казваш, че на неофициално равнище Хеликон е по-благопристоен от Сина, а на официално е по-малко благопристоен. Така ли е?
— Говорех само за младежа, който е сложил ръка на бедрото ти, и за себе си. Не мога да съдя доколко достоверни сме двамата като социологическа извадка. Лесно мога да си представя обаче как биха изглеждали няколко съвършено благоприлични индивиди и на двата свята, както и няколко откачалки…
— Става дума за обществения натиск, Хари. Аз не съм галактически пътешественик в истинския смисъл на думата, но доста съм се занимавала със социална история. На планетата Дирауд например е имало времена, когато предсватбеният секс е бил абсолютно свободен. За неженените многобройните полови връзки били разрешени, а на публичния секс се гледало с лошо око само когато предизвиквал блокиране на уличното движение. Въпреки това след сватбата моногамията ставала абсолютна и нерушима. Теоретизирало се, че след като човек отначало изпробва всичките си сексуални фантазии, сетне може да улегне и да се заеме със сериозните дела в живота.
— И действала ли е ефикасно подобна аксиома?
— Преди около триста година тази практика се прекратила, но някои от моите колеги твърдят, че това е станало поради външния натиск от други светове, чийто туристически бизнес губел страшно много заради Дирауд. Съществува, разбира се, и общогалактически социален натиск…
— Или може би икономически, поне в този случай?
— Не е изключено. Между другото, докато учех в Университета, имах възможност да изучавам социалния натиск дори и без да пътешествам из Галактиката. Срещала съм се с хора от десетки места на Трантор и извън него и едно от малките забавления в катедрите за обществени науки е тъкмо сравняването на силата на социалните догми. Например имам впечатлението, че тук на Микоген сексът се контролира строго и е разрешен само в рамките на най-свирепи правила, които се налагат още по-твърдо затуй, защото никога не се обсъждат. В сектор Стрилинг сексът също никога не се обсъжда, но поне не се и осъжда. В сектор Дженат, където прекарах една седмица в научни изследвания, сексът се обсъжда безспир, но само за да може да бъде осъден. Мисля, че няма два сектора на Трантор или два свята извън него, в които отношението към този проблем да се покрива напълно.
— Знаеш ли как звучи всичко това в твоята уста? — ухили се Селдън. — Като че ли…
— Ще ти кажа как звучи! Целият този разговор ми изясни едно-единствено нещо. Просто повече не смятам да те изпускам от очи.
— Какво…?
— На два пъти те изтървах: първия — защото прецених неправилно, втория — понеже ти ме накара. И в двата случая очевидно сбърках. Знаеш какво те сполетя първия път.
— Да, но втория път не ме сполетя нищо — възмутено възрази математикът.
— Напротив, само по една случайност не си се напъхал между шамарите. Ами ако те бяха спипали по време на тази сексуална щуротия с една Сестра?
— Това не беше сексуална…
— Ти самият рече, че е била силно възбудена сексуално.
— Обаче…
— Тъй или иначе, допуснал си голяма грешка. Моля те, Хари, набий си го в главата. Отсега нататък никъде няма да ходиш без мен.
— Слушай — с леден тон заяви Селдън — целта ми беше да науча нещо за микогенската история и в резултат от така наречената сексуална щуротия с една Сестра сега имам напълно материална придобивка — Книгата.
— Книгата! Вярно, че е тук. Дай да я разгледаме.
Той я извади и Дорс замислено претегли томчето на дланта си.
— Хари, може да нямаме никаква полза от нея. Не мисля, че ще влезе в който и да е проектор от тия, дето съм виждала. Това значи, че ще трябва да се сдобиеш с микогенски, а те ще поискат да разберат за какво ти е. После ще открият, че разполагаш с тая книга и ще ти я вземат.
Ученият се усмихна.
— Дорс, ако допусканията ти са правилни, подобно заключение е неизбежно. Само че в тоя случай книгата не е от ония, за които си мислиш. Тя не е предназначена за прожектиране. Материалът е отпечатан на различни страници, които се отгръщат. Дъждокапка Четиридесет и трета ми го обясни.
— Печатна книга! — Трудно можеше да се определи дали историчката е повече потресена или развеселена. — Че това си е направо каменната ера.
— Положително е от предимперската — кимна Селдън — но не и много древна. Виждала ли си някога печатна книга?
— Като се има предвид, че съм историк… разбира се, Хари!
— Аха, Ами такава?
Той й подаде Книгата. Дорс я отвори с усмивка. Сетне отгърна на друга страница, бързо прехвърли и останалите.
— Празна е — недоумяващо рече тя.
— Изглежда празна. Микогенците упорстват в примитивизма си, но не прекалено. Придържат се към примитивната същност, но нямат нищо против да използват и модерни технологии, та да я променят за свое удобство. Съгласна ли си?
— Може би, Хари, само че не разбирам напълно за какво говориш.
— Страниците не са празни, а покрити с микротекст. Подай ми я. Ако натисна тази пъпчица от вътрешната страна на корицата… Виж!
Листът, на който беше отворено томчето, изведнъж се покри с редове от букви, които бавно запълзяха нагоре.
— Като въртиш лекичко пъпката в едната или другата посока — обясни Селдън — можеш да промениш бързината на движението така, че то да отговаря на скоростта, с която четеш. Щом отпечатаните редове стигнат до горната си граница, текстът бързо се връща долу и страницата се изключва. Обръщаш на следващата и продължаваш.
— Откъде идва енергията за всичко това?
— Вътре има вградена микробатерия, която работи през целия живот на Книгата.
— Значи, когато се изпразни…
— Изхвърляш я, което, като се има предвид възможността да я похабиш или скъсаш, можеш да направиш и преди батерията да се е изпразнила напълно, и просто се сдобиваш с друг екземпляр. Никога не сменяш източника на енергия.
Дорс пое повторно Книгата и я заоглежда от всички страни. Сетне рече:
— Трябва да призная, че никога не съм чувала за подобно нещо.
— Нито пък аз. Като цяло Галактиката е минала тъй бързо към визуалните технологии, че е прескочила тая възможност.
— Та това също е визуално.
— Да, но не с ортодоксалните ефекти. Този тип обаче си има своите предимства. Съдържа далеч повече информация от една обикновена визуална книга.
— Откъде се включва? — запита историчката. — Аха, чакай да видя, дали мога да я задействам! — Тя отвори случайно на една страница и приведе в движение маршируващите нагоре редове. — Хари, опасявам се, че няма да ти свърши никаква работа. Това е на предгалактически. Нямам предвид самата книга. Говоря за шрифта… за езика.
— А ти можеш ли да го разчетеш, Дорс? Като историк…
— Като историк съм свикнала да боравя с архаични езици, но до известни граници. Този е прекалено древен за мен. Сигурно ще успея да разбера тук-там по няколко думи, но не достатъчно, за да ти бъда полезна.
— Хубаво — каза Селдън. — Ако наистина е толкова древен, значи ще е от полза.
— Не и ако не можеш да го четеш.
— Мога да го чета — заяви математикът. — Текстът сто на сто е двуезичен. Нали не предполагаш, че Дъждокапка Четиридесет и трета е специалистка по толкова древна писменост…
— Ако е подходящо образована, защо не?
