? — попита Търнър, а светлосините му очи заплашваха да изхвръкнат от орбитите си.
— Не ви ли се струва възможно, Търнър? Както само преди малко каза доктор Морис, В-жабите са в града от много години, но само от няколко месеца насам причиняват неприятности. И тогава неприятностите са започнали банално с човек, който раздавал пари на улицата. Като че ли някои хора са се научили как да използуват естествената способност за телепатия на В-жабите като средство за натрапване на своите мисли и заповеди на други човешки създания. Сякаш отначало те е трябвало да тренират, да научат за природата и границите на своите инструменти, да развият тяхното управление, докато не дойде времето да вършат големи неща. В края на краищата, тяхната цел не е била маята, а нещо повече. Може би контрол върху Слънчевата конфедерация или дори върху цялата Галактика.
— Не мога да повярвам в това — каза Морис.
— Тогава ще ви дам още едно доказателство. Когато бяхме в океана, един глас на мисълта (вероятно на една В-жаба) започна да ни говори. Гласът се опитваше да ни накара насила да му дадем някаква информация и след това да се самоубием.
— Е?
— Гласът минаваше през една В-жаба, а не беше нейният собствен. Той беше на човешко същество.
Лу Евънс подскочи от изненада и се втренчи с невярващи очи в Лъки.
— Дори Лу не може да повярва, но това е така — каза с усмивка Лъки. — Гласът използуваше странни понятия като „машини от лъскав метал“ вместо кораби. Ние трябваше да си помислим, че на В-жабите са непознати такива понятия, а гласът имаше за задача да ни накара да си въобразим, че чуваме нещо познато, но изказано по заобиколен начин. В този момент, обаче, гласът се самозабрави. Спомням си какво го чух да казва. Спомням си го дума по дума: „Животът ще свърши за вашите хора, както угасва един огън. Той ще бъде духнат и животът няма да гори повече“.
— Е? — попита отново флегматично Морис.
— Още ли не можете да разберете? Как В-жабите биха могли да използуват понятия като „угасва един огън“ или като „животът няма да гори повече“? Ако гласът се преструва, че е на В-жаба, която не разбира понятия като „кораб“, как така е наясно какво е „огън“?
Сега всички разбраха, а Лъки гневно продължи нататък.
— Атмосферата на Венера е съставена от азот и въглероден двуокис. В нея няма кислород. Ние всички знаем това. В атмосферата на Венера нищо не може да гори. Не може да съществува никакъв пламък. В продължение на един милион години вероятно никоя В-жаба не е имала възможност да види огън и нито една от тях не знае какво представлява той. Дори да допуснем, че някои от тях са виждали огън и пламък в градските куполи, те не биха могли да разберат неговото естество по-добре, отколкото това на корабите. Според мен мислите, които получавахме, не бяха дела на В-жаба, а на човек, използуващ я само като канал между неговото съзнание и нашите съзнания.
— Но как би могло да се направи това? — попита Търнър.
— Не зная — отвърна Лъки, — а бих желал да знам. За намирането на такъв начин със сигурност е бил необходим превъзходен ум. Човекът трябва да е бил много добре запознат с работата на една нервна система и за свързаните с нея електрически явления. — Лъки погледна хладно Морис. — Това може да направи например човек, който е специалист по биофизика.
Очите на всички се обърнаха към венерианския член на Съвета, чието лице беше така обезкръвено, че сивите му мустаци едва се забелязваха на фона на бледната кожа.
16. ВРАГЪТ?
— Опитвате се да… — успя само да каже Морис, а гласът му заскрибуца и пресекна.
— Не правя никакво определено изявление — рече спокойно Лъки. — Направих само едно предположение.
Морис безпомощно се огледа. Той се обърна подред към всеки един от останалите четирима мъже и видя как всеки чифт очи среща неговите като хипнотизиран.
— Тоаа е лудост — каза той със задавен глас. — Абсолютно безумие. Аз бях първият, който съобщи за цялата тази… тази неприятност на Венера. Намерете първоначалния рапорт в Щаба на Съвета. Под него стои моето име. Защо ще се обаждам на Съвета, ако аз съм… А моят мотив? Е? Какъв е бил моят мотив?
Членът на Съвета Евънс се чувствуваше неловко. От бързия поглед, който хвърли към Търнър, Бигман отгатна, че тази вътрешна за Съвета, кавга пред един външен човек не му харесваше.
— Това обяснява усилието на Морис да ме дискредитира — каза все пак Евънс. — Аз бях външен човек и можех да попадна на истината. Със сигурност открих половината от нея.
Морис дишаше тежко.
— Отказвам някога да съм правил подобно нещо — заяви той. — Цялата тази работа е някакъв вид заговор срещу мен и накрая ще се стъжни на всеки от вас, който се присъедини към него. Правдата ще възтържествува.
— Намеквате, че ще поискате Съветът да заведе дело? — попита Лъки. — Да пледирате вашия случай на събрание на членовете на Централния комитет на Съвета ли искате?
Лъки споменаваше, разбира се, за предвидената процедура в случай на съдебен процес срещу членове на Съвета, обвинени в предателство спрямо него и Слънчевата конфедерация. В цялата история на Научния съвет нито един човек не беше стоял пред такъв съд.
При споменаването на това, всички опити на Морис за овладяване на чувствата, които изпитваше, изчезнаха. Той скочи с вик и се хвърли заслепен от ярост към Лъки.
Лъки бързо скочи през облегалката на стола, на който седеше и същевременно даде на Бигман уговорения знак.
