резервоари. Ще се радваме, ако и вие дойдете с нас… а и вашата дъщеричка, стига тя самата да го желае.
— При топляците?! — настръхна госпожа Тайсалвър. — Това не е място за една прилична жена.
Селдън се почувства неудобно заради гафа си,
— Не съм искал да ви засегна.
— Никой не се е и засегнал — намеси се Тайсалвър. — Касилия си мисли, че туй е под нашето достойнство, но доколкото аз не работя там, няма никакво неудобство просто да идем на посещение и да ви ги покажа като на гости. Само че мястото наистина не е уютно и аз никога не бих успял да накарам жена си да се облече подходящо за него.
Изправиха се от полуприклекналите си пози — далянските „столове“ представляваха просто лети седалки на мънички колелца, които се кривяха и при най-малкото движение и караха коленете на Селдън ужасно да се вдървяват. Двамата Тайсалвър обаче бяха усвоили изкуството да седят стабилно и да стават без проблеми, пък и без да им се налага да използват ръцете си, както правеше това Селдън. Дорс също се надигна без видимо усилие и той за сетен път се удиви на вродената й грациозност.
Преди да се разделят по стаите си за нощувка, математикът я попита:
— Сигурна ли си, че не знаеш нищо за тия резервоари? По думите на госпожа Тайсалвър не изглеждат приятно място.
— Не може да са чак толкова неприятни, иначе господин Тайсалвър нямаше да ни вземе на обиколка. Хайде да се задоволим с това и да се оставим да бъдем изненадани!
62
— Ще ви трябва подходящо облекло — каза Джайрад. (Нейде в другата стая госпожа Тайсалвър демонстративно изсумтя.)
Със смътно безпокойство Селдън си припомни за фустите и предпазливо попита:
— Какво имате предвид?
— Нещо леко, каквото нося аз. Една тениска с много къси ръкави, широки панталони, широки гащета, къси чорапи, открити сандали. Приготвил съм всичко.
— Хубаво. Не изглежда зле.
— За гу’жа Венабили също съм приготвил. Надявам се да й станат.
Дрехите, които Тайсалвър им даде (явно те бяха негови собствени), им легнаха добре, макар да се оказаха възтеснички. Щом се приготвиха, сбогуваха се с госпожа Тайсалвър и тя с примирено, но все пак неодобрително изражение застана на прага на вратата за да ги види как потеглят.
Беше равна вечер и над главите им се стелеше приятен сумрак. Ясно бе, че скоро ще замигат уличните лампи. Температурата бе умерена и на практика не се виждаха никакви возила; всичко живо ходеше пеша. Нейде отдалеч долиташе несекващия шум на експреса, а сегиз-тогиз се забелязваха и светлинките му.
Даляните, учудено установи Селдън, като че не вървяха в някаква определена посока. Изглеждаше, че по-скоро са излезли на стъргалото — да се поразтъпчат за удоволствие. Може би тъй като Дал беше пообеднял сектор, както бе намекнал и Тайсалвър, на почит бяха евтините развлечения, а какво би могло да е тъй приятно и тъй евтино, както едно вечерно пошляйване?
Той усети, че автоматично е нагодил крачката си за безцелната разходка и долови как топлината на дружелюбието го обгърна отвсякъде. Хората се поздравяваха при среща. И си разменяха някоя друга приказка. Навсякъде проблясваха черни мустаци с всевъзможни форми и гъстота — те комай бяха необходимост за всеки далянски мъжкар и не по-малко вездесъщи, отколкото лисите глави на микогенските Братя.
Беше си истински ритуал за да се увериш, че поредния ден е минал спокойно и приятелите ти продължават да се чувстват добре и да са щастливи. Скоро стана ясно, че Дорс привлича всички погледи. Червеникавата й коса изглеждаше по-тъмна в полумрака, но въпреки това се открояваше в морето от чернокоси глави (с изключение на по-рядко срещащите се сиви) като златна монета проблясваща сред купища въглища.
— Много е приятно — отбеляза Селдън.
— Да. Обикновено излизам с жена си и тук тя се чувства в своята стихия. На километър наоколо няма нито един човек, дето да не му знае името, с какво се занимава и кои са му приятелите. Мен не ме бива за тая работа. На половината народ дето ме поздравява не мога да кажа имената. Само че все пак не трябва да се влачим прекалено бавно, преди да сме се добрали до асансьора. На по-ниските нива обикновено има много хора.
Когато влязоха в асансьора, Дорс рече:
— Доколкото разбирам, господин Тайсалвър, топлинните резервоари са места, където вътрешната топлина на Трантор се използва за произвеждане на пара, която пък върти турбините и произвежда електричество.
— О, не. Електричеството се произвежда пряко от високоефективни и високомощностни термореактори. Само ви моля да не ме питате за подробности. Аз съм просто един холовизионен програмист. Всъщност по- добре да не питате когото и да било тук долу. Цялата работа е една голяма черна кутия. Че работи — работи, само дето никой не знае как точно.
— А ако нещо се повреди?
— Обикновено нищо не се поврежда, но когато се случи отнякъде пристига експерт. Такъв, дето разбира от компютри. Естествено цялото нещо е силно компютъризирано.
Асансьорът спря и те излязоха. Все едно, че ги лъхна пещ.
— Горещо е — съвсем ненужно констатира Селдън.
— Така си е — потвърди Тайсалвър. — Точно това прави Дал токова ценен като енергиен източник. Магменият слой тук е по-близо до повърхността, отколкото където и да било другаде на планетата. Така че им се налага да работят в жегата.
— Няма ли климатици? — попита Дорс.
— Има, но това са си разходи. Донякъде все пак вентилираме, отнемаме влагата и охлаждаме, но ако се увлечем, ще започнем да използваме прекалено много енергия и целят процес ще се оскъпи.
Тайсалвър спря пред една врата и даде знак. Вратата се отвори и вътре ги посрещна струя по-хладен въздух и той промърмори:
— Трябва да хванем някой да ни разведе и да възпира подмятанията; иначе гу’жа Венабили доста ще има да пати, особено от мъжете.
— Подмятанията не ме безпокоят — заяви Дорс.
— Ама мен сигурно ще ме безпокоят — каза сериозно Тайсалвър.
От канцеларията излезе един млад мъж и се престави като Хейно Линдор. Много приличаше на водача им, но Селдън реши, че докато не свикне с почти всеобщия нисък ръст, мургавостта, черните коси и пищните мустаци няма да бъде в състояние да различа с лекота индивидуалните особености.
— Ще се радвам да ви разведа и да разгледате каквото има за виждане — рече Линдор. — Само че, нали разбирате, туй не ви е някое от вашите зрелища. — Обръщаше се уж към всички, но очите му бяха втренчени в Дорс. — Няма да ви е много удобно. Предлагам да си свалим ризите.
— Тук е приятно и прохладно — възрази Селдън.
— Разбира се; но само защото сме шефове. Постът си има своите привилегии. Навън не можем да поддържаме климатизирането на същото равнище. Те затова получават и повече от мен. Всъщност това са най-добре платените служби в Дал и поради тази причина успяваме да накараме хората да работят там, долу. Но въпреки парите става все по-трудно да намираме топляци — той дълбоко пое въздух. — Добре, хайде да влизаме в супата.
Свали си ризата и я натика зад колана си. Тайсалвър стори същото, Селдън ги последва.
Линдор хвърли един поглед към Дорс и рече:
— Без нея, гу’жа, ще ви е по-удобно, но не е задължително.
— Няма проблеми — заяви Дорс и съблече ризата си. Сутиенът й беше бял, без подплънки и разкриваше доста голяма цепка между гърдите.
— Гу’жа — начена Линдор — това не е… — премисли за момент и сви рамене:
