— Не, не се е случвало, и то по съвсем основателни причини. Заобиколен е от по-големи светове. Неговата сигурност зависи от мира в империята.
— Точно така! Ето защо имперските сили на Хеликон могат да разчитат на пълно съдействие от страна на местната власт. Ти ще бъдеш под непрекъснато наблюдение и винаги, когато потрябваш на Демерцел, той ще е в състояние да те получи. И като се изключи фактът, че сега те предупреждавам, дори няма да подозираш за всичко това и ще работиш, изпълнен с лъжливо усещане за сигурност.
— Струва ми се нелепо. Ако иска аз да бъда на Хеликон, защо просто не ме остави да си ида? Утре щях да замина. Защо му е да изпраща тия двама хулигани, за да ускори цялата работа с няколко часа и да рискува да ме постави нащрек?
— Едва ли е смятал, че ще те постави нащрек! Той не е знаел, че аз ще бъда с теб и ще те въвлека в онова, което наричаш моя параноя.
— Добре, даже да пренебрегнем въпроса, че така ще бъда предупреден, защо да си дава толкоз труд, за да ме накара да избързам с няколко часа?
— Може би защото се бои, че можеш да промениш решението си.
— Къде ще отида, ако не вкъщи? Щом е в състояние да ме докопа на Хеликон, би могъл да ме докопа навсякъде. Би могъл да ме пипне и на… Анакреон — на десетина хиляди парсека от Хеликон, ако ми хрумне да отпътувам за там. Какво представлява разстоянието за хиперпространствените кораби? Дори и да намеря свят, който да не е толкова сервилен към имперските сили, колкото е Хеликон, не помня откога никой не е въставал! Империята е в мир. Макар отделни светове все още да негодуват заради някогашни несправедливости, никой от тях няма да се противопостави на имперските войски, за да ме зашити. Нещо повече, навсякъде освен на Хеликон аз няма да бъда местен жител и няма да съществува дори този принципен въпрос, който да накара империята да стои настрана.
Чувек слушаше внимателно, като от време на време леко кимаше с глава, но изглеждаше все тъй сериозен и невъзмутим.
— Дотук си прав — каза той — само че съществува един свят, който не се намира изцяло под императорския контрол. Струва ми се, че точно това е смутило Демерцел.
Селдън се замисли, прехвърляйки наум най-новата история и разбра, че не е способен да открие планета, на която имперските войски биха могли да се окажат безпомощни.
— И кой е този свят?
— Ти се намираш на него — отвърна Чувек. — Мисля, че точно това прави нещата така опасни в очите на Демерцел. Той е не толкова загрижен да те накара да идеш на Хеликон, колкото да те принуди да напуснеш Трантор, преди по някаква причина — пък била тя просто туристическа мания — ти хрумне да поостанеш.
Известно време двамата мъже седяха мълчаливо, докато най-накрая Селдън язвително възкликна:
— Трантор! Столицата на империята — с основната база на Флотата, разположена на космическа станция в орбита около нея; с най-добрите армейски части, разквартирувани тук. Ако смяташ, че не друг, а Трантор е опасният свят, значи си преминал от параноя към истинско фантазиране.
— Не! Ти си от Външните светове, Селдън. Не знаеш какво представлява Трантор. Тук живеят четиридесет милиарда души, а планетите, които имат дори една десета от това население, се броят на пръсти. Той е невъобразимо сложен от техническа и културна гледна точка. Сега ние сме в Имперския сектор — с най-високия жизнен стандарт в Галактиката и населен изцяло от повече или по-малко авторитетни функционери. Навсякъде другаде обаче са пръснати над осемстотин сектора, като някои от тях имат съвършено различна от тукашната субкултура а повечето са неприкосновени за имперските сили.
— Защо да са неприкосновени?
— Империята не може да упражни сериозен натиск срещу Трантор. Да го направи би означавало да разклатя някоя или друга фасетка от техниката, от която тя самата зависи. Технически всичко е толкова взаимно обвързано че нарушиш ли една от вътрешните връзки, ще рече да осакатиш цялото. Повярвай ми, Селдън, виждали сме какво става тук, когато се случи земетресение, което някак си се е изхитрило да не бъде потиснато; вулканично изригване, което не е било овладяно навреме; буря, която не е била разпръсната; или просто последиците от някоя човешка грешка, останала незабелязана. Цялата планета се разлюлява и трябва незабавно да се положат всички усилия за възстановяване на равновесието.
— Никога не съм чувал за нещо подобно.
Лека усмивка прелетя през лицето на Чувек.
— Разбира се, че не си. Нима искаш империята да признае подобна слабост в ядрото си? Само че ката журналист аз зная какво се случва дори когато хората от Външните светове не го знаят; когато повечето от самите транторианци не го знаят; и дори когато имперският натиск е заинтересован да прикрие случилото се. Повярвай ми! Ако ти не го разбираш, императорът — и Ето Демерцел — са наясно, че да обезпокоиш Трантор може да означава да унищожиш империята.
— Значи предлагаш аз да остана тук по тази причина?
— Да. Мога да те отведа на такова място, където ще бъдеш в абсолютна безопасност от Демерцел. Няма да ти се наложи да смениш името си и ще си в състояние да действаш открито, без той да може да те докосне. Ето защо е искал да те принуди незабавно да напуснеш Трантор и ако не беше онази прищявка на съдбата, която ни събра заедно, както и твоята удивителна способност да се защищаваш, щеше вече да е успял.
— Само че… колко време ще трябва да остана?
— Толкова, колкото изисква твоята безопасност, приятелю. Може би дори за цял живот.
8
Хари Селдън погледна собствената си холография, излъчена от проектора на Чувек. Беше по- впечатляваща и полезна, отколкото би било което и да е огледало. Всъщност изглеждаше тъй, сякаш в стаята има двама Селдъновци.
Той внимателно заизследва ръкава на новата си туника. Хеликонската му настройка го караше да желае цветовете да не са толкова агресивни, но беше благодарен, че все пак Чувек е избрал по-меки от обичайните за този свят. (Внезапно се сети за дрехите на двамата нападатели и вътрешно потръпна.)
— Предполагам, че ще трябва да нося и шапката — запита той.
— В Имперския сектор — да. Да ходиш гологлав тук означава, че си от долен произход. Навсякъде другаде обичаите вероятно са различни.
Селдън въздъхна. Шапката бе заоблена, от мека материя и когато я сложи на главата си, тя като че сама се нагласи по нея. Околовръст периферията бе еднакво широка, но по-тясна от тази на капелите, които носеха нападателите им.
— Няма ремъчка за под брадата.
— Разбира се, че няма. Това е най-новата мода за млади лунгури.
— За млади какво?
— Лунгур е човек, който се кичи с разни неща, за да шокира другите. Сигурен съм, че и на Хеликон имате такива.
Селдън изсумтя.
— Виждал съм хора, дето от едната страна си пускат косите до рамото, а от другата си бръснат главата — и се разсмя, щом се сети за това.
Чувек леко изкриви устни.
— Сигурно изглежда ужасно грозно.
— Де да бяха само те. Естествено има левичари и десничари и всяка разновидност смята другата за крайно предизвикателна. Току вдигнат някоя кавга по улиците.
— В такъв случай мисля, че ще можеш да изтърпиш шапката, макар да няма ремъчка.
— Ще трябва да привикна — кимна Селдън.
— Все пак, може би, ще привлечеш известно внимание. От една страна цветът е убит и изглежда като че си в траур. А и не ти приляга съвсем добре. Освен това е явно, че не си й свикнал. Както и да е, няма да останем дълго в Имперския сектор. Разгледа ли се вече?
Холографът угасна.
