напомни за него.
— Положително не е било агнешко.
— Нали ти казах, че се съмнявам дали изобщо е било месо. А и не мисля, че който и да е извън Микоген ще яде такива неща. Сигурна съм, че и императорът не би могъл. Бас държа, че каквото и да продават микогенците, ще е от най-долно качество. Очевидно запазват най-доброто за себе си. Хари, по-добре ще е да не оставаме прекалено дълго тук. Ако свикнем да се храним по тоя начин, никога повече няма да ни харесват ония нещастни манджи навън… — и тя внезапно и високо се разсмя.
Селдън също се посмя от сърце. Отпи още една глътка от плодовия сок, който възбуждаше вкуса повече от всичко друго дето някога му се бе случвало да пие, и каза:
— Знаеш ли, когато Чувек ме доведе в Университета, спряхме в един крайпътен ресторант и ядохме някаква храна, здравата подправена с мая. Вкусът й… Не, вкусът й нямаше никакво значение, но тогава не бих си и помислил, че е възможно микрохраната да изглежда така. Ще ми се Сестрите още да са тук. Би било вежливо да им благодарим.
— Струва ми се, че те напълно съзнаваха какво ще изпитаме. Докато ястието се загряваше, отбелязах колко прекрасно мирише, а те рекоха едва ли не с безразличие, че вкусът му после ще е още по-добър.
— Предполагам, че го е казала по-възрастната.
— Да. Младичката само се изкикоти. Между другото, Хари, те ще се върнат. Ще ми донесат една фуста, за да мога да изляза и да огледам магазините заедно с тях. Дадоха ми да разбера, че ако ще се появявам на обществено място, трябва да си сваля грима. Щели да ми помогнат да си купя няколко фусти с добро качество и да ми покажат къде мога да намеря всевъзможни полуготови ястия; всичко, което след туй съм трябвало да направя, било да ги затопля. Обясниха ми, че благоприличните Сестри никога не биха го сторили, а щели да започнат готвенето от самото начало. Всъщност някои от ястията, които приготвили за нас, също били просто подгрети и те специално се извиниха за това. Не пропуснаха обаче да намекнат, че не може да се очаква от едни туземци да оценят истинския майсторлък в готвенето, така че и просто подгрятата готова храна щяла да ни хареса. Между другото, изглежда приемат като нещо съвсем естествено аз да се занимавам изцяло с пазаруването и готвенето…
— Както казваме у дома, „Когато си на Трантор, прави каквото правят транторианците“.
— Е да, бях сигурна, че в случая отношението ти ще е точно такова.
— Аз съм просто един… туземец — отвърна Селдън.
— Гледай да не ти стане обичайното оправдание — подхвърли с лека усмивка Дорс.
Математикът се облегна назад с приятното усещане за добре напълнен стомах и рече:
— Слушай, ти си от две години на Трантор, така че може би разбираш някои неща, които аз не схващам напълно. Смяташ ли, че тази странна социална система, дето я имат микогенците, е част от свръх-на-ту-ра- лис-тич-ния им мироглед?
— Свръхнатуралистичен ли?
— Да. Не си ли чувала подобно понятие?
— Какво имаш предвид под „Свръхнатуралистичен“?
— Очевидното. Вяра в същества или същности, които са независими от естествените закони — например не са обвързани с този за запазване на енергията или, да речем, с определени характеристики на движението.
— Разбирам. Питаш дали Микоген е религиозна общност.
Беше ред на Селдън да се изненада.
— Религиозна?
— Да. Това е доста архаичен термин, но ние, историците, го използваме. Впрочем нашите проучвания са бъкани с архаични термини. „Религиозен“ не е точен еквивалент на „свръхнатуралистичен“, макар и да съдържа подобно значение. Аз обаче не мога да отговоря на въпроса ти, тъй като никога не съм правила каквото и да било специално проучване на Микоген. Все пак от малкото, което съм видяла от това място, и съдейки по историческите си познания за религията, не бих се изненадала, ако микогенското общество действително има религиозен характер.
— А ще се изненадаш ли, ако микогенските легенди също излязат религиозни?
— Не, мисля, че не.
— И поради това не са възникнали на историческа основа?
— Не е задължително да е тъй. Въпреки изкривяванията и свръхнатуралистичните примеси, ядрото на легендите пак може да си е автентично историческо.
— Аха — кимна Селдън и отново потъна в мислите си.
След известно време Дорс наруши настъпилата тишина.
— Разбираш ли, не е толкова необичайно. На много светове има значителни религиозни влияния. През последните няколко века, откакто империята е станала по-неспокойна, те дори са се засилили. На Сина например поне една четвърт от населението изповядва тритеизъм.
Селдън отново със съжаление осъзна собственото си невежество в областта на историята.
— Имало ли е такива времена — попита той — когато религията е била по-забележителна от днес?
— Разбира се. В добавка непрекъснато избуяват нови разновидности. Микогенската религия, каквато и да е тя, може и да е относително нова и ограничена единствено до самия Микоген. Без основно проучване не бих могла да…
— Дорс, хайде да се върнем към основната идея! Как смяташ, дали жените са по-склонни да бъдат религиозни от мъжете?
Историчката изненадано вдигна вежди.
— Не съм сигурна дали можем да допуснем нещо толкова опростено. — Тя също се позамисли. — Предполагам, че тези елементи от една популация, които имат по-малко участие в материалния свят, са по- склонни да търсят утеха в онова, което наричаш свръхнатурализъм. Говоря за бедните, обезнаследените, обезправените… Доколкото свръхнатурализмът до голяма степен се припокрива с религията, те действително могат да се окажат по-религиозни. Очевидно обаче и в двете посоки съществуват изключения. Мнозина от обезправените може да нямат религия; мнозина от богатите, властващите и задоволените да са силно вярващи…
— А няма ли да съм прав, ако допусна — започна Селдън — че в Микоген, където жените, изглежда, са третирани като получовеци, те ще са по-религиозни от мъжете и по-заинтересувани от легендите, на които държи обществото?
— Не бих заложила живота си на това, Хари, но с готовност ще рискувам седмичния си доход.
— Добре — умислено рече математикът.
Дорс му се усмихна.
— Ето ти още едно късче от твоята психоистория. Правило 47 854-то. Потиснатите са по-религиозни от задоволените.
Той поклати глава.
— Не си прави майтап, Дорс. Знаеш, че не търся отделни правилца, а обобщения. Не искам наличие на религиозност като резултат от стотина специфични условия. Искам нещо, заради което, след като го подложа на обработка чрез някаква система на математизираната логика, да мога да кажа: „Аха, тази група хора ще е склонна да бъде по-религиозна от онази, при условие че се спазват следните критерии… и поради това, когато човечеството се сблъска с такива стимули, то ще реагира с такива и такива действия.“
— Какъв ужас! — възкликна Дорс. — Ти разглеждаш човешките същества като прости механични устройства. Натисни този бутон и ще получиш ето тая гримаса.
— Не, защото едновременно ще се натискат множество бутони, и то с различна сила, и ще се получават толкова много най-разнообразни реакции, че като цяло предвиждането на бъдещето ще добие статистически характер, а отделният човек пак ще си остане свободно действащ.
— Как може да си сигурен в това?
— Не съм сигурен — отвърна троснато Селдън. — Или най-малкото, не го знам. Чувствам, че трябва да е така. Смятам, че нещата би трябвало да са така поставени. Ако успея да открия аксиомите, фундаменталните закони на, тъй да се каже, науката хуманика, и необходимата математическа процедура към нея, ще се сдобия с моята психоистория. Вече съм доказал, че теоретически тя е възможна…
— Но е непрактична, нали?
