Бигман улови ръцете на Лъки, а малките му пръсти се впиха дълбоко в здравите китки на другия.
— Той е хвърлил капсулата в Пръстените, така ли, Лъки? — попита Бигман. — Тя ще представлява камъче чакъл сред милион други камъчета подобно на песъчинка в пясъците на луната или капка вода в океана.
— Или като камъче чакъл в Пръстените на Сатурн — добави Лъки, — което е по-лошо от всичко.
— Започваме да търсим, нали? Сега веднага?
— Сега веднага! Щом е бил готов да даде координатите, знаейки че сме по петите му, значи е бил сигурен, че и сириусианците са наблизо… Свържи се с корабите и им кажи новината.
Бигман тъкмо се обърна към предавателя и бутонът за приемане засвятка. Радиото! Обикновена радиовръзка. Очевидно някой беше наблизо (със сигурност в Системата на Сатурн) и не изпитваше никакво желание за секретност, тъй като радиолъчът за разлика от субетерната връзка можеше съвсем лесно да се подслуша.
— Нека приемем съобщението, Бигман — каза присвивайки очи Лъки.
Прозвуча глас със следи от акцент, който удължаваше гласните и произнасяше отчетливо съгласните. Гласът беше сириусиански.
— …рате преди да бъдем принудени да ви вземем на абордаж и да ви арестуваме. Имате на разположение четиринадесет минути, за да потвърдите, че сте приели съобщението. — Последва едноминутна пауза. — От името на Централната служба ви нареждам да се идентифицирате, преди да бъдем принудени да ви вземем на абордаж и да ви арестуваме. Имате на разположение тринадесет минути, за да потвърдите, че сте приели съобщението.
— Потвърждаваме, че съобщението е прието — отвърна хладно Лъки. — Тук е „Светкавичният Стар“ от Земната федерация, движещ се мирно по орбита в пространството на същата. В това пространство не съществува друга власт освен тази на Федерацията.
След секунда или две мълчание (радиовълните се движеха само със скоростта на светлината) гласът отвърна:
— Властта на Земната федерация не се признава в един свят, колонизиран от хората на Сириус.
— Кой е този свят? — попита Лъки.
— Ненаселената Система на Сатурн е станала притежание на нашето правителство съгласно междузвездния закон, който присъжда всеки ненаселен свят на онези, които първи го колонизират.
— Не всеки ненаселен свят, а всяка ненаселена звездна система.
Не последва никакъв отговор.
— Сега вие сте вътре в Системата на Сатурн — каза безстрастно гласът — и настояваме да я напуснете незабавно. Ако не я напуснете незабавно ще ви арестуваме. Всички следващи кораби от Земната федерация ще бъдат задържани без предупреждение. Вашето ускорение в посока навън от Системата на Сатурн трябва да започне до осем минути. В противен случай ще предприемем съответни действия.
— Хайде да ги нападнем, Лъки — предложи шепнешком с дяволска усмивка Бигман. — Нека им покажем как старата „Светкавица“ може да се бие.
Но Лъки не му обърна внимание.
— Вашата нота е записана — каза той в предавателя. — Ние не приемаме сириусианската власт, но решаваме да напуснем по собствена воля и ще изпълним решението си.
Лъки прекъсна връзката. Бигман беше ужасен.
— Марсиански пясъци, Лъки! Нима възнамеряваш да побегнем от тълпа сириусианци? Ще ги оставим ли те да намерят капсулата в Пръстените на Сатурн?
— Точно в този момент е необходимо да постъпим така, Бигман — отвърна Лъки.
Той бе навел глава, а лицето му беше бледо и напрегнато, но в очите му имаше нещо, което го отличаваше от един отстъпващ човек. Всичко друго, но не това.
4. МЕЖДУ ЮПИТЕР И САТУРН
Офицерът с най-висок ранг в ескадрата-преследвач (без, разбира се, да се брои членът на Съвета Весилевски) беше капитан Майрон Бернолд. Той беше все още под петдесетте и имаше физиката на десет години по-млад мъж. Косата му бе започнала да посивява, но веждите все още бяха запазили естествения си черен цвят.
Той се взря с нескривана насмешка в много по-младия Лъки Стар и го попита:
— И вие отстъпвате?
„Светкавичният Стар“ беше се отправил отново в посока навътре към Слънцето и бе срещнал корабите от ескадрата почти на половината път между орбитите на Юпитер и Сатурн, Лъки се качи на флагманския кораб.
— Направих това, което бе необходимо — отвърна спокойно Лъки.
— Когато врагът е нахлул в нашата родна система, няма място за отстъпление. Можеше да ви унищожат, но щяхте да ни предупредите и ние щяхме да се намесим.
— Колко енергия е останала във вашите микрореактори, капитане?
Капитанът се изчерви.
— Ако ни унищожат, това ще е без значение — каза той. — Но това не може да стане преди ние на свой ред да сме нападнали главната им база.
— И да започнем война?
— Те вече са я започнали. Сириусианците… Моето намерение е да продължим към Сатурн и да атакуваме.
Стройната фигура на Лъки остана неподвижна, а хладният му поглед — непоколебим.
— Като пълноправен член на Научния съвет, капитане, аз съм с по-висок ранг от вас и вие знаете това — предупреди той. — Няма да дам заповед за атака. Заповядвам ви да се отправите към Земята.
— Аз по-скоро бих… — започна капитанът, който стисна юмруци видимо мъчейки се да се овладее и после каза със задавен глас — Смея ли да ви попитам, сър, каква е причината за тази заповед? — Той подчерта думата, изразяваща уважение, с дълбока ирония. — Може би ще бъдете така добър, сър, да обясните основанието, което без съмнение имате, сър. Моето собствено основание се базира на една малка традиция, която случайно е характерна за флота. Една традиция, сър, от която флотата няма да отстъпи, сър.
— Ако искате да чуете моето основание, капитане, седнете и аз ще ви го изложа. И не ми говорете, че флотата няма да отстъпи. Отстъплението е част от военната маневра, а един командир, който би предпочел корабите му да бъдат унищожени, вместо да отстъпи, няма място в командването. Мисля, че в момента говори само вашият гняв. Е, капитане, готови ли сме да започнем една война?
— Казвам ви, че те вече са я започнали. Нахлули са в пределите на Земната федерация.
— Не е точно така. Те са заели един незает свят. Бедата е, капитане, че скокът през хиперпространството е направил пътуването до звездите така просто. Затова земляните са колонизирали планетите на други звезди далеч преди да колонизират по-отдалечените части на собствената си Слънчева система.
— Жителите на Земята са кацали на Титан. През…
— Зная за полета на Джеймс Френсис Хог. Той е кацал също и на Оберон от Системата на Уран. Но това е било само проучване, а не колонизация. Системата на Сатурн е била прескочена, а един незает свят принадлежи на първата група, която го колонизира.
— Само ако тази незаета планета или планетна система е част от незаета звездна система — подчерта дебело капитанът. — Ще се съгласите, че случаят със Сатурн не е такъв. Той е част от нашата Слънчева система, която, космическите дяволи да я вземат, е заета.
— Вярно е, но не мисля, че има някаква официална договореност в този смисъл. Може да бъде решено, че Сириус има право да завземе Сатурн.
— Не ме е грижа какво казват космическите адвокати — отвърна капитанът, удряйки се с юмрук по коляното. — Сатурн е наш и всеки жив землянин ще се съгласи с това. Ние ще нападнем сириусианците и ще оставим оръжието да реши кой е прав.
— Но точно това целят те!
