Генералът разпозна в малките черни кутии, наредени по полиците, книги. Техните заглавия му бяха непознати. Той се досети, че големият апарат в дъното на стаята е предавател, който преобразува книгите в „знак и звук“ при поискване. Никога не беше виждал подобно нещо да работи, но бе слушал за това.
Някога му бяха разказали, че отдавна, през златните години, когато Империята е владеела Галактиката девет от всеки десет къщи са имали такива предаватели и не по-малко книги — тук можеха да се видят кориците им. Но Бел знаеше, че поне половината от историйките, които се разказваха за отминалите дни, бяха просто мистика. Дори повече от половината. Чаят пристигна и Райъс седна. Дакъм Бар вдигна чашата си.
— Във Ваша чест!
— Благодаря. И за Вас!
Сетне Бар прибави предпазливо:
— Изглеждате млад. Тридесет и пет?
— Почти познахте — тридесет и четири.
— Все едно! — отвърна Бар с мек акцент. — Е, аз не мога да започна другояче, освен с предупреждението, че не съм по любовните магии, отвари или напитки. А също не съм способен да влияя на благоволението на която и да е млада дама, ако мога да се изразя така!
— Не се нуждая от изкуствено стимулиране за такова влияние, сър! — благодушието, явно изразено в гласа на генерала, се смени с веселие. — Имате ли други предупреждения от този род?
— О, предостатъчно! За съжаление, неинформираната общественост обикновено бърка учените с вълшебници, а и любовните страсти изглежда са този фактор, който налага използването на допълнителни магически средства…
— За някои това може и да е нормално, но не и за мен! С помощта на науката аз просто искам да намеря методите, които са необходими, за да си отговоря на един труден въпрос.
Сиуенианинът се усмихна в отговор.
— Сигурно грешите точно толкова, колкото и те?!
— Това би могло да се разглежда и тъй, и иначе — младият генерал остави чашата си на нейната поставка тя отново се напълни; пусна вътре предложената му капсулка чай и при падането си тя изхвърли няколко пръски. — Кажете ми, патриций, кои са магьосниците? Истинските магьосници, имам предвид!
Бар изглеждаше стреснат от дълго неизползваната титла. Накрая каза:
— Тук няма магьосници.
— Но хората говорят за тях! Сиуена гъмжи от митове! Има някаква странна връзка между това и тези групи сред вашите съотечественици, които размечтано дрънкат глупости за древните дни и призовават към свобода и автономия. Този проблем може да се превърне в опасност за държавата…
Старецът поклати глава.
— Защо питате мен? Смятате, че аз съм този, който може да оглави евентуално въстание?
Райъс сви рамене.
— Не, но по принцип това не е съвсем невероятна мисъл. Вашият баща беше изгнанник на времето, Вие самият сте патриот и шовинист. Не е деликатно като гост да разчоплям всичко това, но моята работа го изисква. Дали има все още заговор и сега? Съмнявам се. Духът на Сиуена беше победен за тези три поколения.
Старецът отвърна с усилие:
— Ще бъда толкова неделикатен като домакин, колкото и Вие като гост. Нека Ви припомня, че един вицекрал мислеше като Вас за лишените от дух сиуениани. Благодарение на заповедите на вицекраля, моят баща се превърна в бедняк, братята ми страдаха, а сестра ми се самоуби. По-късно вицекралят умря с ужасна смърт от ръцете на същите поробени сиуениани.
— Тук Вие се доближавате до нещо, което бих искал да поразчоплим. От три години мистериозната смърт на този вицекрал вече не е мистерия за мен. Знаете ли, замесен беше един млад войник от личната му гвардия, който действаше в своя полза. Вие бяхте този войник, ала сега няма нужда да изясняваме детайлите, нали?
Бар беше кратък.
— Не. Какво обаче целите?
— Искам да отговорите на въпросите ми.
— Не и под заплахи! Аз съм стар, но още не толкова, че животът за мен да означава извънредно много.
— Добри ми човече, остава ни малко време — изрече Райъс с насмешка, — а Вие имате приятели и деца. Имате страна, на която в миналото сте се клели в любов и вярност… Елате на себе си, ако имах намерение да използвам сила, нямаше да Ви предизвиквам толкова нелепо!
В отговор Бар само отрони хладно:
— Какво искате?
Райъс премяташе в ръка празната си чаша, докато говореше:
— Патриций, слушайте внимателно! Настана време когато за най-добър войник се смята този, чиито функции се свеждат до това да ръководи парадите, които се устройват в двореца на Императора, и да ескортира специалния кораб на Негово Императорско Величество. Аз… Аз съм неудачник. Един неудачник на тридесет и четири. И ще си остана неудачник, защото, както разбирате, обичам да се бия! Затова са ме изпратили тук — създавам твърде много проблеми на двора. Не пасвам на етикета. Дразня дендитата и лорд-адмиралите, но съм прекалено ценен като капитан на кораб и военен командир, за да ме освободят набързо и да ме оставят да си живуркам сред звездите. Сиуена се оказа нужният заместител. Тя е граничен свят, непокорна и безплодна провинция. Освен това е далече, прекалено далече… И така аз морално се разлагам, безделнича — обобщи мисълта си Райъс. — Тук няма метежи за потушаване, граничните вицекрале не се бунтуват напоследък, най-малкото, откакто покойният баща на Негово Императорско Величество — вечна му памет! — даде урок на Монтал от Парамей…
— Какъв силен император! — промърмори Бар.
— Да, но ние се нуждаем от такива като него. Сегашният Император ми е господар, запомнете това! Защитавам неговите интереси!
Бар равнодушно сви рамене.
— И какво отношение има всичко това към предмета на нашия разговор?
— Ще Ви го кажа с две думи. Магьосниците, за които съм дошъл, идват отвъд… Отвъд граничните планети… Нарядко там звездите светят…
— Нарядко там звездите светят — повтори Бар, — и космосът студен се вмъква…
— Това стихотворение ли е? — Райъс се намръщи. Поезията изглеждаше неподходяща за момента. — Все едно, това се отнася за Периферията или поне за онази четвърт от нея, където съм свободен да се бия за славата на Императора.
— И по такъв начин да запазите интересите на Негово Величество и едновременно с това да утолите любимата си страст към битки.
— Точно така. Но аз трябва да зная за какво се бия — и тук Вие можете да ми помогнете.
— Защо смятате така?
— В продължение на три години преследвах всеки слух, мит и въздишка относно магьосниците. От цялата тази информация стигнах само до два изолирани факта, които си пасваха съвършено. Те, разбира се, трябваше да бъдат истина. Първият е, че магьосниците идват от противоположния на Сиуена ъгъл на Галактиката. Вторият — че Вашият баща е срещнал магьосник — жив и истински — и е говорил с него.
Лицето на стария сиуенианин побеля, но Райъс продължи:
— По-добре ми кажете, каквото знаете…
— Аз бих бил заинтересуван да Ви кажа някои неща… Това трябваше да бъде един мой психоисторически експеримент — отрони замислено Бар.
— Какъв експеримент?
— Психоисторически — старецът се усмихна нелюбезно. — По-добре си налейте още чай. Каня се да говоря дълго!
Той се отпусна назад върху меката възглавница на облегалката на стола си. Светлината на стените омекна до кремаворозово и очертаваше само профила на военния. Дакъм Бар започна:
