знаеш го Хари какъв е.
— Да, знам го. Да предположим, че ти съобщя, че Лин е видял първичния радиант.
— Лин?
— Полковник Хендър Лин от хунтата. Лакеят на Тенар.
— Много се съмнявам, Дорс.
— Той спомена за криволичещи уравнения и аз току-що ги наблюдавах да излизат от първичния радиант. Не мога да не си помисля, че Лин е бил тук и също го е видял как работи.
Амарил поклати глава:
— Не си представям някой да доведе човек от хунтата в кабинета на Хари или в моя кабинет.
— Кажи ми, кой от Проекта смяташ, че е способен да си сътрудничи с хунтата по тоя начин?
— Никой — решително и с явно безгранична вяра рече Юго. — Това е немислимо. Вероятно Лин никога не е виждал първичния радиант, а само са му говорили за него.
— Кой би могъл да му каже?
Амарил се съсредоточи за миг и отвърна:
— Никой.
— Добре де, преди малко ти спомена за вътрешна политика във връзка с възможността Илар да получи третия първичен радиант. Предполагам, че в Проект като този, където участват стотици хора, през цялото време има вражди… търкания… караници.
— О, да. Бедният Хари непрекъснато ми говори за това. Той трябва по един или друг начин да ги оправя и отлично си представям колко го главоболят.
— Толкова ли са лоши тези вражди, че да попречат на работата по Проекта?
— Не са сериозни.
— Има ли хора, които са по-големи кавгаджии или по-непоносими от останалите? Накратко казано, Юго, има ли сътрудници, от които можете да се избавите и евентуално да отстраните 90 процента от търканията за сметка на 5 или 6 процента от персонала?
Амарил вдигна вежди:
— Звучи добре, но не знам от кого да се избавим. Аз на практика не участвам във всички дреболии на вътрешната политика. Това не може да се предотврати, така че що се отнася до мен, просто избягвам разправиите.
— Странно — рече Дорс. — По този начин не отричаш ли достоверността на психоисторията?
— По кой начин?
— Как можеш да претендираш, че ще стигнеш дотам да предвиждаш и управляваш бъдещето, щом не успяваш да анализираш и оправиш такава кухненска история като търканията между хората в същия тоя Проект, който е толкова многообещаващ?
Амарил леко захихика. Това бе необичайно, защото той не си падаше особено по хумора и смеха.
— Съжалявам, Дорс, ала ти се хвана за нещо, което, тъй да се каже, вече сме го решили. Самият Хари още преди години идентифицира уравненията, описващи проблема на междуличностните търкания, а пък аз миналата година добавих последния щрих. Открих, че има начини, по които съответните уравнения да се променят така, че да се намали конфликтността. При всеки подобен случай обаче намаляването й на едно място води до увеличаване на друго. Никога не може да се получи общо намаляване или, ако е там въпросът, общо увеличаване на търканията в една затворена група, тоест в група, от която не излизат стари членове и в която не влизат нови. Чрез ахаотичните уравнения на Илар доказах, че туй е вярно, независимо от евентуалните действия, които някой би предприел. Хари го нарече „закон за съхранение на личностните проблеми“. Това доведе до идеята, че обществената динамика, също като физиката, има свои закони за съхранението и че на практика точно те ни предлагат най-добрите възможни способи за решаване на истински неприятните аспекти от психоисторията.
— Много е впечатляващо — кимна Дорс. — Ами ако свършите с откритието, че нищичко не може да се промени, че всичко лошо се запазва и че да спасите Империята от унищожение, означава единствено да подсилите някакъв друг вид унищожение?
— Някои наистина го предположиха, но на мен не ми се вярва.
— Добре, да се върнем към действителността. Съществува ли нещо в тези търкания вътре в Проекта, което да заплашва Хари? Имам предвид физически.
— Да го заплашва? Разбира се, че не. Как можеш да го допуснеш?
— Не е ли възможно да има хора, които не търпят Хари, понеже е твърде арогантен, твърде нахакан, прекалено погълнат от самия себе си, прекалено алчен да заграби всичката слава? Или, ако пък нищо подобно няма, не е ли възможно да не го понасят просто защото толкоз дълго ръководи Проекта?
— Никога не съм чувал някой да казва нещо такова против Хари.
Дорс не изглеждаше доволна:
— Съмнявам се, че някой би го казал в твое присъствие. Все пак благодаря ти, Юго, за помощта и за това, че ми отдели толкова много от времето си.
Когато тя излезе, Амарил се втренчи след нея. Чувстваше някакво смътно безпокойство, но после отново се хвана за работа и остави ситуацията да се уталожи от само себе си.
20
Един от начините (от не чак толкоз многото начини) Хари Селдън да се откъсне от заниманията си за известно време беше да посети апартамента на Рейч, който бе току до университетския парк. Посещенията му винаги го изпълваха с любов към осиновения му син. За това си имаше солидни причини. Рейч беше добър, способен и лоялен, да не говорим за странната му дарба да вдъхва доверие и любов у другите.
Хари я бе забелязал още когато момчето беше дванадесетгодишен уличник и по някакъв начин докосна душевните струни на самия Селдън и на Дорс. Спомняше си как Рейч се хареса на Рашел, някогашната кметица на Уай. Помнеше как Джоуранъм му се довери и туй го доведе до собственото му крушение. Рейч се бе изхитрил дори да спечели сърцето на красивата Манела. Хари не разбираше изцяло онова особено качество, което синът му въплъщаваше, ала се радваше на всяка среща с него.
Влезе в апартамента с обичайното си „Всичко ли е наред тук?“.
Рейч отмести настрани холографския материал, с който работеше, и стана да го посрещне.
— Всичко е наред, татко.
— Не чувам Уонда.
— Има си причини. Отиде на пазар с майка си.
Селдън се настани на един стол и добродушно огледа бъркотията от справочни материали:
— Как върви книгата?
— Добре. Аз съм тоя, който може и да не оцелее — той въздъхна. — Но поне веднъж ще имаме откровен поглед към Дал. Представяш ли си, никой досега не е шарнал книга за тоя сектор?
Хари бе забелязал, че колчем Рейч заговореше за родния си сектор, далянският му диалект избиваше.
— А ти как си, татко? — попита домакинът. — Радваш ли се, че празниците свършиха?
— Ужасно. Едва ги изтраях.
— Нещо не ти личеше.
— Виж какво, трябваше да нося един вид маска. Не исках да развалям настроението на другите.
— Сигурно си побеснял, когато мама те е последвала в Двореца. Всички познати само за това говорят.
— И още как! Майка ти, Рейч, е най-чудесният човек в света, но е много трудно да се оправяш с нея. Насмалко да ми провали плановете.
— Какви планове, татко?
Селдън се облегна назад. Винаги беше приятно да поговориш с близък, на когото напълно вярваш и който нищо не разбира от психоистория. Хари неведнъж бе подхвърлял на Рейч свои идеи, а той ги преосмисляше в по-близки до разума формулировки, отколкото ако самият професор ги беше предъвквал в мозъка си. Селдън рече:
— Екранирани ли сме?
