— Продължавам да го твърдя.
Лека усмивка изкриви устните на Дорс.
— Тогава, Хари, какво всъщност правиш, като търсиш някакво решение на този проблем?
— Не знам. Кълна ти се, че не знам. Само че Четър Чувек ужасно иска да намеря решение и по някаква причина на мен пък ужасно ми се иска да го зарадвам. Той е толкова убедителен…
— Да, зная.
Селдън пусна този коментар покрай ушите си, макар леко да се намръщи. После продължи:
— Чувек твърди, че империята се разпада, че тя ще се сгромоляса, че психоисторията е единствената надежда за спасението й или поне за смекчаването на последствията от това сгромолясване и че без нея човечеството ще бъде унищожено или, най-малкото, ще мине през дълъг период на всеобщи страдания. Той като че ли възлага на мен отговорността за предотвратяването на всичко това. Е, империята положително ще издържи докато съм жив, но ако искам да живея спокойно, трябва да се опитам да сваля тази отговорност от раменете си. Трябва да убедя и него, и себе си, че психоисторията не е практично нещо, че въпреки теорията тя не може да се разработи. Така че се налага да проследявам колкото мога повече нишки и да доказвам, че никоя от тях не води до никъде.
— Нишки ли? Както тази да се върнеш назад във времената, когато обществото е било по-просто, отколкото е сега?
— Много по-малобройно и далеч не тъй сложно.
— И да покажеш, че и в този случай идеята няма практическа стойност?
— Да.
— Само че кой ще ти обрисува този по-ранен свят? Дори ако микогенците имат някаква последователна и непротиворечива картина на праисторическата Галактика, Слънцар Четиринадесети положително не би я описал на един туземец. Никой тук няма да го стори. Това общество е врастнало навътре в себе си — колко пъти вече го повтаряме? — и неговите членове са почти параноично подозрителни към другосветците. Нищо няма да ни кажат.
— Ще трябва да помисля по какъв начин да убедя някои от тях да се разприказват. Например тези Сестри…
— Те дори няма да те чуят, тъй като си мъж, също както Слънцар не чуваше мен. А и да ти проговорят, едва ли ще е нещо повече от зазубрени реплики.
— Все отнякъде трябва да започна.
— Добре де, нека помисля — тръсна глава Дорс. — Четър рече, че се налага винаги да те пазя, и аз го тълкувам в смисъл, че когато мога, трябва да ти помагам. Какво зная за религията? Виждаш ли, това няма нищо общо с моята област. Винаги съм си имала работа с икономически, а не с философски фактори, но човек не може да разцепи историята на спретнати, малки, неприпокриващи се дялове. Например когато имат успех, религиите проявяват тенденция да натрупват богатства, а това би могло да се прояви в сериозно изкривяване на икономическото развитие на дадено общество. Ха, ето ти едно от многобройните правила на човешката история, които ще трябва да изведеш от своите основни закони на хуманиката или както там я нарече. Само че… — Гласът й затихна, защото тя потъна в размисъл.
Математикът внимателно наблюдаваше как зениците й се разшириха, сякаш Дорс се вглеждаше нейде дълбоко в себе си.
Най-накрая младата жена рече:
— Това не е правило без изключения, но ми се струва, че в много случаи една религия има книга или книги от особена важност; такива, които излагат нейните ритуали, нейния възглед за историята, нейната свещена поезия и кой знае още какво. Обикновено тези книги са открити за всички и са средство за прозелитиране8. Понякога обаче са тайни.
— Смяташ ли, че Микоген може да има такива книги?
— Да ти кажа честно — умислено отвърна историчката. — никога не съм чувала за нещо такова. Сигурно щях да зная, ако съществуваха съвсем явно — което означава, че или не съществуват, или ги пазят в тайна. Но и в двата случая ми изглежда, че вероятността да ги видиш ще е нищожно малка.
— Е, поне имам отправна точка — мрачно заяви Селдън.
41
Сестрите се върнаха горе-долу два часа след като Хари и Дорс бяха привършили обяда си.
И двете се усмихваха, а Дъждокапка Четиридесет и трета, по-намусената, подаде на туземката някаква сива фуста, за да я огледа.
— Много е привлекателна — усмихна се широко Дорс и закима с почти стопроцентова искреност. — Харесва ми тая хитроумна бродерия.
— О, това не е нищо особено! — изчурулика Дъждокапка Четиридесет и пета. — Просто една от старите ми дрехи и едва ли ще ти легне добре, понеже си по-висока от мен. За известно време обаче сигурно ще ти свърши работа, а пък дотогава ние ще те заведем в най-добрата фустарница, за да си подбереш няколко, които идеално ти стават и отговарят на вкуса ти. Сама ще видиш.
С малко нервна усмивчица Дъждокапка Четиридесет и трета — без да каже нищо и с поглед, впит в земята — подаде още една бяла фуста на Дорс. Фустата бе прилежно сгъната. Историчката дори не направи опит да я разгъне, а тутакси я прехвърли на Селдън.
— Като съдя по цвета, мисля, че е за теб, Хари.
— Предполагам — рече той — но я върни на Сестрата. Тя не я даде на мен.
— О, Хари — почти безгласно се възпротиви Дорс и леко поклати глава.
— Не — твърдо отвърна математикът. — Не я даде на мен. Върни й я и аз ще изчакам да ми я връчи.
Дорс се поколеба, сетне със свито сърце опита да подаде фустата на Дъждокапка Четиридесет и трета.
Сестрата сложи ръце зад гърба си и се дръпна настрани, а животът сякаш се изцеди от лицето й. Дъждокапка Четиридесет и пета хвърли светкавичен поглед към Селдън, а сетне чевръсто пристъпи към Дъждокапка Четиридесет и трета и я прегърна.
— Стига, Хари — настоя историчката. — Сигурна съм, че на Сестрите не им е разрешено да говорят с мъже, които не са им роднини. Каква полза има да я измъчваш? Тя нищо не може да стори.
— Не ми се вярва — отсече Селдън. — Ако такова правило съществува, то се отнася само до Братята. Много се съмнявам, че изобщо някога е виждала туземец.
Дорс меко попита Дъждокапка Четиридесет и трета:
— Сестро, виждала ли си по-рано туземец или туземка?
Последва дълго колебание, изместено от бавно и отрицателно поклащане на главата.
— Е, видя ли? — разпери ръце ученият. — Ако действително съществува обет за мълчание, той се отнася единствено до Братята. Щяха ли да изпратят тези млади жени — добре, тези Сестри — да се занимават с нас, ако имаше правило, дето да им забранява да разговарят с туземци?
— Хари, възможно е да са мислили, че те ще разговарят само с мен, а аз — с теб.
— Дрън-дрън! Не вярвам и няма да го повярвам. Аз не съм просто някакъв натрапник, а почетен гост на Микоген. Четър Чувек е помолил да се отнасят така с мен и самият Слънцар Четиринадесети ме ескортира дотук. Ще вляза във връзка с този Слънцар и здравата ще му се оплача.
Дъждокапка Четиридесет и пета се разхълца, а Дъждокапка Четиридесет и трета, макар да запази относителната си неподвижност, все пак леко се изчерви.
Дорс се накани отново да възрази, но Селдън я спря с кратък заповеден жест на дясната си ръка, а сетне кръвнишки се втренчи в Дъждокапка Четиридесет и трета.
И най-после тя заговори, без да цвърчи. Вместо това гласът й хрипкаво потрепваше, сякаш трябваше да го насилва да звучи в посоката, където стоеше мъжът, и беше принудена да го върши напук на всичките си инстинкти и желания.
— Не трябва да се оплакваш от нас, туземецо. Няма да е справедливо. Ти ме насилваш да нарушавам обичая на нашите хора. Какво искаш?
Селдън моментално се усмихна обезоръжаващо и протегна ръка.
