екзекуция, аз няма да успея да реагирам, за да попреча, престанете да се заблуждавате.
Тя посочи двата бластера, лежащи на масата пред нея:
— Влязох без нищо в парка и пристигнах в непосредствена близост до вас с ей това. Ако нямах бластери, можех да имам ножове, с които съм истински майстор. А даже и да нямах нито бластери, нито ножове, пак щях да бъда забележителна личност. Тази маса, на която сме седнали, е метална — вижда се — и е здрава.
— Да.
Дорс протегна ръце с разперени пръсти, сякаш да демонстрира, че не държи никакво оръжие. После ги положи с дланите надолу и ги плъзна по повърхността.
След миг жената рязко вдигна юмрук и го стовари по плота с гръмък трясък, който прозвуча почти като удар на метал върху метал. Усмихна се, показвайки ръката си.
— Нито съм одраскана — рече Дорс, — нито ме боли, обаче можете да видите, че там, където ударих масата, тя леко е огъната. Ако същият юмрук попадне със същата сила върху нечия глава, черепът ще се пръсне. Никога не съм го правила; всъщност никога никого не съм убивала, макар и да съм наранила няколко души. Въпреки това ако на професор Селдън му бъде причинена…
— Вие продължавате да ме заплашвате.
— Аз обещавам. Няма да предприема нищо, ако професорът остане здрав и читав. В противен случай, полковник Лин, ще бъда принудена да ви осакатя или убия и — пак ви обещавам — ще сторя същото и с генерал Тенар.
— Колкото и тигърска жена да сте, не можете да устоите на цяла армия — забеляза Лин. — И тогава?
— Слуховете се разчуват и се преувеличават — каза Дорс Венабили. — Аз не съм извършила кой знае какво тигърско, но по-голямата част от случките, които се разправят за мен, е вярна. Вашите стражари се дръпнаха назад, щом ме познаха, и сега те самите ще разпространят историята — и то с преувеличения — как съм се добрала до вас. Дори цяла армия, полковник Лин, може да се поколебае да ме атакува, а даже да го направи и да ме унищожи, пазете се от презрението на хората. Хунтата едва-едва успява да поддържа реда и вие няма да искате да обърквате нещата. Помислете си колко сигурна алтернатива имате. Просто да не причинявате нищо лошо на професор Селдън.
— Нищо лошо не възнамеряваме да му сторим.
— Тогава защо е тази среща?
— Какво чудно виждате? Генералът се интересува от психоисторията. Ние имаме достъп до правителствените архиви. Старият Император Клеон се е интересувал, Демерцел, когато е бил Първи министър, също е проявявал интерес. Защо и ние на свой ред да не бъдем заинтригувани, и то дори повече?
— Защо дори повече?
— Защото е минало доста време. Доколкото знам, психоисторията се е родила като идея в главата на професор Селдън. Той е работил над нея с нарастваща енергия и с все по-големи и по-големи групи хора в продължение на тридесет години. Почти изцяло го е правил с правителствена подкрепа, така че в известен смисъл откритията му и разработените методи принадлежат на правителството. Смятаме да го разпитаме за психоисторията, която сега би трябвало да бъде далеч по-напреднала, отколкото е била по времето на Демерцел и Клеон, и очакваме да ни каже онова, което бихме желали да научим. Искаме нещо по-практично от гледката на уравнения, дето криволичат във въздуха. Разбрахте ли ме?
— Да — отвърна Дорс, като се намръщи.
— И още нещо. Не мислете, че единствено правителството застрашава вашия съпруг и че ако му се случи нещастие, това ще означава, че трябва незабавно да ни атакувате. Предполагам, че професор Селдън може да си има съвсем лични врагове. Нямам сведения за тях, ала положително е възможно.
— Няма да го забравя. В момента обаче настоявам да ми уредите да бъда заедно със съпруга си при срещата му с генерала. Искам да съм абсолютно сигурна, че е в безопасност.
— Това няма да стане лесно и ще ми отнеме известно време. Няма да е удобно да прекъснем разговора, но ако почакате да свършат…
— Нека ви отнеме известно време, обаче го уредете. Не разчитайте, че можете да ме измамите и да останете жив.
16
Генерал Тенар здравата се бе облещил в Хари Селдън, а пръстите му леко потропваха по бюрото, зад което седеше.
— Тридесет години — рече. — Тридесет години и вие ми твърдите, че все още нямате какво да покажете?
— Всъщност, генерале, двадесет и осем.
Тенар не обърна внимание на забележката.
— И всичко на правителствена издръжка. Знаете ли колко милиарда кредити са инвестирани във вашия Проект, професоре?
— Не съм правил сметка, генерале, но имаме данни, така че бих могъл да ви отговоря за секунди.
— И ние ги имаме. Правителството, професор Селдън, не е безкраен източник на субсидии. Вече не е онуй време. Нямаме Клеоновото небрежно отношение към финансите. Данъците се събират трудно, а нуждата от кредити за много цели нараства. Извиках ви, като се надявах, че по някакъв начин ще ни бъдете от полза с вашата психоистория. Ако не можете, трябва съвсем честно да ви кажа, че ще спрем кранчето. Ако пък съумеете да продължите изследванията си без финансиране от страна на правителството, дерзайте. Не ми ли покажете нещо, което да си заслужава, ще ви се наложи да го направите.
— Генерале, вие изисквате от мен онова, което не мога да ви дам, ала имайте предвид, че прекъснете ли субсидиите, пренебрегвате бъдещето. Отпуснете ми време и евентуално…
— Няколко правителства са слушали вашето „евентуално“ в продължение на десетилетия. Не е ли вярно, професоре, че вашата психоистория предсказва, че хунтата е нестабилна, че моето управление е нестабилно, че не след дълго правителството ще падне?
Селдън се намръщи:
— Методите не са разработени достатъчно, за да мога да кажа, че психоисторията предвижда това.
— Повтарям ви, че тя го предвижда и че всички във вашия Проект го знаят.
— Не — разгорещи се Хари Селдън, — няма такова нещо. Възможно е някои от нас да са интерпретирали известни взаимоотношения като признак, че хунтата е нестабилна форма на управление, но има и други взаимоотношения, които просто могат да се изтълкуват така, че да покажат стабилността й. Това е причината, поради която трябва да продължим своята работа. В настоящия момент е прекалено лесно да се използват непълни данни и непрецизни разсъждения, за да се стигне до каквото си поискаш заключение.
— Обаче ако вие решите да разпространите заключението, че правителството е нестабилно, и кажете, че туй го гарантира психоисторията — даже и в действителност да не е вярно, — така няма ли да се увеличи нестабилността?
— Напълно е вероятно, генерале. Ако пък обявим, че правителството е стабилно, напълно е вероятно да увеличим стабилността му. На няколко пъти съм спорил с Император Клеон по същия повод. Възможно е психоисторията да се използва като инструмент за манипулиране на човешките емоции и да се постигнат някои краткотрайни ефекти. В последна сметка обаче съвсем не е изключено предсказанията да се окажат непълни или абсолютно погрешни. Тогава Проектът ще загуби доверието на хората и в резултат все едно няма да е съществувал.
— Стига! Говорете направо! Какво мислите, че психоисторическата наука показва за моето правителство?
— Показва, че в него има елементи на нестабилност, но не сме сигурни — и не можем да бъдем сигурни — по какъв начин нещата биха се оправили или влошили.
— С други думи науката просто ви съобщава това, което бихте знаели и без нея, и тук правителството е
