— Защото подозирам, че в Микоген не обучават жените на нищо извън домашните им задължения. Някои от по-учените мъже може и да разчетат това, но всички останали ще имат нужда от превод на галактически. — И той натисна друга пъпчица. — А ето тъй пък излиза преводът.
Отпечатаните редове се смениха със стандартен шрифт и език.
— Чудесно — възхити се Дорс.
— Бихме могли да понаучим туй-онуй от тези микогенци, но не го правим, нали?
— Не сме знаели досега…
— Е, вече го знаем. Впрочем би трябвало от време на време и в Микоген да са идвали външни хора — по търговски или политически причини — защото иначе нямаше да ги има тези винаги готови за използване шапчици. Така че все някой е зървал печатните книги и дори може би е виждал как работят, само че ги е определял като нещо любопитно, но незаслужаващо внимание — просто защото са микогенски.
— А дали си струват вниманието?
— Разбира се. Чувек вероятно би използвал тази липса на интерес към книгите като още едно доказателство за упадъка в империята.
С внезапна възбуда Селдън посочи томчето и заяви:
— Само че аз съм любопитен, така че ще я прочета! И тя може би ще ми даде материал за психоисторията.
— Надявам се — отвърна Дорс — но ако послушаш съвета ми, първо ще поспиш и ще се захванеш с това сутринта, на свежа глава. Няма да научиш много, ако клюмаш над нея.
Математикът се поколеба, а после отбеляза:
— Колко майчински се държиш с мен!
— Грижа се за теб.
— Да, но аз си имам майка на Хеликон. Бих предпочел да си ми приятелка.
— Ако е там работата, аз съм ти приятелка, откакто те срещнах.
Селдън се поколеба, сякаш не бе сигурен каква ще е най-подходящата му реакция. После каза:
— Тогава ще приема съвета ти като от приятелка — и ще поспя, преди да я зачета.
Понечи да остави Книгата на малката масичка между двете легла, но се поколеба и я пъхна под възглавницата си.
Дорс Венабили меко се усмихна.
— Май се боиш да не би да се събудя посред нощ и да прочета нещо от нея, преди ти да си имал тази възможност. Така ли е?
— Е — измънка Селдън, опитвайки се да не изглежда засрамен — може и да е тъй. Приятелството си има някакви граници, а това е моята Книга и моята психоистория.
— Съгласна съм — рече Дорс — и ти обещавам да не се караме по този въпрос. Между другото, когато одеве те прекъснах, ти се канеше да кажеш нещо. Помниш ли?
Селдън се позамисли.
— Не.
Сега, в тъмното той мислеше единствено за Книгата. Изобщо не се сети за историята с ръката върху бедрото. Всъщност вече съвсем я бе забравил, поне с разума си.
47
Венабили се събуди и от циферблата на часовника си разбра, че е минала едва половината от нощния период. Тъй като не чуваше похъркването на Хари, стана й ясно, че леглото му е празно. Ако не бе напуснал апартамента, значи беше в банята.
Почука лекичко на вратата.
— Хари?
Чу неговото отнесено „Влез!“. И влезе.
Капакът на тоалетната седалка бе спуснат и седналият върху му Селдън държеше Книгата отворена в скута си. Съвсем без нужда той поясни:
— Чета.
— Да, виждам. Само че защо по това време?
— Не можех да заспя. Съжалявам.
— Но защо го правиш тук?
— Ако бях включил осветлението, щях да те събудя.
— Сигурен ли си, че Книгата няма собствено?
— Съвсем. Когато Дъждокапка Четиридесет и трета ми обясняваше как действа, нито веднъж не спомена за осветяване. Освен това дори и да има, така ще се изразходва толкова много енергия, че батерията няма да изтрае дълго — гласът му кой знае защо звучеше недоволно.
Дорс каза:
— Можеш да излезеш. Тъй и тъй съм дошла, искам да използвам това място.
Когато се върна, намери го настанен с кръстосани крака в леглото и все още потънал в четене, а стаята — обилно осветена.
— Не ми се виждаш щастлив — отбеляза историчката. — Да не би Книгата да те е разочаровала?
Той вдигна очи към нея и примига разсеяно.
— Да, разочарова ме. Попрочетох оттук-оттам. За повече нямах време. Всъщност това е някаква виртуална енциклопедия и индексът й представлява почти изцяло списък на хора и места, които трудно могат да ми послужат за нещо. Няма много общо нито с Галактическата империя, нито с предимперския Трантор. Занимава се почти изключително с един-единствен свят и доколкото можах да схвана от онова, което прочетох, представлява едва ли не безкрайна дисертация върху вътрешната му политика.
— Може би подценяваш възрастта й. Може би се отнася за периода, когато наистина е имало само един населен свят?
— Да, знам — малко нетърпеливо каза Селдън. — Всъщност аз точно това търсех… разбира се, ако мога да съм сигурен, че става дума за история, а не за легенда. Колебая се. Но не ми се ще да повярвам само защото ми се ще да повярвам!
— Е, в наше време въпросът за произхода от единствен свят е много моден — рече Дорс. — Хората са един единствен вид, разпръснат из цялата Галактика, така че все отнякъде трябва да са произлезли. Поне в момента общоприетият възглед е такъв. Не може да има независими първоизточници, които да са породили едни и същи видове на различните светове.
— Никога не съм смятал, че този аргумент е безусловно верен — възрази Селдън. — Ако хората са се появили на няколко свята като няколко различни вида, защо да не могат по-късно да се кръстосат помежду си и да се получи някакъв промеждутъчен?
— Защото видовете не могат да се кръстосват помежду си. Точно това ги прави видове.
Математикът поразмисли и сетне отхвърли твърдението с тръсване на раменете.
— Добре де, ще оставя това на биолозите.
— Че нали точно те най-много държат на хипотезата за Земята.
— Земята? Така ли наричат този предполагаем първороден свят?
— Земя е популярното му име, а иначе е невъзможно да се определи как са го наричали, ако приемем, че действително е имало такъв свят. И никой няма дори идея къде може да се е намирал…
— Земя! — сви устни Селдън. — На мен ми звучи почти като ругатня. Във всеки случай, ако Книгата се занимава с първоначалния свят, досега не съм попаднал на него. Как точно се пише тази дума?
Тя му показа и той бързо провери в томчето.
— Туй то! Името не е включено в индекса — нито с този правопис, нито с каквато и да е приемлива алтернатива.
— Наистина ли?
— А иначе споменават мимоходом разни други светове. Не дават названия и изглежда хич не се интересуват от тях, освен доколкото са имали пряко влияние върху този местен свят, за който говорят — поне така мога да съдя от прочетеното. На едно място говорят за Петдесетте. Не разбирам какво имат предвид. Петдесет водачи? Петдесет града? Или може би петдесет планети?
