— Моите собствени знания са плод на две катастрофи: едната следва от раждането ми като син на своя баща, а другата — от раждането ми като жител на моята страна. Всичко това започва преди около четиридесет години, скоро след голямото Клане, когато баща ми се криеше в горите на Юга, а аз бях артилерист в личния флот на вицекраля. Между впрочем, става дума за същия този вицекрал, който даде заповед за Клането и който умря за жалост много по-късно! — Бар хищно се усмихна и продължи: — Баща ми беше имперски патриций и сенатор на Сиуена. Казваше се Онум Бар.
Райъс нетърпеливо вмъкна:
— Знам много добре обстоятелствата около неговото изгнание. Няма нужда да ми ги разказвате!
Сиуенианинът се направи, че не го е чул, и продължи без отклонение.
— По време на заточението му един скитник е дошъл при него — търговец от края на Галактиката, млад мъж, който говорел със странен акцент, не знаел нищо за историята на Империята и бил защитен с индивидуално силово поле.
— Индивидуално силово поле? — Райъс свирепо го изгледа. — Говорите небивалици! Какъв генератор би бил достатъчно мощен, за да създаде поле с размера на един човек? Майко Галактико, как би могъл той да носи пет милионтонна атомна централа със себе си?
Бар каза спокойно:
— Това е магията, за която сте чували какви ли не истории и митове. Той не е носил генератор, който да е достатъчно голям, за да бъде видян, макар че и най-тежкото оръжие, което човек би могъл да повдигне, не би смачкало защитното му поле.
— И това ли е всичко? Не разбрах — съществуват ли магьосници или един стар човек е откачил от страдание по време на заточението си?
— Историята с магьосниците продължава и без моя баща, сър! И доказателството е по-конкретно. След като напуска баща ми, този търговец прави магическа визита на един техник в града. Там той оставя силов генератор от типа, който носи. Генераторът е прибран от моя баща при завръщането му от заточение след екзекуцията на кървавия вицекрал. Трябваше ми много време, за да го намеря… Този генератор е на стената зад Вас, сър! Той никога не е работил, освен през първите два дни, но ако го разгледате, ще видите, че никой в Империята не би могъл да го направи.
Бел Райъс се пресегна към колана от металически правоъгълници, закачен на извитата стена. Когато тънкото скрепващо поле се разпадна от допира на ръката му, коланът се отдели от нея със свистене. Елипсоидът в края на пояса привлече вниманието на Райъс. Приличаше на орех.
— Това… — започна Бел…
— … е генераторът! — довърши Бар — или по-точно то е било генератор. Субелектронното проучване показа, че е направен от цяло парче метал и дори щателното изучаване на дифракционната му решетка не е достатъчно, за да се разграничат отделните му части, които са съществували преди топенето.
— Тогава Вашето „доказателство“ е все още празна дума без конкретно покритие.
— Вие смятахте да се доберете до моите знания като приложите сила. Ако ги посрещате със скептицизъм, какво значение има това за мен? Искате ли да спра?
— Говорете! — грубо настоя генералът.
— Продължих изследванията на баща си и след смъртта му, а втората катастрофа, за която Ви споменах, ми помогна да разбера, че Сиуена е добре запозната с Хари Селдън.
— Кой е Хари Селдън?
— Учен по времето на Далубън IV. Бил е психоисторик — последният и най-великият от всички. Веднъж е посетил Сиуена, когато тя е била търговски център, средище на изкуствата и науките.
— Хм… — промърмори Райъс. — И къде има западаща планета, която да не претендира, че някога е била земя на богатството и изобилието?
— Времето, за което говоря, е отпреди два века, когато Императорът все още е пътувал и до най- далечните звезди и Сиуена е била вътрешна планета, а не полуварварска гранична провинция. Тогава Селдън е предвидил упадъка на Империята и евентуалната варваризация на цялата Галактика.
Райъс внезапно се разсмя.
— Предвидил? Тогава е предвиждал грешно, сър учен! Мисля, че и Вие сте го разбрали. Защото Империята е по-силна сега, отколкото преди хилядолетия. Вашите очи са заслепени от студения мрак на границата. Съвсем друго ще бъде, ако усетите вътрешните светове, ако постигнете топлината и богатството на Центъра…
Старецът поклати глава.
— Циркулацията е престанала първо в другите части. Ще мине още време, преди загниването да стигне до Центъра. Тогава очевидното загниване ще стане ясно и на вътрешните планети, когато вече е изминал период от време от около петнайсетина века.
— Значи този Селдън е видял Галактиката в дрехата на варваризма — отбеляза Райъс с весел хумор. — И тогава какво излиза, а?
— Той основал две фондации в двата противоположни края на Галактиката, и то от най-добрата, млада и силна част на поколението, което да расте и да се развива там. Световете, на които те са разположени, са подбирани внимателно дотолкова, доколкото е имало време и възможност. Всичко е замислено така, че в бъдещето, видяно чрез неизменната математика на психоисторията, да се осъществява изолацията им от имперската цивилизация. Техният постепенен ръст трябва да ги превърне в зародиши на Втората Галактическа Империя и да съкрати варварското между царствие от тридесет хиляди до хиляда години.
— И откъде си изровил всичко това? Изглежда го знаеш в детайли?!
— Не съм изравял нищо — отвърна спокойно Бар. — Това е болезненият резултат от съединяването на частите на истинското доказателство, развито от моя баща и съвсем малко от мен. Базата е неубедителна, а надстройката е романтизирана, така че въображението да запълни огромните дупки. Но аз съм убеден, че това в крайна сметка е истина.
— Много лесно се убеждавате!
— Аз? Бяха ми нужни четиридесет години за проучвания!
— … Четиридесет години! На ваше място бих могъл да реша въпроса за четиридесет дни. Всъщност, вярвам, че мога!
— И как ще го направите?
— По най-очевидния път. Ще се превърна в изследовател. Ще открия тези фондации, за които говорите, и ще ги видя с очите си. Казахте, че са две?
— Записите споменават за две. Само за едната беше получено потвърждение, че съществува, и това е разбираемо — другата е на противоположния край на голямата ос на Галактиката.
— Добре, ще посетим само по-близката — генералът се изправи, намествайки колана си.
— Знаете ли накъде трябва да вървите? — попита Бар.
— По пътя си. В записките на последния вицекрал — онзи, когото убихте толкова сполучливо — имаше подозрителни истории за външни варвари. Всъщност, една от дъщерите му е дадена за жена на някакъв варварски принц. Ще намеря моя път! — той подаде ръка. — Благодаря за гостоприемството.
Дакъм Бар докосна ръката му с пръстите си и се поклони.
— Вашата визита беше чест за мен.
— Дори само заради информацията, която ми дадохте… — прибави Райъс, — аз зная как да Ви се отблагодаря за това, когато се върна.
Дакъм Бар покорно последва до изхода своя гост и каза тихо след отдалечаващата се наземна кола:
— Ако се върнеш!
2. Магьосниците
ФОНДАЦИЯТА — …Още четиридесет години преди нападението над нея Фондацията беше предвидила намерението на Райъс. Но прекрасните дни на Хардин и Малоу бяха отминали и с тях — истинското дрьзновение и решителност…
