Бигман това чакаше. Той последва инструкциите, които Лъки му беше дал на борда на „Хилда“ при преминаването им през шлюза на купола на Афродита.
Чу се изстрел от бластер, който беше с ниска интензивност, но неговото йонизиращо излъчване произведе във въздуха остър мирис на озон.
За момент всички движения бяха преустановени. Морис, с опряна на преобърнатия стол глава, не направи опит да стане. Бигман замръзна неподвижен като малка статуя, държейки бластера все още на хълбока, сякаш бе замръзнал в момента на стрелбата.
А целта на бластерния изстрел лежеше разрушена на пода.
Лу Евънс първи дойде на себе си, но само да възкликне остро:
— Какво направихте? — прошепна Лиман Търнър. Морис, който дишаше тежко вследствие на неотдавнашното си усилие, не можа да каже нищо, но мълчаливо обърна очи към Бигман.
— Добър изстрел, Бигман — похвали го Лъки, а Бигман се усмихна.
Черното куфарче-компютър на Лиман Търнър лежеше разбито на хиляди парчета.
— Моят компютър! Идиот такъв! — повиши тон той. — Какво направихте?
— Само това, което трябваше, Търнър — рече строго Лъки. — Сега всеки е спокоен.
Той се обърна към Морис и му помогна да се изправи.
— Моите извинения, доктор Морис — каза Лъки, — но аз трябваше да съм сигурен, че вниманието на Търнър е насочено в напълно погрешна посока. Трябваше да използувам вас, за да го постигна.
— Искате да кажете, че не ме подозирате за… за… — заекна Морис.
— Нито за миг не съм ви подозирал — отвърна Лъки.
— Тогава, предполагам, че ще обясните поведението си, Стар — каза Морис, който се бе отдръпнал настрана и го гледаше с гневен поглед.
— Преди тази конференция — поясни Лъки — никога не бих посмял да кажа на когото и да е, че според мен зад В-жабата стои човек. Не можех дори да изложа доводите си в моето съобщение до Земята. Струваше ми се очевидно, че ако бях направил това, истинският враг ще изпадне в достатъчно силно отчаяние, за да предприеме някакви действия, като например, да потопи някой от градовете и да ни изнудва с възможността да потопи и друг. Докато не знаеше, че съм минал отвъд В-жабата в моите подозрения, аз се надявах, че той за известно време ще се въздържи от действия или най-малко ще се опита да убие само моите приятели и мен. На тази конференция аз можех да говоря по тази работа, защото вярвах, че въпросният човек ще присъствува. Обаче не посмях да предприема някакво действие срещу него без подходяща подготовка от страх, че той би могъл да ни постави под контрол, въпреки наличието на въглеводород и че действията му след това могат да бъдат драстични. Първо трябваше напълно да отклоня вниманието му, за да бъда сигурен, че поне за няколко секунди той ще бъде погълнат от повърхностните действия на групата и няма да открие чрез своите В-жаби силните емоции, които биха могли да изтекат от съзнанието на Бигман и от моето. За по-сигурно в сградата нямаше В-жаби, но той можеше също така добре да използува В-жабите от другите части на града, както и тези на океанската повърхност, отдалечени на мили от Афродита. Тогава, за да отвлека вниманието му, аз обвиних вас, доктор Морис. Не можех да ви предупредя, защото исках емоциите да са автентични и те бяха точно такива. Вашето нападение върху мене беше всичко, което бе нужно.
Морис измъкна от един джоб голяма носна кърпа и избърса лъщящото от пот чело.
— Това беше много смело, Лъки, но мисля, че разбирам. Значи, Търнър е човекът, нали?
— Той е — потвърди Лъки.
Търнър беше коленичил и се ровеше в остатъците от своя уред.
— Вие унищожихте моя компютър — каза той, вдигайки изпълнен с омраза поглед към Лъки.
— Съмнявам се това да е било компютър — възрази Лъки, — Беше твърде неразделен ваш спътник. Когато ви срещнах за пръв път, вие бяхте с него. Твърдяхте, че го използувате за изчисляване на здравината на вътрешните прегради на града срещу заплахата от наводнение. Бях запланувал да ви задам само някои въпроси, които не изискват изчисления и вие знаехте това. Обаче все пак го донесохте със себе си. Не склонихте да го оставите в съседната стая. Той трябваше да бъде с вас, в краката ви. Защо?
— Компютърът беше моя собствена конструкция — отвърна отчаяно Търнър. — Бях привързан към него и винаги го носех със себе си.
— По моя преценка той тежеше поне двадесет-двадесет и пет фунта. Бе твърде тежък дори за привързаност. Не беше ли това използуваният от вас уред за постоянна връзка с В-жабите?
— Как мислите да го докажете? — попита внезапно Търнър. — Казахте, че самият аз съм жертва. Всички тук са свидетели и могат да го потвърдят.
— Да — съгласи се Лъки. — Човекът, който въпреки своята неопитност така експертно се беше барикадирал в шлюза на купола, е получил информацията за това от вас. Открадната ли е била тя от вашето съзнание или вие доброволно я подарихте?
— Нека поставя въпроса пряко, Лъки — намеси се гневно Морис. — Отговорен ли сте или не за епидемията на мисловен контрол, Търнър?
— Разбира се, че не съм! — извика Търнър. — Вие не можете да предприемете нищо само въз основа на казаното от един млад глупак, който мисли, че като е член на Съвета може да приписва своите догадки на другите.
— Кажете ми, Търнър, спомняте ли си онази нощ, когато в един от шлюзовете на купола седеше човек с лоста в ръката си? Спомняте ли си добре това?
— Много добре.
— Спомняте ли си, че дойдохте при мен и ми казахте, че ако шлюзовете бъдат отворени, вътрешните транзайтови прегради няма да издържат и градът ще бъде залят с вода? Вие бяхте много уплашен, почти в паника.
— Да, бях. И още съм. Това нещо е за паника, щом не си смелият Лъки Стар — каза той, свивайки презрително устни.
Лъки игнорира това.
— Не дойдохте ли вие при мен с тази информация, за да добавите още малко към вече съществуващия хаос? Не искахте ли да се подсигурите, че всички ние ще бъдем объркани достатъчно дълго време, за да успеете да изкарате Лу Евънс от града и за по-голяма безопасност да го убиете в океана? Евънс беше труден за манипулиране и знаеше твърде много за В-жабите. Може би вие се опитвахте и мен да изплашите и изгоните от Афродита и Венера?
— Всичко това е смешно — отвърна Търнър. — Вътрешните прегради са наистина недостатъчно здрави. Попитайте Морис.
— Опасявам се, че Търнър тук е прав — съгласи се неохотно Морис.
— Няма значение — кака Лъки. — Нека разгледаме спокойно този случай. Имаше реална опасност и Търнър оправдано беше в паника… Вие сте женен, Търнър.
— Е и? — попита Търнър като погледна неспокойно Лъки в лицето и после отново отмести погледа си.
— Жена ви е хубава и е значително по-млада от вас. Вие сте женени вече от цяла година.
— И какво доказва това?
— Че вие вероятно сте силно привързан към нея. Веднага след сватбата сте се преместили в скъп апартамент, за да й доставите удоволствие. Позволили сте й да го декорира според нейния вкус, въпреки че той се различава от вашия. Вие сигурно не бихте се отнесли небрежно към нейната безопасност, нали?
— Не разбирам за какво говорите.
— Мисля че разбирате. Единствения път, когато срещнах вашата жена, разбрах от нея, че тя е спала по време на цялото вълнение през миналата нощ. Беше много разочарована, че го е проспала. Тя се похвали също в колко хубав апартамент живее. Каза, че в него има дори „камера“. За нещастие, тогава това не означаваше нищо за мен, иначе щях да разбера истината още в същия момент. Разбрах я по-късно на дъното на океана, когато Лу Евънс случайно спомена тази дума и ми обясни какво означава. Думата „камера“ се използува на Венера за означаване на специални укрития, които са изградени така, че да могат да противостоят на цялата сила на океана в случай, че венеротресение разруши купола. Сега разбирате ли за какво говоря?
Търнър мълчеше.
