— Как да ти благодаря, загдето се притече на помощ на един чужденец? Съмнявам се, че сам щях да успея да се справя с двамата.
Чувек неодобрително вдигна длан.
— Не се боя от такива. Те са просто едни улични хулигани. Трябваше само да ми паднат в ръцете… естествено и в твоите.
— Доста опасен хват имаш — умислено каза Селдън.
Чувек с усмивка сви рамене.
— И твоя си го бива. — И без да променя тона си, добави: — Хайде, по-добре да се махаме оттук. Губим си времето.
— Защо да трябва да се махаме? Да не се опасяваш, че тия двамата ще се върнат?
— Не и докато са живи. Само че някои от смелите люде, които бяха в парка, когато биячите дойдоха, и дето се изметоха толкоз бързо от желание да си спестят неприятната гледка, сигурно са алармирали полицията.
— Чудесно. Разполагаме с имената на хулиганите. И можем да ги опишем достатъчно добре.
— Да ги опишем? Защо й е на полицията да ги търси?
— Извършиха нападение…
— Я не ставай глупав. По нас няма и драскотина, а те направо плачат за болница, особено Ейлем. Ние сме тези, които ще бъдат обвинени.
— Но това е невъзможно. Тези хора бяха свидетели на факта, че…
— Никакви хора няма да бъдат разпитани. Селдън, вкарай си това в главата, тия двамата дойдоха, за да те открият — точно теб. Казано им е, че носиш хеликонски дрехи, и сигурно си бил доста точно описан. Може би дори са им подхвърлили холография. Подозирам, че са били изпратени от някого, който контролира полицията, така че нека не се бавим повече.
Журналистът бързо тръгна, а ръката му сграбчи, предмишницата на Селдън. Хари усети, че няма как да се освободи от този хват и го последва, чувствайки се като дете в ръцете на някоя буйна гувернантка.
Мушнаха се в един пасаж и преди още очите на Селдън да привикнат към по-слабото осветление, зад гърба им се чу скърцане на спирачки.
— Ето ги — измърмори Чувек. — По-бързо, приятелю!
Скочиха на една подвижна лента и се изгубиха в тълпата.
7
Селдън се бе опитал да убеди Чувек да го отведе в хотелската му стая, но журналистът не искаше и да чуе за това.
— Да не си луд? — бе рекъл той шепнешком. — Нали тъкмо там ще те чакат.
— Но всичките ми вещи също ме чакат там.
— Тогава и на едните, и на другите ще им се наложи да те почакат…
Намираха се в малка стаичка на приятна постройка апартаменти под наем. Ученият едва сега огледа по-внимателно едностайната квартира. Нямаше каквито и да е приспособления за готвене или миене, това обясняваше защо Чувек го бе завел преди малко до общата баня в края на коридора. Някой влезе точно когато Седдън привършваше с тоалета си. Непознатият беше хвърлил бърз и любопитен поглед — по-скоро към дрехите му, отколкото към самия него — и сетне извил очи встрани.
Селдън спомена това на Четър, който поклати глава и заяви:
— Ще трябва да се избавим от твоите дрехи. Много жалко, че Хеликон е толкова изостанал от модата…
Математикът нетърпеливо го прекъсна:
— Всичко туй не са ли твои фантазии, Чувек? Въпреки че звучи убедително, може би е просто някаква ъ-ъ-ъ…
— Да не се запъна на „параноя“?
— Добре де, запънах се. Но не е ли тъкмо така?
— Би ли поразмислил малко? — спокойно подзе другият. — Аз не мога да се аргументирам математически, но ти сто на сто си се срещнал с императора. Не отричай. Той е поискал нещо от теб и ти не си му го дал. Това също не го отричай. Предполагам, че е било свързано с идеята ти за предсказване на бъдещето и ти си му отказал. Може би Демерцел е решил, че се преструваш, че искаш да си вдигнеш цената или пък и някой друг също наддава. Кой знае? Казах ти, че ако първият министър поиска, ще те спипа където и да си. Казах ти го още преди ония двама плиткоумници да се появят на сцената. Аз съм журналист, а освен това съм транторианец. Зная как стават тия работи. По едно време Ейлем рече „Той ни трябва“. Това спомняш ли си го?
— Сега си спомням — кимна Селдън.
— За него аз бях само „баш лакея“, който трябваше бъде държан встрани, докато той свършеше истинската работа…
Чувек седна на стола и посочи леглото.
— Опъни се, приятелю. Настани се удобно. Който и да е изпратил онези двамината — а според мен това е Демерцел — може да прати и други, така че ще се наложи да се отървем от тия твои дрехи. Мисля, че всеки хеликонец в този сектор, когото уловят в одежди от неговия свят, ще си има неприятности, докато не докаже, че не е Хари Селдън…
— О, я стига!
— Говоря сериозно. Ще трябва да си свалиш дрехите и да ги атомизираме, когато успеем да се доберем достатъчно близо до някое устройство за отпадъци, без да ни видят. А преди да можем да направим това, ще се наложи да ти намеря един транторски костюм. Ти си по-дребен от мен, ще го имам предвид. Няма да е от голямо значение, ако не ти пасне съвсем точно…
Селдън поклати глава.
— Нямам пари да го платя. Каквито средства притежавам, а те не са много, са в сейфа ми в хотела.
— За това ще се безпокоим някой друг път. Просто трябва да останеш тук час-два, докато аз потърся навън необходимите дрехи.
Ученият разпери ръце и примирено въздъхна.
— Добре. Щом е толкова важно, ще остана.
— Нали няма да се опиташ да се върнеш в хотела си? Честна дума?
— Честна математическа. Само че наистина ми става неудобно от всички грижи, дето ти се отварят заради мен. А и заради разходите. В края на краищата, въпреки тези твои приказки за Демерцел, побойниците май не се канеха да ме наранят или отведа. Единственото, което ме заплашваше, беше да ми свалят дрехите.
— Нищо подобно. Канеха се да те отведат на космопорта и да те качат на първия кораб за Хеликон.
— Това беше глупава заплаха; няма защо да я взимаш насериозно.
— Защо да не я взимам насериозно?
— Ами нали и без туй заминавам за Хеликон. Аз им го казах. Утре заминавам.
— И все още ли смяташ да заминеш утре?
— Определено. Защо не?
— Има сума ти основания да не го правиш.
Селдън изведнъж се ядоса.
— Стига, Чувек, няма повече да играя тази игра. Свърших си работата тук и искам да си ида у дома. Ако билетите ми не бяха в хотела, щях да се опитам да ги презаверя за отпътуване още днес. Наистина!
— Не можеш да се върнеш на Хеликон.
Лицето на учения пламна.
— Защо да не мога? Да не би и там да ме чакат?
Чувек кимна.
— Не се пали излишно, приятелю. Би трябвало и там да те чакат. Ако отидеш на Хеликон, все едно че си в ръцете на Демерцел. Хеликон е добра, безопасна имперска територия. Случвало ли се е някога да е въставал или да е преминал под флага на някой противник на императора?
