— Одеянието, което ми донесе. Фустата.
Тя също протегна ръката си и остави дрехата в неговата длан.Математикът леко се поклони и с топъл глас каза:
— Благодаря ти, Сестро — след което хвърли един светкавичен поглед към Дорс, сякаш за да изтъкне: „Виждаш ли?“
Историчката обаче ядно зяпаше встрани.
Докато я разгъваше, той видя, че във фустата няма нищо отличително (очевидно бродерията и украсата бяха предназначени само за женските), но заедно с нея откри и пояс с пискюли, който явно се носеше по някакъв специален начин. Сигурно щеше да го разгадае.
— Ще отида в банята и ще облека това нещо — каза той. — Предполагам, че няма да ми отнеме повече от минута.
Пристъпи в малката стаичка и установи, че вратата не иска да се затвори след него. Дорс също се опитваше да влезе вътре.
— Какво правиш? — яростно изсъска тя, когато и двамата се озоваха в банята. — Ти си бил много жесток човек, Хари! Защо се държиш така с бедната жена?
— Трябваше да я накарам да ме заговори — отвърна раздразнено Селдън. — Разчитам на нея за информация, знаеш го. Съжалявам, че се наложи да бъда жесток, но как иначе бих сломил забраните, които я сковават?
Щом излезе от банята, откри, че Дорс също е облякла фустата си.
Въпреки лисата глава, с която я даряваше шапчицата, и присъщата на дрехата й безформеност, тя все пак изглеждаше твърде привлекателна. Кройката на робата някак си загатваше за фигурата й, без ни най- малко да я разкрива. Поясът й беше по-широк от неговия и с по-различен оттенък на сивото. Нещо повече, отпред той се придържаше чрез две блестящи закопчалки от син камък. Жените, помисли математикът, успяват да се разкрасят и при най-неблагоприятни за това условия.
— Ха така! — с явно задоволство възкликна Дорс. — Сега си досущ като микогенец. Ако не друго, Сестрите ще могат да разведат по магазините и двама ни.
— Да — кимна Селдън — но след туй искам Дъждокапка Четиридесет и трета да ме придружи из микрофермите.
Очите на споменатата Сестра се разшириха и тя бързо отстъпи назад.
— Бих желал да ги видя — спокойно поясни ученият.
Дъждокапка Четиридесет и трета бързо погледна към Дорс.
— Туземко…
Селдън я прекъсна:
— Може би ти нищо не знаеш за фермите, Сестро.
Това, изглежда, закачи оголен нерв. Микогенката високомерно повдигна брадичка и все тъй подчертано се обърна към спътничката му:
— Аз съм работила на микрофермите. Всички Братя и Сестри по едно или друго време работят там.
— Добре тогава, направи с мен една обиколка — настоя Селдън — и нека не започваме спора отново. Аз не съм някой Брат, с когото да ти е забранено да говориш и въобще да имаш някакво вземане-даване. Аз съм туземец и почетен гост. Нося тази шапчица и тази фуста, за да не привличам излишно погледите, но иначе съм учен и докато съм тук, трябва да работя. Не мога да стоя в стаята и да зяпам стените. Искам да видя единственото, което вие притежавате, а останалата част от Галактиката не — вашите микроферми. Мисля, че би следвало да се гордеете, когато ги показвате.
— Гордеем се — рече Дъждокапка Четиридесет и трета, като най-после се обърна към него — и аз ще ти ги покажа. Не смятам обаче, че ще научиш някоя от нашите тайни, ако това целиш. Утре сутрин ще ти покажа микрофермите. Би ми отнело известно време да уредя обиколката.
— Ще изчакам до утре сутринта — сговорчиво отвърна Селдън. — Само че обещаваш, нали? Имам ли честната ти дума?
С явно презрение в гласа си Дъждокапка Четиридесет и трета заяви:
— Аз съм Сестра и правя това, което казвам; ще държа на думата си, дори когато е дадена на туземец.
При последните слова гласът й стана леден, а очите й се разшириха и заблестяха. Математикът се зачуди какво ли й минава през ума в този момент и кой знае защо усети безпокойство.
42
Прекара неспокойна нощ. Като за начало, Дорс обяви, че ще го придружи по време на обиколката, и той енергично възрази.
— Всичко, което целя — обясни й — е да я накарам да говори свободно, да я сблъскам с непозната обстановка — насаме с мъж, та бил той и туземец. След като веднъж е пренебрегнала обичаите, ще й бъде по-лесно да ги наруши и в по-голяма степен. Докато, ако сме заедно, отново ще иска да говори на теб и за мен ще останат само трохите.
— Ами ако в мое отсъствие ти се случи нещо лошо, както стана на Горната страна?
— Какво да ми се случи? Моля те! Искаш ли да ми помогнеш, стой настрани. В противен случай вече нищо няма да правя заедно с теб. Не се шегувам, Дорс. За мен това е страшно важно. Колкото и да те харесвам, не бих искал да ми се пречкаш… за него.
Тя се съгласи с огромно нежелание.
— Тогава поне обещай, че ще се държиш добре с нея!
— Мен ли трябва да пазиш или Дъждокапка? — ухили се Селдън. — Уверявам те, че не съм се отнесъл сурово с микогенката просто за удоволствие, нито пък че в бъдеще ще го направя.
Мисълта за това скарване с Дорс — всъщност първото им скарване — го държа буден през по-голямата част от нощта; както и упорито човъркащото подозрение, че двете Сестри може да не пристигнат сутринта въпреки обещанието на Дъждокапка Четиридесет и трета.
Те обаче дойдоха малко след като приключи с оскъдната си закуска (беше решил да не надебелява заради лакомията си) и тъкмо навличаше фустата, която му пасна отлично и на чийто пояс отдели специално внимание.
Все още с намек за ледени късчета в гласа си Дъждокапка Четиридесет и трета каза:
— Ако си готов, туземецо Селдън, моята сестра ще остане с туземката Венабили — гласът й вече не беше нито чуруликащ, нито хрипкав. Явно през нощта и тя бе положила усилия, упражнявайки се как да разговаря с човек, който е мъж, но не е Брат.
Селдън се запита дали също като него почти не беше спала и отвърна:
— Напълно съм готов.
Половин час по-късно Дъждокапка Четиридесет и трета и Хари Селдън вече се спускаха равнище след равнище. Въпреки че часовникът показваше дневно време, осветлението бе сумрачно и по-мъждиво, отколкото където и да било другаде на Трантор.
Нямаше никаква очевидна причина за това. Изкуственото дневно осветление, което бавно напредваше по транторската сфера, положително вече би трябвало да достигне и до сектор Микоген. Сигурно придържайки се към някакъв примитивен навик, самите микогенци искаха то да е такова. Във всеки случай очите на Селдън неприятно бавно се пригаждаха към позатъмнените околности.
Опитваше се спокойно да гледа минувачите, независимо дали те са Братя или Сестри. Предполагаше, че сигурно вземат него и Дъждокапка Четиридесет и трета за Брат и неговата жена, и че няма да им обърнат особено внимание, стига той да не направи нещо, с което да го привлече.
За беля изглеждаше, че Дъждокапка Четиридесет и трета иска да бъде забелязана. Тя говореше немногословно и на нисък глас, излизащ от почти плътно стиснатите й устни. Ясно бе, че компанията на един мъж, който не би трябвало да е с нея, макар и никой друг да не знаеше този факт, подронва самоувереността й. Селдън бе съвсем сигурен, че ако я помоли да се отпусне, ще я накара да се почувства още по-неловко.
Сега не слизаха с асансьор, а с движещи се платформи, оформени като стълби, и винаги по две — едната отиваше нагоре, а другата се спускаше. Дъждокапка Четиридесет и трета ги наричаше „ескалатори“.
