— Например като постоянното ти опяване за тоя Хари Селдън.
— Той е най-голямата опасност за вас, генерале.
— Непрекъснато така разправяш, обаче аз не мисля същото. Селдън е просто един университетски професор.
— Вярно е — съгласи се Лин, — но някога е бил Първи министър.
— Знам, ала то е било при Клеон. Да е направил нещо оттогава? Щом времената са тежки, а губернаторите на провинциите са склонни да се отцепват, защо най-голямата опасност да е някакъв професор?
— Понякога е грешка — внимателно каза Лин (понеже трябваше да внимава, когато поучава генерала) — да се предполага, че тихият, ненатрапчив човек може да бъде безобиден. За своите противници Селдън е бил всичко друго, само не и безобиден. Преди двадесет години движението на джоуранъмитите едва не унищожи могъщия Първи министър на Клеон Ето Демерцел.
Тенар кимна, но лекото смръщване издаде усилието му да си спомни случая.
— Не друг, а Хари Селдън отстрани Джоуранъм и наследи Демерцел като Първи министър. Движението на джоуранъмитите обаче остана и той предизвика и неговото унищожение, ала не преди то да успее да убие Клеон.
— Но Селдън оцеля, нали?
— Вие сте абсолютно прав. Професорът оцеля.
— Странно. За един Първи министър да допусне убийството на Императора би трябвало да означава смърт.
— Би трябвало и въпреки това хунтата го остави жив. Така изглеждаше по-разумно.
— Защо?
Лин въздъхна вътрешно.
— Има едно нещо, наречено психоистория, генерале.
— Нищо не знам за нея — категорично отсече Тенар.
Всъщност смътно си спомняше, че на няколко пъти Лин се опита да му говори за тая странна сбирщина от срички. Той ни веднъж не пожела да го изслуша, а полковникът бе достатъчно благоразумен да не настоява. Тенар и днес не искаше да слуша, но зад думите на Хендър Лин май личеше скрита неотложност. Помисли си, че сега може би ще е по-добре да му отдели нужното внимание.
— Почти никой не знае нищо за нея — каза Лин, — обаче има неколцина — а-а — интелектуалци, които я намират за интересна.
— И какво представлява?
— Някаква комплексна математическа система.
Тенар тръсна глава:
— Моля те, не ме занимавай с това. Мога да си преброя дивизиите. От друга математика нямам нужда.
— Работата е там — поясни Лин, — че психоисторията дава възможност да се предвиди бъдещето.
Очите на генерала щяха да изскочат:
— Искаш да кажеш, че Селдън е ясновидец?
— Не в обичайния смисъл на думата. Става въпрос за наука.
— Не вярвам.
— Не си е и за вярване, но тук, на Трантор, Хари Селдън се е превърнал в нещо като култова фигура, а също и на някои места във Външните светове. Та психоисторията — ако може да бъде използвана за предвиждане на бъдещето или дори ако хората само си мислят, че може да бъде използвана — евентуално ще бъде мощно оръдие за укрепването на режима. Сигурен съм, че вече сте го забелязали, генерале. Трябва единствено да предскаже, че нашият режим ще е дълговечен и ще донесе мир и благоденствие на Империята. Като повярват, хората ще помогнат това да стане самоизпълняващо се пророчество. От друга страна, ако Селдън желае противното, може да предрече гражданска война и опустошения. Пак ще му повярват и по тоя начин биха дестабилизирали режима.
— Тогава, полковник, ние просто следва да сме уверени, че предсказанията на психоисторията ще бъдат такива, каквито ги искаме.
— Да, обаче тях ще трябва да ги направи Селдън, а той не е приятел на режима. Много е важно, генерале, да отчитаме разликата между Проекта за усъвършенстване на психоисторията, който се разработва в Стрилингския университет, и Хари Селдън. Тази наука може да ни бъде изключително полезна, но само в случай че не професорът, а някой друг ръководи нещата.
— Има ли други хора, които да могат?
— О, да. Трябва някак да се избавим от Селдън.
— Че какво трудно виждаш в това? Една заповед за екзекуция и готово.
— Ще бъде по-добре, генерале, ако изглежда, че правителството не е пряко замесено в подобно нещо.
— Обясни ми!
— Аз подготвих среща с него, за да използвате своите умения и да прецените какво представлява като личност. Тогава ще можете да съдите дали някои предложения, които имам наум, си заслужават вниманието или не.
— Кога ще е тази среща?
— Трябваше да бъде много скоро, ала неговите представители в Проекта помолиха за няколко дни отсрочка, защото се готвят да честват рождения му ден — очевидно шестдесетия. Изглеждаше разумно да им позволя и да разреша едноседмично отлагане.
— Защо? — запита Тенар. — Не ми харесват проявите на слабост.
— Съвсем правилно, генерале, съвсем правилно. Вашият инстинкт както винаги е верен, само че на мен ми се струва, че интересите на държавата изискват да знаем какво и под каква форма честването на рождения ден (а то е точно в момента) може да включва.
— Така ли?
— Всяко знание е полезно. Бихте ли желали да видите част от празненството?
Лицето на генерал Тенар си остана мрачно:
— Необходимо ли е?
— Мисля, че ще го намерите за интересно, генерале.
Записът — и като образ, и като звук — беше отличен и за известно време веселието от празника изпълни доста невзрачната стая, в която седеше генералът. Ниският глас на Лин служеше за коментар:
— Повечето от това, генерале, става в комплекса на Проекта, но участва и останалата част от университета. След малко ще го видим от птичи поглед и ще можете да забележите, че празненството се е разпростряло нашироко. Всъщност макар в момента да не разполагам с доказателства, тук и там из планетата има кътчета — главно в различни университети или сектори, — където се правят разнородни, така да се каже, съпразненства. Честването продължава и ще трае поне още един ден.
— Да не искаш да ми кажеш, че честването е из цял Трантор?
— В известен смисъл да. Участват главно интелектуалните класи, но е учудващо широко разпространено. Възможно е да викат от радост дори на други светове освен Трантор.
— Откъде притежаваш този запис?
Хендър Лин се усмихна:
— Съоръженията ни в Проекта са доста стабилни. Имаме достоверни източници на информация и затова не могат да се случат много неща, за които да не разберем веднага.
— Е, добре, Лин, какви са изводите ти от ситуацията?
— Струва ми се, генерале, и съм сигурен, че и на вас тъй ви се вижда, че Хари Селдън е фокусът на един култ към личността. Той така се е самоидентифицирал с психоисторията, че ако се избавим от него по прекалено явен начин, може напълно да разрушим доверието в науката. Това няма да ни е от полза. Иначе, генерале, Селдън остарява и не е трудно да си представим, че ще бъде заменен от друг човек: някой, когото бихме могли да подберем и който ще бъде приятелски настроен към великите ни цели и надеждите ни за Империята. Ако Селдън може да бъде отстранен тъй, че да изглежда естествено, повече не ни е нужно.
Генералът каза:
