— Проклет да е патриотизмът — спокойно се отзова Форъл. — Мислиш ли, че давам и два атома за бъдещата Втора Империя? Че рискувах цяла търговска мисия, за да изгладя пътя й? Но смяташ ли, че завладяването ни от Империята ще подпомогне моя или твоя бизнес? Ако Империята победи, тук ще останат само няколко гнили гарги, които копнеят за наградите си от битката.
— И ние сме наградите! — обобщи сухо четвъртият. Като размърда огромното си тяло така, че столът под него изстена, Едрия каза:
— Защо говорим за това? Империята не може да победи, нали? Според уверенията на Селдън, накрая ние трябва да се превърнем във Втора Империя. Това е само друга криза, а преди нея е имало още три!
— Така е — замислено изсумтя Форъл. — Само че при първите две кризи сме имали Салвор Хардин да ни води, а при третата — Хобър Малоу. Кого имаме сега? — той мрачно огледа останалите и продължи. — Правилата на Селдън в психоисторията, на която е толкова удобно да се облягаш, допускат различни варианти, които реално се създават от хората на Фондацията. Законите на Селдън ще помогнат на този, който си помага сам.
— Времето прави хората! — обади се третият. — Ето още една подходяща сентенция за теб.
— Не може да се разчита на това, поне не с абсолютна сигурност — промърмори Форъл. — Аз мисля така: ако тази ситуация е четвъртата криза, то Селдън трябва да я е предвидил. Тогава тя ще бъде преодоляна и сигурно има начин да го направим. Сега Империята е по-силна от нас и винаги е била такава. Но за пръв път сме подложени на опасност от директни атаки и това силово превъзходство е много заплашително. За да победим, трябва да има — както и в предишните кризисни ситуации — друг метод, освен този на чистата сила. Трябва да открием слабата страна на врага и да атакуваме там.
— И каква е тази слаба страна? — запита четвъртият. — Смяташ да ни предложиш своя теория?
— Не. Това е мястото, където се предавам. Нашите велики водачи в миналото винаги са виждали слабите точки на враговете си и са се целили там. Но сега…
В гласа му имаше безпомощност и никой не посмя да иронизира. Накрая четвъртият от присъстващите обобщи ситуацията:
— Имаме нужда да помислим.
Форъл нетърпеливо се обърна към него:
— Добре! Не знам кога Империята ще атакува, но би трябвало да разполагаме с време.
— Хобър Малоу беше проникнал в имперските владения сам — отбеляза Едрия. Форъл поклати глава.
— Не така открито! Освен това, никой от нас не е толкова млад, всички сме ръждясали от бюрократизъм и администраторщина. Трябва ни млад и жизнен човек, който до сега е бил…
— Независим търговец? — запита четвъртият.
Форъл утвърдително кимна и прошепна:
— Ако все още имаме време…
3. Мъртвата ръка
Бел Райъс прекъсна дразнещите си обиколки из стаята, когато влезе неговият адютант. Попита:
— Някакви вести от „Старлет“?
— Нищо. Разузнавачите претърсиха района, но детекторите не засичат нищо. Командор Юм докладва, че флотът е готов за незабавно отмъщение.
Генералът поклати глава.
— Не, не и за патрулен кораб. Не още! Кажи му да удвои… Чакай, ще му напиша съобщение. Кодирай то и го изпрати с насочен лъч.
Той написа нещо, докато говореше, и предаде листа на чакащия офицер.
— Пристигнал ли е вече сиуенианинът?
— Не е.
— Добре, гледай да го доведеш тук, щом пристигне!
Адютантът живо козирува и излезе. Райъс отново закрачи из кабинета.
Когато вратата се отвори за втори път, Дакъм Бар вече стоеше на прага. Той бавно последва адютанта в осветеното помещение, чийто таван беше подробен стереоскопичен модел на Галактиката. В центъра на стаята го посрещна Бел Райъс в полева униформа.
— Добър ден, патриций! — генералът побутна с крак един стол и отпрати адютанта. — Тази врата да остане затворена, докато аз не я отворя!
Разкрачен, с ръце зад гърба, той стоеше пред сиуенианина и бавно се поклащаше на пети, докато най- после изстреля:
— Патриций, Вие верен ли сте на Императора?
Бар, който бе мълчал до този момент, смръщи вежди.
— Нямам причини да обичам имперската власт.
— Това е друг начин да се каже, че може да сте изменник.
— Вярно е. Но от верността до превръщането ми в активен Ваш помощник трябва да бъде изминат дълъг път.
— Това също е вярно. Но да се откажем от помощта Ви сега — отбеляза Райъс, — ще бъде също един вид предателство.
Веждите на Бар се сближиха съвсем.
— Запазете словесните си удари за своите подчинени! Едно просто разяснение на Вашите нужди и желания ще ми бъде напълно достатъчно!
Райъс седна и преметна крак върху крак.
— Бар, ние имахме една по-раншна дискусия преди половин година…
— За Вашите магьосници ли?
— Да. Спомняте ли си какво казах, че ще направя?
Бар кимна.
— Щяхте да посетите техните свърталища. Бяхте зает през тези четири месеца… Намерихте ли ги?
— Да ги намеря? Да, направих го! — изкрещя Райъс. Докато говореше, устните му бяха стиснати. Изглеждаше, сякаш е захапал краищата им със зъби:
— Патриций, те не са магьосници, а цели дяволи. Не е за вярване! Представете си, това е свят с размер на носна кърпа, на нокът! Ресурсите му са жалки, силата — незначителна. Нищожното му население не би задоволило дори най-отдалечените светове от прашнните провинции на Тъмните звезди. При това народът му е толкова горд и амбициозен, че си позволява да мечтае за власт над Галактиката! И отгоре на всичко те са до такава степен уверени в себе си, че никога не бързат. Движат се бавно и флегматично, пълзят през системите с безделническо благодушно, лениво поглъщат все нови и нови светове… И преуспяват! Няма кой да ги спре. Вече са създали мръсно търговско общество чиито пипала се протягат през звездните системи до там, докъдето са способни да стигнат техните кораби-играчки. А агентите им, които се наричат търговци с главна буква, са завладели всичко на парсеци наоколо!
Дакъм Бар прекъсна гневната му реч:
— Колко от казаното е потвърдено и колко е изречено просто от гняв?
Генералът си пое дъх и продължи по-спокойно:
— Гневът не ме заслепява! Споменах ти, че бях на няколко планети, разположени по-близо до Сиуена, отколкото до Фондацията, където Империята е просто далечен мит, а търговците — жива истина. Самите ние бяхме счетени за търговци.
— И Фондацията Ви каза, че се стреми към галактическата власт?
— Да ми каже! — Райъс отново се ядоса. — Официално не беше казано нищо. Дрънкаха само за бизнес, но аз говорих и с обикновените хора. Схванах идеите на простия народ, тяхната „предопределена съдба“ за велико бъдеще… Това е нещо, което не може да се скрие. Те дори не се опитват да крият универсалния си оптимизъм!
Сиуенианинът открито излъчваше задоволство.
— Ще признаете ли, че се потвърждава моята реконструкция на събитията, направена по нищожните данни, с които разполагах?
