В стаята имаше четирима души, а самата тя беше така защитена, че никой да не може да влезе. Четиримата се огледаха един друг спокойно, после продължително фиксираха масата, която ги разделяше. На нея стояха четири бутилки и също толкова пълни чаши, но никой не ги докосваше.
Най-после мъжът, който седеше близо до вратата, протегна ръка и започна да барабани бавно и нетърпеливо по масата с кокалчетата на пръстите си. Накрая каза:
— Докога смятате да седите и да мълчите така? Нима е толкова трудно някой да започне пръв?
— Говори ти тогава! — намеси се едрият мъж, който седеше точно срещу него. — Ти си този, който би трябвало да се безпокои най-много.
Сенет Форъл се засмя тихо и отвърна с ирония:
— Защото мислиш, че съм най-богат? Или очакваш аз да продължа делото, щом съм го започнал? Не си забравил, че моят собствен търговски флот беше този, който залови техния разузнавателен кораб, а?
— Да, имаш най-големия флот и най-способните пилоти, което е друг начин да се каже, че си най-богат. Само че рискът е голям и ще се окаже непосилен, ако го поеме само един от нас — каза третият.
Сенет Форъл се разсмя отново.
— Наследил съм от баща си лекотата при поемане на рискове. Но да не забравяме, че рискът трябва да си струва усилията. А както свидетелстват фактите, вражеският кораб е пленен и изолиран, без загуби от наша страна и без изтичане на информация към противника.
Това, че Форъл е далечен роднина на великия, но вече покоен Хобър Малоу, бе известно на цялата Фондация. А другият факт — че той е незаконороден син на Малоу, беше прието просто като едно необходимо пояснение.
Четвъртият мъж притвори малките си очички. Думите сякаш изпълзяваха между тънките му устни:
— Лесно е да лежиш върху лаврите на триумфа с това завладяване на малки корабчета… И щеше да бъде така, ако гневът на този млад мъж продължава да…
— Ти мислиш, че той се нуждае от причини, за да нападне? — попита Форъл насмешливо.
— Аз? Да — считам. Но няма смисъл да го чакаме да си измисли някоя — четвъртият говореше бавно. — Хобър Малоу работеше по-различно. И Салвор Хардин. Просто оставяха другите да изминат пътя на силата, докато самите те маневрираха сигурно и внимателно.
Форъл сви рамене.
— Този кораб доказа стойността си и ние ще го продадем с печалба — в гласа му се усети задоволството на истинския търговец. — Младият мъж е от старата Империя.
— Ние знаехме това! — каза Едрия с недоволство.
— Не, само подозирахме — поправи го меко Форъл. — Ако мъжът идва с кораби и богатство, с дружелюбни и приятелски намерения и с желание за търговия, би било разумно да сдържим враждебността си към него, докато не се убедим, че полезната за нас маска всъщност не представлява реалното му лице. Но сега…
Имаше нещо като хленч в гласа на третия мъж, докато той говореше:
— Налага се да бъдем по-предпазливи. Първо трябва да проучим всичко, преди да го оставим да си отиде.
Така ще бъде най-добре.
— Това вече беше обсъждано! — отряза Форъл и късо махна с ръка.
— Правителството е слабоумно! — продължи да се оплаква третият мъж. — Кметът е идиот!
Четвъртият огледа останалите трима и извади недогорялата цигара от устата си. Пусна я небрежно в отвора на дезинтегратора от дясната си страна, където тя изчезна с безшумен проблясък. После отбеляза саркастично:
— Вярвам, че джентълменът, който говори последен, се поддаде на своите емоции. Позволявам си да напомня, че ние сме правителството.
Разнесе се одобрителен шепот.
Малките очички на четвъртия бяха сведени към масата:
— Нека тогава оставим на мира правителствената политика. Този млад мъж… този странник може да се окаже и евентуален клиент. На това трябва да се наблегне. Вие и тримата се опитахте да му пробутате предварителен договор. Имахме споразумение — джентълменско при това — и въпреки всичко опитахте!
— Ти също! — вмъкна Едрия.
— Така е — потвърди четвъртият спокойно.
— Тогава да забравим всичко, направено преди — предложи Форъл нетърпеливо, — и да продължим с това, което трябва да се прави сега. Във всеки случай, ако го затворим или убием, тогава какво? Още не сме уверени в намеренията му, а най-лошото е, че не бихме могли да разрушим Империята с унищожаването на един човешки живот. Може да го чакат цели флотилии и ако той не се върне…
— Точно така! — възкликна четвъртият. — А сега кажи направо какво смяташ да правиш с пленения кораб? Прекалено съм стар за всичкото това дрънкане!
— Само няколко думи ще бъдат достатъчни — намръщено отбеляза Форъл — той е имперски генерал или има съответстващ ранг. Освен това е и млад мъж, който иска да докаже военните си способности и е идол за своите хора. С почти романтична кариера. Историите, които те разказват за него, са наполовина лъжи, но даже ако се сметне, че само другата половина е истина, то става ясно, че това е един удивителен човек.
— Кои са „те“? — попита Едрия.
— Екипажът на пленения кораб. Вижте, имам всичките им признания, записани на микрофилм, който пазя на сигурно място. По-късно, ако искате, можете да го видите. Можете да говорите и вие с хората, ако смятате, че е необходимо. Аз ви предавам само същината на разговорите.
— И как си научил всичко това? Как можеш да бъдеш сигурен, че е истина?
Форъл се намръщи.
— Просто не бях нежен, приятелю! Бих ги, наливах ги с опиати до полуда, използвах Сондата безжалостно. Накрая проговориха. Можете да им вярвате!
— В старите времена — каза третият — за целта се използваше чиста психология. Безболезнена, както знаете, но много сигурна. Никакъв шанс за измама!
— Е, добре, в миналото много биха направили — сухо каза Форъл. — Само че ние живеем сега.
— Но… — намеси се четвъртият — какво търси той тук, този генерал или как беше там още — романтичен чудотворец?
Форъл му хвърли бърз поглед.
— Мислиш ли, че той доверява подробностите от държавната политика на екипажа си? Те не знаят нищо. Нищо повече в това отношение не може да се измъкне от тях, макар че аз опитах. Кълна се в Галактиката!
— Което ни позволява…
— Да извадим наше собствено заключение, очевидно! — пръстите на Форъл продължаваха да потропват по масата. — Младият мъж е военен водач на Империята, въпреки че се докарва като някакво жалко князче на няколко разпръснати звезди в един случаен ъгъл на Периферията. Само това стига, за да разберем, че той няма интерес да узнаем реалните му мотиви. После съчетайте професията му с факта, че Империята вече е подкрепила една атака срещу нас по времето на моя баща, и всичко застава на своите места. Първото им нападение не сполучи. Не вярвам, че заради това Империята пращи от любов към нас.
— Няма ли нещо в твоите търсения — попита внимателно четвъртият, — нещо, което да ги потвърждава със сигурност? Нищо ли не криеш от нас?
Форъл отвърна равно.
— Не мога да скрия нищо. Тук не става въпрос за съперничество. Сега нашата сила е в единството!
— Патриотизъм? — в тихия глас на третия имаше подигравка и презрение.
