— Едва ли — усъмни се Селдън, но въпреки това изрецитира: — Номерът на това устройство е 6LT- 3648A. Това ще ви свърши ли работа?… Добре, откъде да разбера как да го използвам правилно и, ако е там въпросът, как да използвам кухнята?… Какво искате да кажете с вашето „всичко работи по нормалния начин“? Това изобщо не ми е от полза… вижте какво, аз съм ъ-ъ-ъ… туземец и почетен гост. Не зная какъв е нормалният начин… Да, съжалявам, че имам такова произношение и се радвам, че можете да разпознаете един туземец само по гласа… Казвам се Хари Селдън.
Настъпи пауза и той вдигна очи към Дорс с измъчена физиономия. После отново заговори:
— Трябваше да ме потърси? Предполагам, ще ми каже, че не е могъл да ме намери… О, хванали сте ме натясно? Хубаво! В такъв случай можете ли да ми дадете информация?… Да… Да… Да, и как мога да се обадя на някого извън Микоген?… Аха, а тогава как бих могъл да се свържа например със Слънцар Четиринадесети?… Добре де, с неговия помощник или адютант, или каквото е там?… Аха… Благодаря ви.
Математикът остави микрофона, откачи с известна трудност слушалчицата от ухото си, изключи цялото съоръжение и рече:
— Те са уредили някой да ни показва всичко, което трябва да знаем, но не могат да ни информират, кога ще дойде нашият гид. Невъзможно е да се звъни извън Микоген; във всеки случай, не и с това нещо; така че поне засега няма начин да се свържем с Чувек. А ако поискам да се срещна със Слънцар Четиринадесети, ще трябва да изслушам купища дивотии. Може обществото им и да е равноправно, но изглежда има изключения, за които, бас държа, никой няма да си признае открито.
Той погледна часовника си.
— Във всеки случай, Дорс, не възнамерявам да чета някаква си готварска книга, нито пък — академични есета. За съжаление още съм по университетското време, така че не знам дали сега тук е моментът за лягане например, но пък изобщо не ме е еня! По-голямата част от нощта не съм мигнал и бих искал да поспя.
— Нямам нищо против. И аз съм уморена.
— Благодаря ти. А щом се наспим и започне новият ден, смятам да помоля да ме разведат из своите плантации за микрохрана.
Дорс го погледна стреснато.
— И това ли те интересува?
— Не кой знае колко, но след като е единственото, с което се гордеят, би следвало да им е приятно да говорят за него. Може би, като проявя целия си чар, ще успея да ги накарам да кажат нещичко и за легендите си.
— Надявам се — недотам уверено заяви Дорс — но ми се струва, че няма да подхлъзнеш микогенците толкова лесно.
— Ще видим — мрачно заяви Селдън. — Тъй или иначе, искам да се добера до техните предания.
38
Следващото утро завари Хари отново да използва устройството за повикване. Беше раздразнен, защото преди всичко друго изпитваше глад.
Опитът му да се свърже със Слънцар Четиринадесети бе отбит от някого, който настояваше, че вождът не трябва да бъде обезпокояван.
— Защо пък не? — попита Селдън, зъл като оса.
— Очевидно не е нужно да отговарям на този въпрос — долетя хладният глас отсреща.
— Не ни доведоха тук, за да бъдем затворници — рече Селдън със също толкова хладен тон. — Нито пък за да умрем от глад.
— Сигурен съм, че имате кухня и големи количества хранителни припаси.
— Да, имаме! Само че не знам как да използвам кухненските уреди, нито как да приготвя храната — сурова ли да я ям, да я пържа ли, да я варя ли, да я пека ли…
— Не мога да повярвам, че сте невежа в това отношение.
Дорс, която по време на разговора припряно крачеше напред-назад, посегна към устройството, но Селдън отблъсна ръката й и прошепна:
— Този ще прекъсне веднага, ако някоя жена се опита да му проговори.
След което заяви в микрофона по-твърдо от всякога:
— Какво вярвате и какво не, мен не ме интересува. Изпратете тук някого, който да може да направи нещо и да ни помогне, защото в противен случай, когато се свържа със Слънцар Четиринадесети, както най-накрая без съмнение ще направя, вие ще си платите за нехайството.
Въпреки всичко минаха два часа, преди някой да пристигне (през което време Селдън изпадна в дива ярост, а Дорс правеше безуспешни опити да го успокои).
Новодошлият беше млад мъж, чиято гола глава бе изпъстрена с лунички и който вероятно при други обстоятелства би бил риж.
Носеше няколко тенджерки и изглежда тъкмо се канеше да обясни как се употребяват, но изведнъж се обърка и панически се извърна с гръб към Селдън.
— Туземецо — явно развълнуван, рече той — вашата шапчица не е добре нагласена!
Математикът, чието търпение бе прехвърлило границите си, изръмжа:
— Това изобщо не ме тревожи.
Дорс обаче сговорчиво каза:
— Хари, дай да ти я наглася. Просто тук отляво е прекалено високо.
— Младежо, сега можете да се обърнете — изсумтя след процедурата Селдън. — Как се казвате?
— Аз съм Сивоблак Пети — не много уверено отвърна микогенецът, докато се извръщаше, за да погледне с опасение към госта. — Послушник съм. Донесох ви ядене. — Той отново се поколеба. — От собствената ми кухня е и го приготви мойта жена, туземецо.
Нареди тенджерките на масата и Селдън веднага повдигна капака на едната, душейки подозрително съдържанието й. Сетне изненадано погледна към Дорс.
— Знаеш ли, не мирише лошо.
Тя кимна.
— Прав си. И аз го подушвам.
— Не е тъй горещо, както би трябвало — извинително се обади Сивоблак. — По пътя изстина. Във вашата кухня трябва да имате съдове и прибори.
Дорс измъкна каквото бе нужно и след като обилно и доста лакомо се нахраниха, Селдън пак изпадна в учтиво настроение.
Историчката, която разбираше, че младежът ще се чувства неудобно насаме с една жена и още по- неловко, ако тя го заговори, отхвърли тази възможност и откри, че й се полага да отнесе тенджерките и чиниите в кухнята и да ги измие — естествено след като първо разгадае как се управлява миячната машина.
Междувременно Селдън попита за местното време и малко сконфузено рече:
— Искате да кажете, че сега е посред нощ?
— Наистина, туземецо — кимна Сивоблак. — Именно затова отне известно време да задоволим нуждите ви.
Ученият изведнъж проумя защо не можеше да обезпокоят Слънцар и си представи как е трябвало да събудят жената на послушника, за да му приготви ядене. Съвестта го загриза.
— Съжалявам — рече той. — Ние сме туземци и не знаехме как да използваме кухнята, за да приготвим храната. Дали би могъл някой да дойде сутринта и да ни инструктира както си му е редът?
— Това, което мога да сторя — помирително каза Сивоблак — е да накарам да ви пратят две Сестри. Моля за извинение, туземецо, че ще ти се наложи да изтърпиш женското присъствие, но те разбират от тия неща.
Дорс, която се бе появила от кухнята, рече (изглежда преди да се досети къде й е мястото в мъжкото общество на микогенците):
— Чудесно, Сивоблак. Ще се радваме да посрещнем Сестрите.
