Стражарят присви устни. Пръстът му започна да се приближава към контакта, но преди да го достигне, той беше загубен.
По-късно така и не успя да опише точно инцидента. Всичко, което можеше да каже, бе: „Откъде да знам, че това е Жената-тигър? (Щеше да дойде време, когато ще се гордее с този сблъсък.) Тя се движеше тъй бързо, че не видях нито какво направи, нито какво се случи. В един момент се канех да я застрелям — бях сигурен, че е някаква луда, — а в следващия бях напълно победен.“
Дорс стисна яко стражаря, като вдигна нагоре десницата му с бластера, и каза:
— Или ще пуснеш оръжието веднага, или ще ти строша ръката.
Мъжът почувства през гърдите си една мечешка прегръдка, която почти му пречеше да диша. Щом разбра, че няма избор, той пусна смъртоносния предмет.
Дорс Венабили го освободи, но преди стражарят да помръдне, за да се възстанови, видя, че непознатата държи собствения му бластер, насочен към него.
— Надявам се, че си оставил детекторите си на мястото — рече тя. — Не се опитвай прекалено бързо да докладваш какво е станало. По-добре изчакай и реши как смяташ да съобщиш на своите началници. Фактът, че една невъоръжена жена ти е взела бластера и автомобила, спокойно може да означава, че вече не си полезен на хунтата.
Дорс запали двигателя и се устреми по централното шосе. Десетгодишният й престой тук й подсказваше ясно къде отива. Служебната кола, в която беше, не представляваше чуждо тяло на терена и естествено нямаше да бъде проследена. Тя обаче трябваше да рискува с бързото каране, защото искаше по-скоро да стигне до целта си. Натисна газта и вдигна двеста километра в час.
Ала скоростта й привлече вниманието. Жената пренебрегна виковете по радиото, изискващи да знаят защо бърза толкова, и не след дълго детекторите на нейната кола съобщиха, че е преследвана от друг автомобил.
Разбираше, че ония ще изпратят предупреждение и че още коли ще я очакват да пристигне, но те не можеха да сторят кой знае какво, освен да се опитат да я ликвидират — нещо, което очевидно никой не желаеше да прави преди по-нататъшно разследване.
Когато стигна до сградата, към която се бе насочила, два автомобила вече я чакаха. Тя спокойно излезе от купето и тръгна към входа.
Моментално двама души й препречиха пътя, явно изумени от факта, че шофьорът на бързащата кола не е стражар, ами жена в цивилно облекло.
— Какво правите тук? Защо е това бързане?
Дорс тихо отвърна:
— Важно съобщение за полковник Хендър Лин.
— О, така ли? — остро попита един стражар. Сега между нея и входа имаше четирима мъже. — Моля, справочния номер?
— Не ме бавете — рече Дорс.
— Казах: справочния номер.
— Губите ми времето.
Някой от стражарите внезапно се сети:
— Знаете ли на кого ми прилича? На жената на стария Първи министър. Доктор Венабили. Жената- тигър.
И четиримата някак си странно отстъпиха назад, но един от тях викна:
— Вие сте арестувана!
— Тъй ли? — учуди се Дорс. — Ако аз съм Жената-тигър, трябва да знаете, че съм значително по-силна от всекиго от вас и че рефлексите ми са доста по-бързи. Предлагам и четиримата да ме придружите спокойно вътре и да видим какво ще каже полковник Лин.
— Вие сте арестувана — повториха и четири бластера се насочиха към Дорс Венабили.
— Добре — кимна Дорс. — Щом настоявате.
Светкавично се задвижи и двама от стражарите изведнъж се озоваха на земята, стенейки, докато жената застана с бластер във всяка ръка.
— Постарах се да не им причинявам вреда — каза Дорс, — но е напълно възможно да съм им счупила китките. Сега оставате само двама, а аз мога да стрелям по-бързо от вас. Само някой да направи и най- малкото движение — най-малкото, — ще се наложи да наруша един дълготраен навик и да ви убия. Това ужасно ще ме разстрои, така че ви моля да не ме принуждавате да го сторя.
От страна на ония стражари, които все още стояха на краката си, отговорът бе абсолютно мълчание и никакво движение.
— Бих ви предложила — рече Дорс — двамата да ме придружите до полковника и после да потърсите медицинска помощ за другарите си.
От предложението й нямаше нужда. Полковник Лин се появи от своя кабинет:
— Какво става тук? Какво…
Непознатата се обърна към него:
— А-а! Позволете ми да се представя. Аз съм доктор Дорс Венабили, жената на професор Хари Селдън. Дойдох да ви видя по важна работа. Тези четиримата се опитаха да ме спрат и в резултат двамина са лошо ранени. Изпратете ги да си гледат задълженията и да си поприказваме. Нищо лошо не ви мисля.
Лин се втренчи в стражарите, а сетне в Дорс. Той спокойно произнесе:
— Нищо лошо не ми мислите? Макар четиримата стражари да не са успели да ви спрат, на мига мога да извикам четири хиляди.
— Тогава извикайте ги — каза Дорс. — Колкото и бързо да дойдат, пак няма да пристигнат навреме, за да ви спасят, ако реша да ви убия. Освободете подчинените си и нека да си поговорим като цивилизовани хора.
Лин освободи стражарите и въздъхна:
— Ех, елате тогава. Само че трябва да ви предупредя, доктор Венабили, че имам добра памет.
— И аз — отвърна Дорс.
Двамата влязоха заедно в кабинета на Хендър Лин.
15
Лин рече съвършено учтиво:
— Кажете ми точно какво ви води насам, доктор Венабили.
Дорс се усмихна без заплаха, но все пак не особено приятно.
— Като за начало — подзе — дойдох тук, за да ви покажа, че мога да дойда тук.
— А-а?
— Отведоха съпруга ми на срещата му с генерала с въоръжена охрана в един служебен автомобил. Самата аз напуснах хотела горе-долу по същото време — пеша и без оръжие — и вече съм тука, струва ми се, преди той да е пристигнал. Трябваше да се справя с петима стражари, включително онзи, чиято кола взех, за да се добера до вас. Можех да мина и през петдесет.
Лин кимна флегматично:
— Доколкото знам, понякога ви наричат Жената-тигър.
— Да, наричали са ме тъй. Сега, след като стигнах до вас, трябва да се уверя, че на съпруга ми няма да му се случи нищо лошо. Той се осмели да влезе в леговището на генерала — ако не ви звучи много драматично — и аз искам да излезе оттам, без да бъде заплашван или зле третиран.
— Доколкото имам отношение към въпроса, зная, че наистина нищо лошо няма да се случи на съпруга ви заради тази среща. Само че щом се тревожите, защо дойдохте при мен? Защо не отидохте направо, при генерала?
— Защото от двамата началници вие сте тоя, който притежава мозък.
Последва кратка пауза и Лин каза:
— Забележката ви може да е изключително опасна, ако бъде чута.
— Ще бъде по-опасна за вас, отколкото за мен, така че се постарайте да не бъде чута. Сега, ако ви хрумне, че трябва просто да ме успокоите и отпратите и че ако моят съпруг бъде задържан и набелязан за
