Клеон II бе властелинът на Вселената. По онова време — страдащ от неизвестна и особено мъчителна болест. Поради странните превратности, често пъти изневиделица връхлитащи човешкия живот, тези две необходими пояснения към неговата болест нито бяха взаимно изключващи се, нито пък си пречеха едно на друго. Но в историята могат да се наброят отчайващо голям брой такива прецеденти.
Само че Клеон II не носеше вина за подобни прецеденти. Размишленията над дългия списък сходни проблеми в никакъв случай не можеха да намалят собствените му страдания. Малко го успокояваше и мисълта, че докато прадедите му са владеели само една прашна планетка, той самият спи в разкошния дворец на Аманейтик Велики като наследник на рода галактически владетели, потънали дълбоко в миналото. Единственият му източник на утеха беше, че баща му бе разчистил областта на проядените от бунтове земи и бе възстановил състоянието на мир и единство, на каквото се е радвал само Станел VI. Като следствие на това, за двадесет и пет години властване на Клеон II нито едно въстание не беше помрачило блестящата му глава
Императорът на Галактиката и Лорд на всичко съществуващо лежеше омаломощен, с глава, отпусната върху многобройните силови възглавници. По някое време се изправи с усилие и мрачно се взря в далечните стени на огромната спалня. Това беше стая, неподходяща за самотници. Бе твърде голяма. Както между впрочем и всички останали стаи.
Но не беше ли все пак по-добре да остава сам в миговете на тези осакатяващи схватки с болката, вместо да понася префърцунените дворяни, тяхната разточителна симпатия, безгръбначно и тъпота? По- добре така, отколкото да гледа тези безцветни маски, които разиграваха безкрайни спекулации със съдбата, носеща смърт или успешно бъдеще!
Размишленията като че ли бързаха да го затрупат в развалините си. Той имаше трима сина — трима искрени младежи, преизпълнени с надежди и добродетели. Къде бяха изчезнали в тези лоши дни? Чакаха, без съмнение. Така е, всички чакат с поглед, вперен в него…
Той тежко се раздвижи. И сега Броудриг очакваше аудиенция. Същият Броудриг, който макар и плебей му бе истински верен, защото беше мразен с единодушна и искрена ненавист, по която единствено бяха достигнали до съгласие дванадесетте рода, които разделяха двора.
Броудриг — преданият фаворит, който бе длъжен да му е предан, защото в противен случай нямаше да притежава най-бързия звездолет в цялата Галактика, а щеше да приключи своя земен път в атомната камера на предишния Император още на следващия ден след неговата смърт…
Клеон II натисна гладката топка на облегалката на огромния си диван и тежката врата в дъното на стаята се разтвори във въздуха.
Броудриг мина край тъмночервения килим и коленичи, за да целуне отпуснатата ръка на Императора.
— Как сте, сър? — попита личният му секретар с тих, преливащ от загриженост глас.
— Живея — гневно щракна със зъби Императорът, — ако това може да се нарече живот! — Всеки негодник, който умее да чете медицински книги, ме използва като опитно поле за тъпите си експерименти. Стига да има лек — химически, физически или атомен, който още да не е използван — то тогава няколкото начетени дрънкала от далечните краища на Империята ще дотичат да изпробват и него. А за авторитет ще бъде цитирана още някоя новооткрита или по-скоро подправена книга. Кълна се в паметта на баща си — изкрещя яростно той, — че няма да се намери двуного, което да успее да измери пулса ми, без да държи нечия древна книга едната си ръка! Болен съм, а те ми дрънкат, че това е неизвестна болест. Глупаци! Ако в продължение на хилядолетия са се появявали какви ли не нови болести, то какво общо имат тук трактатите на хора от преди две хиляди години например? Как те биха могли да разкрият моята болест, а още повече да я излекуват?! Излиза, че или аз трябваше да живея по тяхно време, или те да са живи сега!
Императорът редеше дългата си реч, докато секретарят му покорно мълчеше. Накрая Клеон II попита раздразнено:
— Колко души чакат навън? — той завъртя глава по посока на вратата.
Броудриг беше самото търпение:
— Великата зала съдържа обичайния брой молители.
— Добре, нека чакат! Имам толкова държавни проблеми! Капитанът на гвардията да им го съобщи. Или я спри… да не говори нищо за това — само да им каже, че няма да давам аудиенции. И нека капитанът изглежда опечален. Чакалите могат сами да се издадат! — грозно се изсмя Императорът.
— Сър… — спокойно каза Броудриг, — и без това се носи слух, че с Вашето сърце не всичко е наред!
Усмивката на Императора за миг се затъмни от предишното презрение.
— Ако някой действа преждевременно в съответствие с този слух, това ще навреди повече на другите, отколкото на мен! Но за какво си дошъл в действителност?
Броудриг, който все още стоеше на колене, се надигна и рече:
— Касае се за генерал Бел Райъс, военният управител на Сиуена.
— Райъс? — Клеон II се намръщи. — Не го помня! Чакай, не беше ли той човекът, който изпрати онова донкихотовско съобщение преди няколко месеца? Да, спомних си! Молеше за разрешение да стане завоевател в името на Империята и Императора.
— Точно така, сър.
Императорът отново се изсмя.
— И мислиш, че имам чак толкова много подобни генерали, Броудриг? Изглежда като любопитен атавизъм. Какъв отговор му е изпратен? Смятам, че си се погрижил за това.
— Да, сър. Той беше инструктиран да събере още информация и да не предприема нищо без заповед от Императора.
— Хм… Добре. Кой е този Райъс? Бил ли е някога в двора?
Броудриг кимна и устата му се изкриви.
— Започнал е кариерата си като курсант в гвардията — преди десет години. Взел е участие в схватката при Лемъл Кластър.
— Лемъл Кластър? Знаеш, че паметта ми не е добра Не беше ли това по времето, когато един млад войник спаси два кораба от челно сблъскване с… ъъъ… с нещо или…? — той махна неопределено с ръка. — Не помня подробностите. Беше нещо героично…
— Райъс бе войникът. Той получи повишение заради това — сухо съобщи Броудриг — и после беше назначен за капитан на кораб.
— А сега е военен управител на гранична система е все още млад способен мъж, Броудриг!
— Не е точно така, сър. Той живее в миналото. Мечтае за старите времена, за сбъдване на митовете, в които се говори за древността. Такива хора са безвредни за себе си, ала тяхната поразителна липса на реализъм ги прави глупаци в очите на останалите. Но както научавам — добави той, — неговите хора са съвършено под контрола му. Той е един от Вашите най-популярни генерали.
— Наистина ли? — Императорът се замисли. — какво от това, Броудриг, аз не бих желал да бъда защитаван от некомпетентни личности. А още повече от такива, които не носят никакви стандарти за вярност в себе си.
— Некомпетентният изменник не представлява опасност, а със способните хора трябва да се внимава.
— И ти си между тях, Броудриг! — Клеон II се засмя и после се сгърчи от болка. — Добре, можеш да забравиш засега това отклонение. Та какъв точно е проблемът с този млад завоевател? Надявам се, че не си дошъл само за да ми го припомниш.
— Получихме ново съобщение от генерал Райъс, сър.
— О! И за какво?
— Той е шпионирал из земите на варварите и препоръчва военна операция с подкрепата на боен флот. Аргументите му са обстойни и доста отегчителни. Няма смисъл да Ви досаждам с тях при Вашето неразположение. Още повече, че това ще бъде обсъждано от сесията на Съвета на лордовете — той хвърли бърз поглед към Императора.
Клеон II се намръщи.
— Лордовете? Дали това е проблем от тяхната област, Броудриг? Ще се стигне до придвижването на
