опря пръст в закръгления си малък нос, — че криптата се отваря в много подходящо време?
— Искаш да кажеш много
— Други неща, по-важни от послание на Хари Селдън? Не смятам. — Фара придобиваше все по- тържествен вид и Хардин го изгледа замислено. Накъде избиваше?
— Всъщност — продължи Фара със задоволство — всички, изглежда, забравяте, че Селдън е най- великият психолог на нашето време и че е основател на Фондацията. Разумно е да се приеме, че е използвал собствената си наука, за да определи вероятния ход на историята в най-близко бъдеще. Ако го е направил, както изглежда, повтарям, той сигурно ще е намерил начин да ни предупреди за опасността и може би да ни посочи разрешение. Знаете, че той е държал много на енциклопедията.
Преобладаваше атмосфера на озадачено съмнение. — Ами тогава — замънка Пирен — не зная. Психологията е голяма наука, но… в момента сред нас няма психолози, струва ми се. Имам чувството, че се движим върху несигурна почва.
Фара се обърна към Хардин.
— Ти не следва ли психология при Алурин?
— Да — отвърна полузамечтано Хардин, — но не завърших. Уморих се от теорията. Исках да стана инженер-психолог, но нямахме необходимите средства, затова се заех със следващото най-добро — преминах в политиката. На практика е почти същото.
— Е, какво мислиш за криптата?
— Не зная — отвърна предпазливо Хардин.
През останалата част от заседанието той не каза дума повече, макар отново да заговориха за канцлера на Империята. Всъщност дори не ги слушаше. Беше поел по ново разклонение и нещата започваха да се изясняват — поне малко. Дребни подробности съвпадаха — една или две. И психологията беше ключът. Беше сигурен в това. Отчаяно се опитваше да си спомни теорията на психологията, която бе изучавал навремето — и още в началото се добра до нещо правилно.
Велик психолог като Селдън би могъл да разкрие достатъчно човешките емоции и реакции, за да е в състояние да предвиди в широки линии историческия развой на бъдещето.
А това означаваше…хммм!
4
Лорд Доруин смъркаше енфие. Също така имаше дълга коса, сложно и съвсем очевидно изкуствено накъдрена; към нея бяха прибавени пухкави руси бакенбарди, които той приглаждаше с привързаност. Освен това правеше прекалено точни изявления и не произнасяше буквата „р“.
В момента Хардин нямаше време, за да се сети за още причини, поради които веднага изпита неприязън към благородния канцлер. О, да, елегантните жестове на едната ръка, с които придружаваше думите си, и преднамереното снизхождение, с което даваше и най-простото съгласие.
Но все пак сега проблемът беше да го намери. Преди половин час той бе изчезнал заедно с Пирен — беше се скрил добре, да го вземат мътните!
Хардин беше напълно уверен, че личното му отсъствие по време на предварителните обсъждания щеше да е много удобно за Пирен.
Бяха видели Пирен в това крило и на този етаж. Просто трябваше да наднича през всяка врата. Някъде към средата той възкликна „Аха!“ и влезе в затъмнената стая. Профилът на лорд Доруин със сложната му фризура се открояваше ясно забележимо пред осветения екран. Той вдигна поглед и каза:
— А, Хадин. Несъмнено нас тъсите? — предложи му кутийката си с енфие, прекалено украсена и както забеляза Хардин, доста посредствено изработена, беше му отказано учтиво, тогава той смръкна малко от праха и се усмихна чаровно.
Пирен се намръщи, а Хардин посрещна недоволството му израз на пълно безразличие.
Единственият звук, който наруши последвалото кратко мълчание, беше щракването на капачката на кутийката за енфие на лорд Доруин. После той си я прибра.
— Голямо постижение е тази ваша енциклопедия, Хадин поде той. — Подвиг, наистина, който се наежда до най-великите завоевания на всички вемена.
— Повечето от нас мислят така, милорд. Но това постижение все още не е напълно постигнато.
— От малкото, което видях от ефикасността на вашата Фондация, не изпитвам опасения в това отношение — каза тон и кимна към Пирен, който отговори с възхитен поклон.
„Голям любовен празник“, помисли си Хардин.
— Не се оплаквам от липса на ефикасност, милорд, а по-скоро от определения й излишък при анакреонците — макар и в друго, по-разрушително направление.
— Ах, да, Анакеон. — Пренебрежително махване с ръка. — Аз идвам оттам. Съвсем ваваска планета. Напълно невъобазимо как човешки същества могат да живет тук в Пеифеията. Липса на елементаните изисквания за култуния джентълмен; липса на най-основни неща, необходими за комфота и удобството — окончателната западналост, в която…
Хардин го прекъсна сухо.
— За съжаление анакреонците разполагат с всичко необходимо за водене на война и всички основни средства за разрушение.
— Точно така. Точно така. — Лорд Доруин изглеждаше раздразнен, че го прекъсват, преди да се е доизказал. — Но сега няма да говоим за абота, нали азбиате. Наистина, дуго ме занимава. Доктау Пиен, няма ли да ми покажете втоия том? Моля ви.
Светлините загаснаха и в следващия половин час Хардин можеше да е и на Анакреон, ако се съдеше по вниманието, което му обръщаха. Книгата, която се точеше на екрана, нямаше много смисъл за него, а и той не си направи труда да я следи, но лорд Доруин от време на време проявяваше съвсем човешка възбуда. Хардин забеляза, че в миговете на вълнение канцлерът произнасяше буквата „р“.
Когато светините отново светнаха, лорд Доруин каза:
— Пекасно. Наистина пекасно. Случайно не се ли интеесувате от ахеология, Хадин?
— А? — Хардин се сепна от абстрактния си унес. — Не, милорд, не мога да го твърдя. По първоначални намерения съм психолог, а по окончателно решение — политик.
— Аха! Несъмнено интеесни занимания. Самият аз, знаете ли — той смръкна огромна порция енфие, — се занимавам по малко с ахеология.
— Така ли?
— Негово превъзходителство — намеси се Пирен — има задълбочени познания в тази област.
— Е, може и да имам, може и да имам — отвърна негово превъзходителство самодоволно. — Наистина съм свъшил огомна абота в тази наука. Всъщност зная изключително много. Чел съм Джоудън, Обиаси, Коумил… всичките, така да се каже.
— Разбира се, чувал съм за тях, но никога не съм ги чел — каза Хардин.
— Би трябвало да намеите веме някой ден, даги пиятелю. Ще имате голяма полза. Ами смятам, че си стуваше да дойда тук в Пеифеията, за да видя този екземпля на Ламет, Можете ли да повявате, в моята библиотека няма нито едно копие. Между дугото, доктоу Пиен, нали не сте забавили обещанието да ми танскопиате едно копие за мен, педи да замина?
— Ще бъде удоволствие за нас.
— Ламет, тябва да го знаете — продължи величествено канцлерът, — педставлява ново, много интеесно допълнение към педишните ми знания по въпоса за „Поизхода“.
— Кой въпрос? — попита Хардин.
— „Въпоса за поизхода“. Мястото, от където се е азпостанило човечеството, нали азбиате. Сигууно знаете, смята се, че първоначално човечеството е населявало само една планетна система.
— Ами да, зная го.
— Азбира се, на никого не е известно коя точно е тази система — познанието е загубено в мъглата на девността. Но има теоии. Някои казват Сииус, дуги настояват, че е Алфа Кентавъ, Сол, 61 Лебед — както виждате, всичките в сектоа на Сииус.
— А какво твърди Ламет?
