— Ами той тъгва по съвсем нов път. Опитва се да докаже, че ахеологичните останки върху тетата планета на системата на Актуъ показват, че там е съществувало човешко население, педи да има белези за пътуване в Космоса.
— И това означава, че там е родната планета на човечеството?
— Може би. Тябва да го изчета внимателно и да пеценя доказателствата, педи да се поизнеса със сигууност. Необходимо е да се види каква е стойността на наблюденията му.
Хардин помълча известно време. После попита
— Кога е написал книгата си Ламет?
— А… бих казал, педи осемстотин години. Азбиа се, той я основа въху педишния туд на Глен.
— Защо тогава да се осланяме на него? Защо не отидете на Арктур и сам не изследвате останките?
Лорд Доруин вдигна вежди и набързо смръкна енфие.
— А че защо, скъпи пиятелю?
— За да получите пряка информация, разбира се.
— Но защо е необходимо? Това ми се стува необичайно заобиколен и безнадеждно безсмислен начин да се постигне нещо. Виждате ли, аз азполагам с тудовете на всички стаи майстои — великите ахеолози на миналото. Съпоставям ги един с друг — уавновесявам азногласлята — анаизиам потивоечията — ешавам, кое е веоятно паилно и стигам до заключение. Това е научният метод. — Поне снизхоздително, както аз го азбиам. Колко непоносимо недодялано ще бъде да се отиде на Актуу или на Сол напиме и да се тъси слепешката там, след като девните майстори са го напавили значително по-сполучливо, отколкото ние можем да се надяваме да го стоим.
— Разбирам — измърмори учтиво Хардин. Наистина научен метод, няма що! Нищо чудно, че Галактиката отива по дяволите.
— Елате, милорд — намеся се Пирен, — мисля, че е по-добре да се връщаме.
— Аха, да. Май е веме.
Когато излизаха от стаята, Хардин внезапно се обади.
— Милорд, мога ли да ви задам един въпрос? Лорд Доруин се усмихна любезно и подкрепи отговора си с изтънчено махване с ръка.
— Азбиа се, скъпи пиятелю. Щастлив съм да ви бъда полезен. Ако мога да ви помогна с бедните си познания…
— Не се отнася точно до археологията, милорд.
— Така ли?
— Да. Става дума за следното: миналата година тук, на Терминус, получихме съобщение, че е експлодирала енергийна централа на Планета V в системата на Гама от Андромеда. До нас достигна само най-общо описание на злополуката без никакви подробности. Мисля си, дали не можете да ни кажете какво е станало.
Пирен изкриви уста.
— Чудя се защо досаждаш на негово превъзходителство с въпроси за такива незначителни проблеми.
— Няма нищо, доктоу Пиен — намеси се канцлерът. — Всичко е наед. Във всеки случай няма какво толкова да се каже за нея. Енегийната центала експлодиала и е било цяла катастофа. Стува ми се, че са загинали няколко милиона души и поне половината планета е била в азвалини. Всъщност павителството сеиозно обмисля дали да не постави стоги оганичения върху безазбоната употеба на атомна енегия — макаъ че това не бива да се публикува, нали азбиате.
— Разбирам — рече Хардин, — но какво не е било наред в централата?
— Ами, наистина — отвърна с безразличие лорд Доруин, — кой ли знае? Няколко години педи това тя се поведила и се смята, че езевните части и емонтът са били съвсем долнокачествени. Сега е
— Знаете, нали — настоя Хардин, — че независимите кралства в Периферията са изоставили напълно атомната енергия?
— Така ли? Никак не съм изненадан. Ваваски планети. Но, скъпи пиятелю, не ги наичайте независими. Те не са. Договоите, които сме подписали с тях, положително са доказателство за това. Те пизнават сувеинитета на импеатоа. Пинудени са, азбиа се, защото в потивен случай няма да пеговаяме с тях.
— Може да е така, но те имат значителна свобода на действие.
— Да, педполагам. Значителна. Но това едва ли има някакво значение. Импеията е много по-добе, когато Пеифеията е оставена на собствените си възможности — както повече или по-малко е в случая. Азбиате, че те нямат никаква стойност за нас.
— В миналото бяха цивилизовани. Анакреон беше една от най-богатите далечни провинции. Доколкото съм осведомен, благосклонно са я поставяли наравно със самата Вега.
— О, Хадин, но това е било педи векове. Едва ли можете на тази основа да паите заключения. Пез великото минало нещата са били азлични. Ние не сме като хоата от педи, нали азбиате. Но, Хадин, хайде, вие сте много настоятелен човек. Казах ви, че днес поето няма да говоя по абота. Доктоу Пиен ме подготви за вас. Обясни ми, че ще се опитате да ме дазните, но аз съм пекалено стаа лисица. Да го оставим за следващия ден.
И това беше всичко.
5
Ако се изключат неофициалните разговори на членовете на Съвета със заминалия си вече лорд Доруин, това беше второто заседание, на което Хардин присъстваше. Но кметът съвсем определено мислеше, че е имало поне още едно, а възможно две или три, за които той някак си въобще не бе получил покана. Струваше му се, че нямаше да бъде уведомен и за това заседание, ако не беше ултиматумът.
Поне имаше силата на ултиматум, макар че при повърхностно изчитане на визиографирания документ човек щеше да предположи, че става въпрос за приятелски обмен на поздравления между двама владетели.
Хардин го хвана предпазливо. Започваше цветисто с поздрави от „Негово могъщо величество краля на Анакреон до неговия приятел и брат доктор Люис Пирен, председател на Управителния съвет на Фондацията на енциклопедията номер едно“ и завършваше още по-пищно с огромен многоцветен печат с изключително сложни символи.
Но въпреки всичко беше ултиматум.
— Все пак оказа се, че нямахме много време — поде Хардин, — само три месеца. И макар да беше малко, ние го хвърлихме на вятъра, без да го използваме. Това нещо тук ни дава една седмица. Какво ще правим сега?
Пирен се смръщи загрижено.
— Трябва да има някаква вратичка. Изглежда абсолютно невероятно да доведат нещата до крайност с оглед на онова, в което ни увери лорд Дорунн за становището на императора и на Империята.
Хардин вирна глава.
— Разбирам. Уведомил си краля на Анакреон за това така наречено становище?
— Да, след като поставих предложението на гласуване в Съвета и получих единодушно одобрение.
— И кога се е състояло това гласуване? Пирен показа достойнство.
— Не мисля, че съм отговорен пред теб в каквото и да е отношение, кмете Хардин.
— Добре. Не съм чак толкова жизнено заинтересуван. Просто мнението ми е, че вашето предаване по дипломатически път на ценния принос на лорд Доруин към положението — той повдигна ъгълчетата на устата си в лека усмивка — е пряката причина за тази малка приятелска бележка. В противен случай може би щяха да се позабавят, макар че, като се вземе предвид отношението на Съвета, не смятам, че допълнителното време щеше да помогне по какъвто и да е начин на Терминус.
— И как точно стигаш до това забележително заключение, господин кмете? — осведоми се Йейт Фулъм.
